Author Topic: Забрадката - аксесоар, символ или задължение  (Read 173266 times)

0 Members and 6 Guests are viewing this topic.


Offline Силвия

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 340
  • Gender: Female

Мой цитат в предишен постинг:"Тук е разковничето силвия,наистина в Корана не се споменава,като дума въпросната "забрадка",но това е въпрос на тълкование,което не се и надявам да разберете поради ред причини".
Задаваш въпрос на който съм отговорил и т.н, за това ти казах ,че не ме четеш.
Покривалото е поведение, начин на мислене и начин да се приемеш такъв какъвто си, то повелява ислямски начин на живот, то е виждане, което изисква определено поведение , също е  и голяма отговорност в едно немюсюлманско общество като нашето.

„О, пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото.”
 
Силвия, ако искаш така го приеми носенето на покривало не е задължение, произтичащо от заповед, а е израз на искрена вяра.
Ислямът Силвия, е море(необхватно пространство)от знания,което не е от възможностите на хората.Умишлено не отговарям на зададените ти въпроси,защото се страхувам от неточни отговори и не искам да се ангажирам с празнословия. За да ти бъде отговорено се изисква време,с което не разполагам в момента.А и се чудя какъв е интереса ти,от любознателност към познанието или от инат.
Ислямът не е определил начин на обличане, но за сметка на това е установил принципи, норми и правила на обличане. При тяхното съблюдаване могат да се използват всякакъв вид облекла.

1. Облеклото трябва да покрива забранените части.
2. То не трябва да бъде тясно, т.е. не трябва да очертава линиите на тялото.
3. Дрехата не бива да е прозрачна.
4. Не трябва да символизира друга религия.
 В един от хадисите си Пейгамберът (с.а.с.) казва: „Ще дойдат такива времена, че жените ще са облечени, но в същото време ще са голи”. В момента се случва точно това и този начин на обличане се възприема трудно.
 В крайна сметка „мюслюманин” значи „покорен и предан човек”,вършещ всичко( заради и единствено) за спечелване задоволството на Аллах.




Бих помолила само едно – да не ми се вменяват мисли, които нямам.

Това, че покривалото може да е израз на искрена вяра никога не бих го оспорила.Както и никак не бих оспорила това, че човек трябва да е искрен към Твореца и милостив към Неговото творение.

Когато човек не може да разбере какво всъщност му казват или не иска да разбере, много по-лесно е да реши, че има срещу себе си враг или пък някой силно духовно непросветен. Само защото може би това, което се опитват да му кажат, му идва твърде много, и аз разбирам донякъде защо е така, вярваш или не.

Едва ли има смисъл, във всеки случай, да пиша повече каквото и да било.

Ще ти кажа още само, че през средните векове е било схващано като израз на светотатство едва ли не и обида към вярата (в случая християнската), ако някой е дръзвал да каже, че Земята е кръгла и се върти около Слънцето, а не то около нея. При това всички са виждали, в онова време, както и днес виждат, как Слънцето изгрява, движи се цял ден по небето и накрая залязва. Днес това може да звучи дори смешно, но тогава никак не е било смешно. Било е страшно голямо предизвикателство към приети „истини” от последна инстанция, едва ли не. А е имало, освен това, хора, християнски духовници, които са имали светска власт, както сега в някои страни има мюсюлмански духовници, които имат светска власт. И тези християнски духовници са използвали тази власт включително за да наказват онези хора, които са се отклонявали от правия път, както те го разбирали, че е прав; и са говорили и те от „името на Бога”. И са призовавали, някои от тях, в името Божие да се водят войни с „неверниците” (защото са смятали мюсюлманите например за неверници) и т.н. Християнските общества в Европа, както вече бях писала някъде в тази тема струва ми се, са минали през много перипетии, през много различни неща, преди да се научат, дори да не са всички, но като цяло да се научат на това, че не всяка догма и думите на не всеки духовник обезателно са думи на Бога. Преди да се научат на това да не търсят врагове, отстъпници или не знам какво у онези, които първи са се опитвали да им казват примерно, че мюсюлманите не са неверници. Или онези, които първи са се опитвали да им кажат, че нито Инквизицията (каквото институция е имало), нито индулгенциите (даването на пари на Църквата за опрощаване на грехове, каквото практика има при западните християни в Средновековието) са от Бога, нито могат да бъдат оправдани в „Името Божие”. И други примери има в подобен дух, няма да ги изреждам. Това, което се опитвам да кажа, че е имало и християнски фанатизъм, макар той да се е случвал в други времена. Фанатизъм, който не би бил възможен без някакви отклонения, опростявания или промени в истинските основи на християнството. Бях някакви по-късни тълкувания включително, които са се приемали като най-меродавни.



