Здравейте! Прегледах всички мнения в темата, която чета за първи път в този сайт. Искам да кажа, че аз самият не съм помак, но съпругата ми е от Смолянско и семейството й е мюсюлманско. Животът и болките на помаците и хората от Родопите са ми страшно близки на сърцето. Аз лично уважавам мюсюлманската религия и вяра, дори се интересувам от исляма като път за следване на Божието слово, предадено в Корана. Ислямът като религия без многобожие и идолопоклонство, като религия за обич и мир между хората. Считам, че помаците и родопчани са хора честни, добри и толератни. Аз самият съм за толерантност във всички сфери на живота. По отношение на имената - нека всеки сам си избере името, което да носи, според своите нагласи, традиции в семейството и общността, изисквания на религията. Тоест, ако се счита, че според вярата в исляма, трябва да се носи и име, което отговаря на определени положения в мюсюлманската религия, да бъде така, ако семейството му, и самия човек, така желаят. Има и нещо друго, доста по-важно - нашето българско общество трябва да достигне до положение, в което да приема човека такъв, какъвто е, заедно с името му, и да го уважава като личност - човекът прави името. Да видим човешкото у човека, а да не се хващаме за името, което е външния, повърхностен етикет. Защо в нашето общество се счита, че мюсюлманско име или име от арабско - персийски - тюркски произход е неблагозвучно, неприятно? Трябва да се отърсим от предразсъдъците си и да бъдем толерантни, както към различните имена, така и към различните религии. Може би ще минат доста години, докато надживеем тези последици от възродителния процес. Дано внуците ни живеят в мир, взаимно уважение, толерантност и разбирателство.
