Това ,което е крайност за (уж) цивилизована Европа е нещо съвсем нормално за Арабския свят.Според теб от къде идва тази непоносимост?Времената се менят,та да не се окаже в крайна сметка ,че разбирането ни за цивилозван свят е само една заблуда и ония дето ги мислим за изостанали нецивилизовани водят по-пълноценен и достоен живот.Така,че нека бъдем по-скромни в преценките си! Това е сблъсък на световете и на религиите,може би:).Но колко би било по-добре да я имаше тази приемливост,приемането на другомислието и различния от нас,да я имаше търпимостта и уважението,толерантността между хората.Всички хора са равни на този свят и им трябва толкова малко за да живеят добре и в разбирателство, и да не си пречат един на друг..Чудя ви се защо сте се вкопчили толкова усърдно за тази бурка,а има толкова сериозни проблеми за решаване в нашата държава.Насочете усилия точно в тази посока 
Нима проституцията е по добра от религията,но проблема е в главите на хората(чипа е развален)Всичко това е насаждано години наред, атеизъм и безверие, и едва ли ще се изтрие само за едно поколение.Обществото ни е болно,за наше съжаление.И още нещо да ти кажа,че религията не определя това дали си добър или лош човек. Проблемът на днешното съвременно общество е,че се стреми към развитие на интелекта и полага нулево усилие към усъвършенстване на личността ,като съзнателност и вътрешно развитие и т.н.Заключението е,че тряба да се ходи на курс по толерантност и човечност 
Лека вечер желая!!
Аз не те питах какво мисли Арабския свят за бурката (отделен въпрос е, че едва ли всички хора във всички арабски страни мислят по един и същи начин по въпроса).
Питах те ти какво мислиш за нея - крайност ли е това или не.
Моля, не бягай от въпроса.Питах те още, задавам и този въпрос втори път - ако това според теб не е крайност, кое е крайност? (Понеже в предишен свой постинг беше написал, че ислямът не е за крайностите.)
Не бягай и от този въпрос.И не казвай, впрочем, че аз примерно съм се вкопчила в бурката -
ти беше този, който отвори въпрос за нея в тази тема скоро, не аз.Никакъв искрен диалог не може да има, впрочем, и никакво истинско разбирателство, ако човек примерно пред себе си първо не е в състояние да бъде достатъчно честен. (За да може да бъде, след това, достатъчно честен и искрен и пред други хора.)
Ако ти си за бурката, напиши го открито.
Имай тази доблест.
(Останало е вид волно или неволно лицемерие и бягане от въпроса.)
И обясни, освен това, защо, въпреки че не си роден и не живееш в Арабския свят, ти харесва жените в твоята страна, в твоята общност примерно да ходят облечени като някои (не всички) арабки от VІ-VІІ век, живеещи в пустинята. Или като авганистанки, преследвани от талибаните. Или като иранки, задължени от режима на аятолах Хомейни (не от Аллах, нито от Мохамед, неговия пророк, прощавай) да ходят еди как си, щото иначе следва репресия.
Недей, впрочем, да се опитваш да се аргументираш и с контрапункта за проституцията - по въпроса за това, че с една крайност не бива да се защитава едва ли не друга, вече писах достатъчно. Няма да се повтарям.
Да не говорим, че не само в неислямския свят има такава, без значение признава ли се това или не.
----------------
Ако искаш световете да не се сблъскват, а още по-малко религиите, опитай се да разбереш нещо, което немалко мъдри хора много отдавна са разбрали - не религиите се сблъскват, и не наричаният от едни Аллах, а от други Господ, Създател ги сблъсква, а невъзможността на достатъчно много хора или на техните духовни водачи да отличават култура от вяра, културни различия от верски, духовни пътища от догматични, твърдоглавие или пък непросветена смиреност от просветено смирение.
Ислямът е най-младата световна вяра. Изглежда достатъчно много хора, изповядващи исляма, или най-вече техните водачи, изобщо не са преживели още това съществувало и при християнството, но преди векове, голямо изкушение да искат да завладяват духовно света. Не своя свят, не своята страна, не своя край - а целия свят ако може - понеже нали той е неправеден, непросветен и пр., и само ние (преди християните, сега мюсюлманите) можем и сме длъжни да му покажем правия път...
Светът, неислямският свят, не води, впрочем, война с исляма. Той се опитва да се защити от всички онези, достатъчно много като количество и достатъчно много като нагласа фанатизирани хора, които се взривяват в различни страни, градове, площади, кафенета, пазари и пр., убивайки много хора. Опитва се да се защити и от твърде чужди нему традиции на живот, в собствения си двор, не в чуждия.
При това го прави най-вече според демократичните традиции, до които е стигнал. Не с религиозна полиция примерно (която може да арестува жените в Иран примерно, ако не са облечени точно така, както аятолахът смята, че Бог иска...), а с някаква парична глоба примерно, и то от скоро.
(Колкото до войните, впрочем, които САЩ например водиха и водят, те са като всички други войни – заради интереси, големи интереси... Икономически най-вече или пък мултиолигархически, да ги наречем, но и външнополитически, че даже и вътрешнополитически. Не заради верски различия.)
Ислямът има какво да даде на света, общия и вече достатъчно глобализиран свят, в който всички живеем, в духовно отношение.
Но това едва ли може да стане, докато вярващите мюсюлмани в този свят, и най-вече техните духовни и политически ръководители (в страните, в които духовниците имат и политическа власт) не изживеят някакво, най-общо и символично казано, ислямско „средновековие”. Докато има достатъчно много мюсюлмани - и духовници, и обикновени хора (да не говорим за тоталитарни режими, които използват исляма за оправдание и основание за репресиите към собствените им граждани), които вярват в „свещени войни”, подобни на тези, които навремето са водили кръстоносниците, то едва ли ще стане. (Или мълчат за тях, или ги осъждат лицемерно, а в действителност ги подкрепят морално и материално.)