Offline muti6

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 927
Драга Силвия,това се опитвам да обясня от доста време тук.Не е редно хората,вярващите мюсюлмани,християни, а и другите да  интерпретират словото на Аллах по начин , който им отърва и без никакво знание.Има аяати,хадиси,сунна и тефсир(това е наука, която изучава начина на произношение на словата от Свещения Коран и това, което те означават. Тази наука изследва правилата, касаещи както отделните слова, така и словосъчетанията, и смисъла, който възниква в резултат на тяхното съчетание, а така също и онова, което го допълва».
Често пъти сме свидетели как невежи хора влизат в полемика относно айетите, опирайки се на това, че са прочели Свещения Коран и дори знаят неговото съдържание. Истината е друга и  те не са осведомени за смисъла на Свещената Книга, и нямат дори елементарни представи относно това, какъв спектър от знания се съдържат в Свещения Коран и т.н.

Offline Силвия

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 340
  • Gender: Female

Да има разбира се богословски науки, традиции и практики; сложни и специфични - и за исляма, и за християнството, и за израилтянството. Тези богословски науки се различават в едно или в друго и вътре в рамките на една или друга монотеистична вяра. Има разлика в богословските традиции и религиозни практики на православни, католици и протестанти; на сунити, шиити или алиани. Всяка една от тези сложни и специфични богословски надграждания, тълкувания, традиции смята за себе си, че е най-добрият, най-правилният, най-чистият път за връзка между човешката душа и Бога. Във всяка една от тях има вплетени, малко или повече, не само религиозни, но и културни и исторически различия. И дори по текстовете на най-важните, основополагащи книги на трите монотеистични религии различните деноминации, вътре в рамките на една вяра, имат различия в тълкуванията, и дори в съдържанията. Всички тези разлики са се случили и се случват от векове насам. И не едно и две престъпления, насилия, жестокости „в името на Бога” са се случвали в човешката история, случват се дори и днес, въпреки всички тези всяка за себе си единствено правилни богословски науки и практики. Може би това все пак показва по някакъв начин, че в тълкуванията и разбиранията на всеки тези основни и подвидове, извинявай  за думата, вери, е имало и дори и днес се случват някакви несъвършенства. Несъвършенства, които може би не са могли да бъдат избегнати поради това, че по какъвто и начин да е говорил Бог на човеците,  универсално пълно знание за Твореца и творението е в някакъв смисъл априори непосилно за човеците. Творението при това се развива, не стои на едно и също място, каквито и промени да се случват с него. Човешките култури, знания, начини на живот не са едни и същи, не само географски, но и времево.

Само Създателят е един и същ вчера, днес, утре, винаги във времето и в пространството, и във всеки един човек, който го търси и носи в себе си. В един свят, който само във видимия си спектър (или в степента, в която естествените науки са успели да донесат някакво знание за Вселената), е толкова мащабно необятен, недостижим, състоящ се от толкова много планети, звезди, галактики. Най-лесно е човек да си припомни това, когато в някоя ясна вечер погледне небето над себе си. Може ли да знаем достатъчно дори за видимия свят – за света, т.е., който нашите човешки очи и уши са способни да уловят в спектрите на еди какви си честоти на светлинни или звукови вълни?  За този т.нар. видим или донякъде видим свят (защото в космически мащаб можем да видим нещо от него чрез снимки на изпратени в космоса спътници или свърхмощни телескопи) също не знаем достатъчно. А за това, което не можем да видим с основните се земни сетива, и което донякъде усещаме вътре в себе си, знаем ли достатъчно? Знаем ли наистина къде точно отиват душите, как изглеждат т.е. невидимите, т.нар., светове?  Това, което знаем или можем да усетим, е, когато например някой ни обича например, може да усетим неговата любов. Дори когато съответният човек не е точно до нас, някъде другаде е. Как точно става това? Как точно усещат примерно майките кога децата им са в беда? 

За своите чувства, за енергиите на любовта, омразата, гнева, страха и пр. едва ли знаем достатъчно. Но каквото и да знаем или да не знаем, законите на природата и на Вселената, Божиите закони (за разлика от човешките) са еднакви за всички. Разказани по не дотам еднакъв начин, тези закони или богословски традиции са изведени или сведени като някакви много важни опори за различни поколения, народи и култури, различни времена. Изведени, защото са били нужни; сведени, защото така или иначе сме твърде малки, за да можем да обемем всичко; различаващи се, защото и народите и културите, и времената включително на тяхното появяване, са били различни. Разказвани понякога като притчи или като метафори, които метафори или притчи не винаги са били разбирани и тълкувани правилно, дори и до днес не са, въпреки всички тези добре разработени отделни богословски традиции. Защото, в крайна сметка, както се казва и в Корана, и в Библията:

