КАТАРИТЕ-ЧИСТИТЕ.....................
...."- Наистина ли, сихди, искаш да останеш гяур, неверник, по-жалък от псе и по-отвратителен от плъх, който яде само нечистотии?
- Да.
- Сихди, аз мразя неверниците и се радвам, че след смъртта си отиват в джехенна, там, където живее дяволът. Но теб искам да спася от вечната гибел, която ще те сполети, ако не се обърнеш към екраар бил лисан (към правата вяра). Ти си много по-добър и по-различен от другите господари, на които съм служил, и затова ще те спечеля за правата вяра, щеш или не щеш.
Така говореше Халеф, моят слуга и водач, с когото се промъквахме през клисурите и овразите на Джебел Аурес….
… Тъй като владееше всички диалекти, които се говореха от Уеляд Бу Седа до устието на Нил, той се ползваше с пълното ми доверие и аз се отнасях с него повече като с приятел, отколкото като със слуга. Като не отговорих на последните му думи, той продължи:
- Знаеш ли, сихди, какво става с гяурите след смъртта им?
- Какво?
- След смъртта си всички хора, независимо от това дали са мюсюлмани, християни, евреи или нещо друго, попадат в бараш.
- Това състоянието между смъртта и възкръсването ли е?
- Да, сихди. От това състояние всички излизат събудени от звука на тръби, когато дойдат ал Джоом ал ахър (денят на Страшния съд) и ал ахирет, краят. Тогава всичко загива освен ал курс (Божият трон), ал рух (Светия дух), ал лаух ал мафус и ал калам (дъската и калема на Божието провидение).
- И нищо друго ли не оцелява?
- Не.
- Ами раят и адът?
- Сихди, ти си умен и мъдър. Веднага забеляза какво пропуснах и затова е страшно жалко, че искаш да си останеш проклет гяур.
Но аз се заклевам в брадата си, че ще приемеш правата вяра, щеш или не щеш..........."
Учението на катарите води началото си от гностицизма на антична Александрия, където ранното християнско учение е абсорбирано от религиите, философиите и културата на Древността, често водейки до създаването на еретични течения. Именно такова е учението на Богомилите и Катарите
Правата Вяра,Адът и Раят,Добро и Зло,Слънце и Тъмнина –ДУАЛИЗЪМ
КАТАРИТЕ наречени ЧИСТИТЕ са наречени така поради техният начин на живот.
Наречени са още и boulgres(деформация от българи и влияние на богомили)
patarinos(доброволно бедни)
poplicanos(бирници)
албигойци
“Muchos padres de la Iglesia y otros autores antiguos consideraban también cátaros a los ‘novocianos’
San Isidoro de Sevilla, en sus ‘Etimologías’,
habla de cátaros y de novocianos, afirmando que a pesar de la diferencia de nombres, siguen la misma doctrina ;
San Agustín, en su obra ‘De haeresibus’ (XVLI P.L., tomo XLII, col. 36), dice que los miembros de una rama de los maniqueos se llamaban cátaros
Всичко каквото знаем за катарите го знаем от техните палачи!В продължение на 20 години са ги изтрепали и прогонили от Окситания
Една процъфтяваща провинция!
Сега им викат „Оксита” главно в двете части на Пиринеите (френска и испанска)
Най интересното извеждане на името е от Фернан Ниел „Добри мъже”
Мъже правещи добро!
Теологично са дуалисти ,учението им идва преди Христос от Зороастризма ,Маздаизма или Мъдрият(Добър )Бог -Ахура Мазда
после като Йоанитите (Евангелието на Йоан)
.........
"Евангелие на Йоан"
"8:52. Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.
53. Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?
54. Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;
55. и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз го познавам и пазя словото Му.
56. Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.
57. Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?
58. Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм."
-Йоановото евангелие си е гностично отвсякъде.
И цитатът, го потвърждава отвсякъде. Точно този цитат ме смути най-силно - как може да бъде, тоест да съществува един човек, преди да се е родил...
И започнах да се ровя в много други текстове, за да го проумея.
Обяснението е точно това, че Йоановото ев-е е гностичен текст -
гностиците са вярвали, че :
-Христос е еонът, създаден заради падението на София
- последният еон от излъчените от бога, който е направил случаен непремерен финт и се е отдалечил много от Първопричинителя си, затова се наложило идването в материята и на Еманоил(Христос)-Логоса
- този, който ще спаси искрата в душите на хората, попаднала благодарение на София в плен на материята.
