Фатма са сбрира, торнува
Та чули ли сте, не ли сте
кина е ново станало
в Делжилер село големо,
в Адраманово коначе?
Фатма са сбрира, торнува
нах Анадола да иде,
ала хи любе не рачи.
Фатма на любе викаше:
– Адраман, любе Адраман,
стани са сбирай, торнувай
нах Анадола да идем!
Остави вакла сюрие,
остави сиви волове –
ага си тамо подиме,
всичко щим там да купиме!
Адраман Фатми думаше:
– Фатминку, кузум пиленце,
как да си, кузум, оставем
моесо бело коначе,
моена вакла сюрие,
моине сиви волове
и наша земе каматна?
Седи си, кузум, не ходи,
тамо го кажат, Фатминку,
пехливо и болезливо,
водона хим е захирли,
хавона хим е запарли. –
Фатма са дусна, разсорди
и нахвон борже излезе,
та ми зачука, зарука
на Ахмедови портици:
– Ахмеде, сину Ахмеде,
излези, порти отвори! –
Стана си Ахмед отвори,
ага си вотре влезаха,
майка му тихо ромони:
– Ахмеде, сину Ахмеде
сбирай са, сину, стегай са
сас твойно любе севдилно
нах Анадола да идем! –
Ахмед си майка послуша,
изведе конче хранено,
приворза торби шерани,
че станаха, та торнаха.
Варвеха, колко варвеха,
ага в Балъбей стигнаха,
на Ахмедови хармане
соднаха да си починат
и дума да си продумат:
Фатма на Ахмед викаше;
– Ахмеде, сину Ахмеде,
кина е тебе най-мило?
– Майчинку, мила майчинку,
най ми са мили братена,
моена сестра по-малка
и мойна вакла сюрие.
Майчинку, мила майчинку,
ам теб кина е най-мило?
– Сину лю мои, Ахмеде,
най ми е мила, сину лю,
моена вакла Кадрие
и мойно любе Адраман,
че хи далечко оставем,
та нема да са видиме. –
Седеха, колко седеха,
че станаха, та торнаха,
кончено там оставиха
за тьонка ела ворзано.
Га ги в село усетиха,
торнаха да хи застигнат
и назад да хи разворнат.
Га на хармана стигнаха
лю едно конче найдаха
за тьонка ела ворзано
и назад си са ворнаха.