"Кажи [о, Мухаммад]: Дори морето да е от мастило за [да се записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова." [Коран, 18:109]

"Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ. Но както небето е по-високо от земята, тъй моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите ми - по-високо от вашите мисли." [Библия, Книга на пророк Исаия, 55:8-9]


Може би е по-лесно за мнозина да смятат, че отговорите човек не бива да ги търси и в собствената си душа и разум, че те всички до един са наготово дадени за всеки един случай и за вечни времена, но чрез нея именно, чрез собствената си душа, собствената си вътрешна „везна” понякога може да усетим (дори да не можем точно да назовем), смисъла, мярата на едни или други отговори. Вътре в нас, бидейки всички част от едно голямо, понякога противоречащо си, многообразно, но и подобно цяло, се крият отговори, които и сами трябва да намираме. Защото сме част от цялото, образ и подобие, „прашинки”, заредена с една и съща божествена искра. Онзи по-висш разум, който не можем априори нито да обемем, нито напълно да разберем, не е затворен за нас, носим го вътре в себе си.



Offline muti6

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 927
Докато гледаме през призмата на собствените си възприятия, разбирания и дори предразсъдъци, не бихме могли да разберем другия. Трябва да се разбере един път за винаги,че жената в исляма е нещо неприкосновенно,свещенно,което трябва да се пази скрито от външния свят.Отношенията между  хората се регулират не само от религията, но и от тяхната интелигентност, възпитание,смирение, култура и положение в обществото.Факт е ,че хиджабът  си остава една своеобразна преграда между Запада и Изтока, която трябва преди всичко да бъде разбрана, а не съдена. Първоначалният смисъл на покриването на женското тяло, а често и лицето е в защита на жената, а не за нейно унижение,както някои твърдят.
Хиджаб и стил:
Един от центровете на ислямската мода - Великобритания, страна, в която културното многообразие са по-толерантни, отколкото на други места в Европа. Бъдещи дизайнери като Сара и София Еленани Кара привлече дори не-мюсюлмански клиенти . Тези дизайнери са привърженици на "горещия" стил, ярки цветове, свободни дрехи, които покриват цялото тяло.
Wear Hijab with style

Тук дизайнерка показва върху маненкенка как се поставя хиджаб, според новия сезонен стил"камилска гърбица"!!!

Offline Силвия

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 340
  • Gender: Female

Докато гледаме през призмата на собствените си възприятия, разбирания и дори предразсъдъци, не бихме могли да разберем другия. Трябва да се разбере един път за винаги,че жената в исляма е нещо неприкосновенно,свещенно,което трябва да се пази скрито от външния свят.Отношенията между  хората се регулират не само от религията, но и от тяхната интелигентност, възпитание,смирение, култура и положение в обществото.Факт е ,че хиджабът  си остава една своеобразна преграда между Запада и Изтока, която трябва преди всичко да бъде разбрана, а не съдена. Първоначалният смисъл на покриването на женското тяло, а често и лицето е в защита на жената, а не за нейно унижение,както някои твърдят.
Хиджаб и стил:
Един от центровете на ислямската мода - Великобритания, страна, в която културното многообразие са по-толерантни, отколкото на други места в Европа. Бъдещи дизайнери като Сара и София Еленани Кара привлече дори не-мюсюлмански клиенти . Тези дизайнери са привърженици на "горещия" стил, ярки цветове, свободни дрехи, които покриват цялото тяло.
Wear Hijab with style

Тук дизайнерка показва върху маненкенка как се поставя хиджаб, според новия сезонен стил"камилска гърбица"!!!


Смисълът на покривалото е да скрие част от красотата на жената, да не бъде нейната красота провокираща изкушения у мъжете.

Колкото до модите, които се правят от това скриване на красотата на жената (отделен въпрос е, че далеч не всички жени провокират въобще подобни изкушения), те са някакъв може би наивен опит да се даде на жената все пак тази възможност, заложена в женската природа, да не бъде прекалено сива и еднаква, прекалено безлична. Затова понякога примерно човек може да види някое младо момиче, което примерно на сватбата си е сложило гердан върху възела на забрадката (както беше направила преди време дъщерята на един турски високопоставен политик), което всъщност води до кич, от чисто естетическа гледна точка. Не може хем да се скрива красотата, хем тя все пак да се търси чрез крещящи цветове, или чрез гердани върху забрадката и въобще чрез „модни тенденции” на каквито и да било най-външни дрехи, чиито изначален смисъл е да скриват красота. Има нещо дълбоко неискрено в това. Нещо спекулативно.