-той е Първият Адам, създаден от Бога, затова и е бил преди Авраама, ала само като Дух, а по времето на Исус, се въплътява в тялото му и слиза до нивото на потъналия в материята еон София, за да го изведе отново до Бога.
Около 1166–1176 г. в Сан Феликс дьо Караман до Тулуза е свикан катарски събор, на който се обсъжда манихейството. Това бележи началото на Великата схизма на богомилството. Създалите се противоречия предизвикват вниманието на Ватикана и през 1209 г. папа Инокентий III обявява кръстоносен поход срещу албигойците катари, обявявайки ги за еретици. Център на обсадата става катарската крепост Монтсегур, в която през 1243 г. са изгорени живи над 200 катарски лидери. Според преданието само четирима от тях успяват да избягат, носейки вързопи с катарски книги, между които се предполага, че е било и прословутото Лионско евангелие.
папа Инокентий III-"Caediteeos!NovitenimDominusquisunteius" („Избийте ги всичките Бог ще познае своите”)Ако други части на катарската Библия, достигнали до наши дни, са спорни, то няма никакъв спор относно катарското четене на молитвата „Отче наш”. Конструкцията на превода на молитвата предлага 3 интересни фрагмента, които се различават от текста на латинската Вулгата. Предполага се дори, че молитвата е била изписвана с готската азбука по традицията на Вулфила. Ето и самия текст на молитвата, наричана „Катар Патер”:
„Отче наш, който си в Небето, да се свети Твоето име, Твоето царство да дойде, Твоята воля да стане на земята, както е в Небето. Дай ни днес нашия допълнителен (лат. supersubstancialem) хляб и прости ни дълговете, както ние прощаваме на нашите длъжници. И пази ни от изкушение, и освободи ни от зло. Твое е Царството, силата и славата довеки веков. Амин.”
Последната част на молитвата, наричана още доксология, е позната на протестантските читатели, но за католиците тя е сигурен знак за ерес. Католическата църква отрича катарската доксология, тъй като тя липсват в Йеронимовата Вулгата. Въпреки това думите „Твое е Царството, силата и славата” присъстват както в раните гръцки ръкописи, така и в техните славянски преводи („яко твое ест царство”), което само по себе си потвърждават богословската връзка между катари и богомили. Фразата се среща и в ранноапостолското учение дидаке, а по-късно е приета и от Англиканската църква в авторизираната версия на Библията. Тази традиция в английските преводи води началото си от Новия завет, направен от Уилям Тиндел през 1525 г.
Другата безспорна катарска част на молитвата е фразата „допълнителен (лат. supersubstancialem) хляб”. Гръцката дума, преведена на латински supersubstancialem, е επιουσιον, за която не се знае какво означава. Това, което обаче със сигурност се знае за нея, е, че не означава „ежедневен”.
По-интересното е, че значението на тази дума остава познато не само на богомили и катари, но и на ранните английски реформатори, между които и Джон Уиклиф. Около 1380 г. ранноанглийският превод на Уиклиф превежда Матей 6:9 така: „нашият хляб, нашата друга субстанция” ( англ. oure breed ouer othir substaunce. Използваната от Уиклиф дума substaunce или substance на съвременен английски може да означава вещество, материя, плътност, твърдост, реалност, действителност, състояние, съдържание, същност и същина. По същия начин босненските богомили четат молитвата „Отче наш”: „дай ни ежедневния ни хляб от друга същност”. Подобен е прочитът на лионския превод: е dona a noi lo nostre pa qui es sabre tota cause („хлябът, който е над всичко друго”). Така четат и старолатинските версии: Il pane nostre sopra tucte le substantie da a nnoi oggi („нашия хляб над всяка същност”).
Целта на катарската аскеза е да се възстанови божественото начало благодарение на вътрешно пречистване и медитация, а принципите на катарската духовност могат да бъдат изразени със свещените думи: “Опознай себе си и ще опознаеш тайните на природата и боговете.”
http://www.ndt1.com/article.php/20090228210424196http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=665http://www.evangelsko.info/?tag=%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0