Много важно нещо е разбира се най-вече това изборът на жената с какъв тип дрехи да ходи да не се насилва, нито да се наказва от когото и да било. Това от една страна. Ако такъв наистина свободен личен избор не се позволява и се наказва, това е напълно неприемливо за едни основни човешки ценности например на западната цивилизация. Ако пък, от друга страна, тези основни ценности, касаещи всичко, което се разбира под права на човека, се приемат за едно, а не се приемат за друго, така също не може. Тези ценности, впрочем, въобще не са дошли наготово, били са плод на еволюции, борби, противоречия. Донякъде и заради това за хората, които вярват в тези ценности - в това, че всеки човек, независимо дали той е мъж или жена, и каква е неговата раса, етнос, религиозна принадлежност, има право сам да определя живота си; че всеки човек има свободната воля и равни права спрямо другите хора - е твърде жесток и неприемлив какъвто и да било случай, в който примерно дъщери се омъжват против волята им, по избора на бащите си в уредени бракове, още повече, ако са малтретирани или даже убивани, ако не приемат наложения им избор. Според ценностите на тази цивилизация и не забрадките (за които може да има някакъв проблем само заради снимките по лични документи, ако не се вижда цялото лице така, че да бъде по-лесно идентифицирано), а бурките например са нещо неприемливо. Колкото и някои да се опитват да представят тези бурки като свободен избор на жените, за западния човек, бил той мъж или жена, това по никакъв начин изглежда робство, не свобода. Така изглеждат за европейците, били те примерно англичани, французи, германци, чехи, българи и пр., каквито и да било, облечените в бурки жени. Това за европейците и не само за тях е някаква обида към човешката природа, като някаква несправедливост изглежда. Като потъпкване, неуважение, страх, да не кажа варварство към жената.

И понеже, от трета страна, която и да било европейка, американка, канадка, австралийка примерно и пр., отишла примерно в Саудитска Арабия или в Иран,задължително трябва да покрие главата си, за да бъде допусната въобще в тезистрани (не като неин свободен избор разбира се), може би онези мюсюлмани, които смятат, че жените трябва да ходят задължително с бурки в европейски страни, не бива да се опитват да обясняват с правата на човека едва ли не това, че техните жени или дъщери или сестри трябвало да имат право да ходят с бурки и в Европа. А ако пък има, а то има жени мюсюлманки, които смятат, че така е най-редно да ходят, така са приели като най-правилно за себе си, то тези жени би трябвало да се опитат да разберат, че културните и ценности стереотипи на страните, в които са дошли да живеят, са съвсем различни. Според тези стереотипи и ценности това е някаква прекалена крайност, някаква неприемлива крайност.

Отделен, но също важен въпрос е, че таза крайност всъщност идва от едно фанатично разбиране на исляма, от едно подсилено и невярно тълкуване на посланията, свързани с облеклото на жените в исляма, според мен. Ако не беше така, нямаше и да възникват такива излишни културни противоречия. Защото, що се отнася до облеклото, не забрадките наистина, а бурките са онази форма на обличане, която звучи неприемливо и даже обидно за европейците.

Колкото до примера с Великобритания, който даваш, може би ти било интересно да видиш една реч на британския министър-председател, свързана с мултикултурализма,
произнесена наскоро.

http://www.kultura.bg/bg/article/view/18040

„С доктрината на държавния мултикултурализъм ние насърчихме различните култури да живеят свой отделен живот, разделени една от друга и от основната култура. Ние не успяхме да им предложим такава визия за общество, към което те да почувстват, че искат да принадлежат. Ние дори толерирахме тези сегрегирани общности да се държат по начин, който е в противоречие с нашите ценности. Когато бял човек изказва осъдителни мнения, например, расистки, ние с право го порицаваме. Но когато също толкова неприемливи възгледи или действия биваха изказвани и извършвани от някого, който не е бял, ние бяхме твърде предпазливи, честно казано, дори страхливи, за да им се противопоставим. Пример за това е неуспешната ни съпротива срещу ужаса на брака по принуда, когато някои млади момичета биват малтретирани, а понякога и откарвани в чужбина, за да се омъжат за някого, когото не искат. Тази толерантност, позволяваща всичко, послужи само, за да засили усещането, че общите неща са малко. Всичко това накара някои млади мюсюлмани да се чувстват като дърво без корен. И търсенето на нещото, на което да принадлежат и в което да вярват, може да ги отведе до екстремистката идеология.
[…]
Второто важно нещо е да изградим по-силни общества и идентичности вътре в страната си. Честно казано, ние се нуждаем много по-малко от пасивната толерантност, характерна за последните няколко години, и много повече от по-активен, силен либерализъм. Пасивното толерантно общество казва на своите граждани: ако се подчинявате на закона, ние ще ви оставим на мира. То заема неутрална позиция спрямо различните ценности. А истински либералната страна прави много повече. Тя вярва в определени ценности и активно ги насърчава. Свобода на словото. Свобода на религията. Демокрация. Върховенство на закона. Равни права, независимо от раса, пол или сексуална ориентация. Тя казва на своите граждани: ето това е, което ни определя като общество.”



Offline muti6

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 927

Смисълът на покривалото е да скрие част от красотата на жената, да не бъде нейната красота провокираща изкушения у мъжете.

Колкото до модите, които се правят от това скриване на красотата на жената (отделен въпрос е, че далеч не всички жени провокират въобще подобни изкушения), те са някакъв може би наивен опит да се даде на жената все пак тази възможност, заложена в женската природа, да не бъде прекалено сива и еднаква, прекалено безлична. Затова понякога примерно човек може да види някое младо момиче, което примерно на сватбата си е сложило гердан върху възела на забрадката (както беше направила преди време дъщерята на един турски високопоставен политик), което всъщност води до кич, от чисто естетическа гледна точка. Не може хем да се скрива красотата, хем тя все пак да се търси чрез крещящи цветове, или чрез гердани върху забрадката и въобще чрез „модни тенденции” на каквито и да било най-външни дрехи, чиито изначален смисъл е да скриват красота. Има нещо дълбоко неискрено в това. Нещо спекулативно.
Религията Ислям се базира на правила и норми,а друг е въпроса,че те не се спазват от определени хора.
В  сура Ан-Нур ясно еотбелязано, че жената не трябва да показва своята красота. Арабската дума зинат (буквално „красота“) се отнася за всички видове украшения, а също и за наконтената дреха, привличаща вниманието на мъжете. Безусловно, съвършено недопустимо е, жените да закриват едни красоти по повелята на Господ с други украшения. От това следва, че в присъствието на чужди мъже жената няма право да носи покривало с шарки (бродерии) или да слага накити от скъпоценни камъни на забрадката. Излагането на такива украшение на показ пред мъжете е забранено.
Ислямът не толерира насилие и фанатазъм,а мнението си е лично твое и  не искам да го коментирам.Когато жената носи бурка, тя е напълно покрита и изолирана от външния свят сякаш продължава да е в пределите на някакъв своеобразна подвижна част на дома си. По този начин чуждите погледи не я докосват изобщо сякаш тя не е навън, а продължава да си стои вкъщи. Това е свързано и с представата, че жената е дом на мъжа и неговата чест, тоест всяко излагане на показ, крие опасност от загубата на тази чест.Много момичета носят по-разкрепостени дрехи, в комбинация с хиджаб, което навява за несъответствие между самата му функция и поставя въпроса, за каква точно религиозност става дума. От друга страна е безспорен фактът, че все повече жени се забулват в ответна реакция на натиска от страна на Запада.
“И дадохме разяснение в този Коран, за да се поучат, а това им надбави само ненавист.” (Сура Ал-Исра, 41)

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Религията Ислям се базира на правила и норми,а друг е въпроса,че те не се спазват от определени хора.
В  сура Ан-Нур ясно еотбелязано, че жената не трябва да показва своята красота. Арабската дума зинат (буквално „красота“) се отнася за всички видове украшения, а също и за наконтената дреха, привличаща вниманието на мъжете. Безусловно, съвършено недопустимо е, жените да закриват едни красоти по повелята на Господ с други украшения. От това следва, че в присъствието на чужди мъже жената няма право да носи покривало с шарки (бродерии) или да слага накити от скъпоценни камъни на забрадката. Излагането на такива украшение на показ пред мъжете е забранено.
Ислямът не толерира насилие и фанатазъм,а мнението си е лично твое и  не искам да го коментирам.Когато жената носи бурка, тя е напълно покрита и изолирана от външния свят сякаш продължава да е в пределите на някакъв своеобразна подвижна част на дома си. По този начин чуждите погледи не я докосват изобщо сякаш тя не е навън, а продължава да си стои вкъщи. Това е свързано и с представата, че жената е дом на мъжа и неговата чест, тоест всяко излагане на показ, крие опасност от загубата на тази чест.Много момичета носят по-разкрепостени дрехи, в комбинация с хиджаб, което навява за несъответствие между самата му функция и поставя въпроса, за каква точно религиозност става дума. От друга страна е безспорен фактът, че все повече жени се забулват в ответна реакция на натиска от страна на Запада.
“И дадохме разяснение в този Коран, за да се поучат, а това им надбави само ненавист.” (Сура Ал-Исра, 41)

Ех какво тегло е било за суетните. ;D
Отцѣпленията и разцѣпленията никак да не ни плашат.
Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато синца сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть!
<<Гоце Делчев>>

Offline Силвия

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 340
  • Gender: Female

Религията Ислям се базира на правила и норми,а друг е въпроса,че те не се спазват от определени хора.
В  сура Ан-Нур ясно еотбелязано, че жената не трябва да показва своята красота. Арабската дума зинат (буквално „красота“) се отнася за всички видове украшения, а също и за наконтената дреха, привличаща вниманието на мъжете. Безусловно, съвършено недопустимо е, жените да закриват едни красоти по повелята на Господ с други украшения. От това следва, че в присъствието на чужди мъже жената няма право да носи покривало с шарки (бродерии) или да слага накити от скъпоценни камъни на забрадката. Излагането на такива украшение на показ пред мъжете е забранено.
Ислямът не толерира насилие и фанатазъм,а мнението си е лично твое и  не искам да го коментирам.Когато жената носи бурка, тя е напълно покрита и изолирана от външния свят сякаш продължава да е в пределите на някакъв своеобразна подвижна част на дома си. По този начин чуждите погледи не я докосват изобщо сякаш тя не е навън, а продължава да си стои вкъщи. Това е свързано и с представата, че жената е дом на мъжа и неговата чест, тоест всяко излагане на показ, крие опасност от загубата на тази чест.Много момичета носят по-разкрепостени дрехи, в комбинация с хиджаб, което навява за несъответствие между самата му функция и поставя въпроса, за каква точно религиозност става дума. От друга страна е безспорен фактът, че все повече жени се забулват в ответна реакция на натиска от страна на Запада.
“И дадохме разяснение в този Коран, за да се поучат, а това им надбави само ненавист.” (Сура Ал-Исра, 41)


Питал ли си се някога какво точно значи фанатизъм, Мутиш?
Можеш ли да опишеш с няколко думи или няколко изречения какво значи фанатизъм, според теб? Питал ли се, впрочем, че фанатикът, който и да било фанатик, ако би знаел, ако би могъл да си дава сметка какво точно значи фанатизъм, на какво се дължи, как се ражда, как се оформя, как е възможен, просто не би бил фанатик?

Лошото при фанатизма е, че той – освен, че никога не си отива лесно – ако е одържавен, ако има примерно и светска власт, задължително води до насилие. Просто няма как да се размине без него. И дори ако не е държавно овластен, а е само примерно семейно, традиционно-културно овластен, пак лесно може да стигне до там. Примери за това има колкото искаш в някои страни, където фанатизмът е овластен. Както и от емигрантски среди в едни или други европейски страни, където да се подчини дъщерята примерно на волята на бащата или на братята си, на семейната воля, е нещо съвсем в реда на нещата, и ако не се подчини, се разбира като въпрос на чест да я накажеш.

Беше написал по-рано в тази тема, че най-важното в исляма е искреност към Създателя и милост към Неговото творение. Много хубаво е това. Само че, когато има фанатични настроения или нагласи, нито искреност към Твореца има, нито милост към човеците, към Неговото творение. Докато не разбере човек защо е така, той може да бъде праведен в собствените очи, може да бъде праведен и в очите на някой като него също, но в очите на Създателя може да не е нито достатъчно искрен, нито достатъчно милостив, нито достатъчно праведен. И да разбере защо е така примерно чак след смъртта си. Или пък ако му се случат достатъчно сложни, достатъчно трудни изпитания, които да го направят достатъчно чист, че да усети в самия себе и приживе си част от това, което Творецът е. Защото, вярваш или не, този свят е пълен и винаги е бил пълен не само с идеологически примерно, или с политически, или с митологични или суеверни, пълен е включително и с религиозно обосновавани заблуждения. В него много пъти е било възможно хора да убиват или да измъчват други хора „в името на Бога”. Дори днес е възможно това, дори днес се случва.

Милост ли е към Божието творение, ако си позволя да попитам, към дадения на всеки човек живот, да го убиеш с камъни, ако е жена, която е разговаряла примерно с непознат мъж? Или примерно ако се е влюбила не в този, за който са решили да я оженят, и се е оставила на тази любов? Милост ли е да гледа човек на дъщеря си или на жена си или на сестра си като своя собственост примерно, не като на човек, имащ право над живота и решенията си точно толкова, колкото и той има за своя живот? Милост ли е да накажеш някого с бой с камшици, ако е изпил една бира някъде? (И това се случва, даже е законодателно поставено в някои страни.) Милост ли е да се убиват примерно или пък само дори да се мразят друговерци? Искреност ли е да не си дава човек сметка, че всички тези простъпки и престъпления се обосновават понякога с религиозна ревност или „праведност”? Не, не е милост, нито е искреност. Защото така или иначе, за да бъде човек искрен и със себе си, и със Създателя, и към други хора; и за да бъде наистина милостив към други човеци (без значение, при това,  какви са те и дали мислят точно като него, и дали са точно от неговата вяра, от неговата общност, от неговия пол включително), трябва да може да мисли, да усеща, да сравнява, да прощава, да е в състояние да си дава сметка за много неща. Да разбира. А разбирането не е като научаването, не е и като сляпото следване на правила (които не винаги са най-добрия превод, така да се каже, на някакви изначални Божии послания).

Не знам дали има смисъл да се повтарям и да казвам, че първо, Създателят е говорил пряко на малцина. На много малко хора, живели на тази Земя. Те при това са живели във времена, доста отдалечени от нашето. И Божиите послания, които са стигнали до нас чрез тях, са минали през ръцете, умовете, знанията, незнанията на други след тях, които са ги тълкували, допълвали, изяснявали, преписвали, обърквали. Минали са през културните и човешки ограничения на не едно поколение и не едно време. Не може в този смисъл в която и да било вяра да не се случат фанатични прояви, или насилия, или заблуждения, ако с културните и манталитетни аршини на едни времена се мерят всички други след тях. Вярата не е вкаменелост, не е просто спазване на правила, още повече на правила, дадени по-късно от еди кой си духовник, в еди кой си хадис от еди кой си век. И макар че, от друга страна, става въпрос разбира се за достатъчно сложна област, за особена, сложна почва - вяра и разум, вяра и култура, вяра и възможност за еволюция на човешките представи, на човешкото съзнание трябва да могат да вървят ръка за ръка. Ако не могат, впрочем, няма как различните култури, вери и народи, или поне отделни хора от тях, да не продължат да се мразят, избиват, да продължават да не се разбират. Да не разбират защо и как е възможно Творецът да е един и на Него единствено да принадлежи правото да съди  и да наказва, а хората да продължават да се съдят едни други, да се избиват и да се наказват, смятайки при това, че го правят в Негово име.



Offline muti6

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 927
Ако човек ,Светла се вгледа в ислямските държави и ислямския свят днес,ще видим едно доста голямо разнообразие от религиозни обичаи , тяхното културно наследство и мироглед.Това може би кара някои личности  опитващи се да разберат Исляма,дефакто да си създадат погрешно впечатление.Тези различия по скоро биха символизирали традиционните ценности на разглежданото общество, но не и самия Ислям.Единственият начин за придобиване на достоверна представа относно Исляма е да се обърнем към Курана и действията(сунната) на Пророка Мохамед с.а.с..Абсолютно погрешно е да се дават преценки,ако не се използва тази база , за да се установи дали дадено действие е включено в него или не.Според Курана един от най-големите грехове е да убиеш човешко същество, което няма никаква вина, и всеки, който направи това, ще получи голямо  наказание в отвъдното.Колкото до разбирането за фанатизъм,всичко това еот разбирането,интерпретирането и ъгъла пречупващ се  в главите на хората.Всичко пак опира до знание и познание.Ако един мюсюлманин е краен(фанатичен) в разбиранията си за исляма,той се смята за изхвърлен от религията.

Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите”. (Сура Ал-Мумтахана: 8).

Отвърни на злината с добрина! Ние повече знаем какво описват. (Сура Ал-Муаминун: 96)

Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ. (Сура Ал-Бакара: 256)

И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник!...” (Сура Ал-Кахф: 29)

Повечето хора не ще повярват, дори и ти да се стремиш. И не просиш от тях отплата за това. То е само напомняне за световете. (Сура Юсуф: 103-104)

Като завършек  мога да кажа ,че Аллах е дарил на човека разум и съвест и поради тази причина хората са отговорни за собствения си избор и действия.

Offline Силвия

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 340
  • Gender: Female



Ако човек ,Светла се вгледа в ислямските държави и ислямския свят днес,ще видим едно доста голямо разнообразие от религиозни обичаи , тяхното културно наследство и мироглед.Това може би кара някои личности  опитващи се да разберат Исляма,дефакто да си създадат погрешно впечатление.Тези различия по скоро биха символизирали традиционните ценности на разглежданото общество, но не и самия Ислям.Единственият начин за придобиване на достоверна представа относно Исляма е да се обърнем към Курана и действията(сунната) на Пророка Мохамед с.а.с..Абсолютно погрешно е да се дават преценки,ако не се използва тази база , за да се установи дали дадено действие е включено в него или не.Според Курана един от най-големите грехове е да убиеш човешко същество, което няма никаква вина, и всеки, който направи това, ще получи голямо  наказание в отвъдното.Колкото до разбирането за фанатизъм,всичко това еот разбирането,интерпретирането и ъгъла пречупващ се  в главите на хората.Всичко пак опира до знание и познание.Ако един мюсюлманин е краен(фанатичен) в разбиранията си за исляма,той се смята за изхвърлен от религията.

Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите”. (Сура Ал-Мумтахана: 8).

Отвърни на злината с добрина! Ние повече знаем какво описват. (Сура Ал-Муаминун: 96)

Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ. (Сура Ал-Бакара: 256)

И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник!...” (Сура Ал-Кахф: 29)

Повечето хора не ще повярват, дори и ти да се стремиш. И не просиш от тях отплата за това. То е само напомняне за световете. (Сура Юсуф: 103-104)

Като завършек  мога да кажа ,че Аллах е дарил на човека разум и съвест и поради тази причина хората са отговорни за собствения си избор и действия.




Съгласна съм с теб, Мутиш, че човек е дарен с разум и съвест и поради тази причина хората са отговорни за своя избор и действия. Както и с това, че сред мюсюлманите в различни страни и общества има разнообразие от религиозни обичаи, свързани с тяхното културно наследство и мироглед.


Впрочем, аз не съм Светла, както си ме нарекал. Имаше и Светла тук, участница с такова име и ник, но тя беше банирана; както и аз впрочем (въпреки че моят неизвестно на кого или на какво дължащ се, с какво „заслужен” бан после отпадна).



Offline muti6

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 927




Съгласна съм с теб, Мутиш, че човек е дарен с разум и съвест и поради тази причина хората са отговорни за своя избор и действия. Както и с това, че сред мюсюлманите в различни страни и общества има разнообразие от религиозни обичаи, свързани с тяхното културно наследство и мироглед.


Впрочем, аз не съм Светла, както си ме нарекал. Имаше и Светла тук, участница с такова име и ник, но тя беше банирана; както и аз впрочем (въпреки че моят неизвестно на кого или на какво дължащ се, с какво „заслужен” бан после отпадна).




Драга  Силвия,
Всеки гледа на нещата от собствената си камбанария,собствените си възприятия и разбирания за дадено нещо.Нормално е да смятате ,че покритата(забулена с хиджаб) жена  предизвиква негативни усещания за нарушени права,робство и подчинение.Но дали нещата стоят точно по този начин за мюсюлманите.За нас  е тъкмо обратното или жената  с хиджаб е символ на издигнато положение и свобода.С една дума въпрос на разбиране и вяра.Това не може да бъде рабрано от  невярващия,докато не е вкусил сладоста на религията.Мнението ми е ,че забулването не е редно да се налага,то по скоро е вътрешна потребност,убеденост.
Спомням си една мисъл на Блез Паскал,който беше казал,че Бог не съществува,но по добре е човек да вярва в него,просто(дори и)от предпазливост.:)За да не се окаже човек след смъртта си пред великия съдник с наведена глава.
За твоя БАН се обърни там където трябва!!

Offline Kaplan

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 752
  • Gender: Male
Понеже мненията тука са ясни... аз от любопитство да попитам модерните хора в този сайт:
 Каква привилегия носи това, на момичето да и се вижда г**ъ  ?  ;D
 И какво модерно виждате в това, момичетата да си ''разкокоросват'' ц**ите пред хората?  ;D
 Това ли е християнският морал?

Този начин на обличане знаете ли до какво води...?


Offline Силвия

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 340
  • Gender: Female

Понеже мненията тука са ясни... аз от любопитство да попитам модерните хора в този сайт:
 Каква привилегия носи това, на момичето да и се вижда г**ъ  ?  ;D
 И какво модерно виждате в това, момичетата да си ''разкокоросват'' ц**ите пред хората?  ;D
 Това ли е християнският морал?

Този начин на обличане знаете ли до какво води...?




Това, за което споменаваш, разбира се не е въобще християнски морал.
Нито мисля, че говоренето за г***ве и въобще разпасаният начин на изразяване отговарят на мюсюлманския морал (както и на християнския).

Впрочем, там някъде, между жени и девойки, които ходят, опаковани в чували, и жени и девойки, които показват предизвикателно и кичозно включително силиконово променени телеса (или дори мъже, които искат да са жени, и си слагат и показват публично пиърсинга примерно на зърната на гърдите), има и хора, мъже и жени, и те слава Богу не са малко, за които тези две крайности и двете са понякога тъжни, понякога смешни. Има достатъчно хора, за които и доведената до абсурд консумативна, кичовска сексуална показност (включително примерно тази чалга „култура”, която ни залива отвсякъде), и доведените до абсурд забрани, са в един или в друг смисъл отблъскващи. Те за тях са някакъв признак на слабост, на незрялост, на неспособност да се намери добрата мяра между т.нар. телесни долница и горница, между духовната просветеност и просветеността в областта на природата на своя и на другия пол, между стила, културата, мярата или тяхната недостатъчност. Поне според най-доброто, до което е успяла да достигне в това отношение еволюцията на човешкото съзнание в цивилизацията на този континент.



Offline daczo

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 524
Pravoverni,ne gledajte g**y i c**te ,a krasotata i kadyrnosta na tazi zhena.Takava e nashata hristiianska cevilizaciia i moral.Slava bogu.Petruta Kupper la happy hour.avi