Тук е разковничето силвия,наистина в Корана не се споменава,като дума въпросната "забрадка",но това е въпрос на тълкование,което не се и надявам да разберете поради ред причини.Това твое тълковане за " спускането на покривалото върху пазвата" ,малко ме разсмива. В арабския език „химар” означава покривало, но не такова, което покрива каквото и да е. Покривката за маса не може да се нарече химар. Химарът е специално покривало за главата на жената. И в айета се споменава именно то. В епохата на невежеството арабските жени си слагали забрадки като слугините. Ушите, част от косите, шията, а може би и раменете им се виждали. Поради тази причина Аллах повелява покривалото на жената да бъде спуснато над пазвата.
„И кажи на вярващите жени да не показват украшенията, освен видното от тях.”
(ен-Нур, 24: 31)
„Тесеттур” е арабска дума и означава „покриване”. Например думата „сетр-и аврет” (покриване на забранените части) е позната на всеки. Когато изброяваме фарзовете на намаза, казваме „сетр-и аврет”. „Сетр” е покриване, а „аврет” – забранена част, а също уважение, почит, онова, което трябва да се опази в целомъдрие.
Въпрос:Ти с йога ли се занимаваш?Светла,света е общ дом и никой не трябва да казва на дргия кой,къде и как да ходи и да се облича.И аз се извинявам ,но мисленето ти е доста назадничаво, меко казано.
Илямското облекло е принцип и задължение в ислямската религия и никак не е само символика.Въпреки,че жените са различни,те трябва да бъдат приемани с разбиране по толернатно, поради простата причина,че живееем в една държава,Европейски съюз и където и да било по земята.На някой това може да му хареса, а на друг – не, но не това е важно. Важно е одобрението и задоволството на Аллах (дж.дж.).
Ако въпросът за йогизма е бил насочен към мен -
не, не се занимавам с йога.
Колкото до кхимара, и през ум не ми е минавало да си го представя като покривка за маса. (Покривка и покривало поне в моето съзнание, ако това има някакво значение, въобще не са една и съща дума или понятие.)
Колкото до забравените части или т.нар. аврет, кои точно са те и къде са описани. В самия Коран или в по-късни хадиси, тълкувания и пр.? (И ако не са били описани в Корана, а в по-късни тълкувания, защо по-късните тълкувания са меродавни?)
И още нещо, свързано със следния абзац от последния ти постинг.
„В епохата на невежеството арабските жени си слагали забрадки като слугините. Ушите, част от косите, шията, а може би и раменете им се виждали. Поради тази причина Аллах повелява покривалото на жената да бъде спуснато над пазвата”.
Така, както си го написал и извел, в този абзац не се прави никаква разлика между коси, шия, а може и част от рамене; и пазва. Понеже в първото изречение се казва, че част от косите, шията и пр. са се виждали преди низпославането на Корана, доколкото разбирам, в т.нар. епоха на невежество, а след това идва повелението покривалото да бъде спускано върху пазвата - не върху последния косъм от косите, ушите, шията и пр.
Казва ли някъде, където и да било, пророкът Мохамед нещо за косите, челото, ушите, шията на жените, че никаква част от тях не трябва да се вижда? Споменават ли се думите коси, шия, уши в Корана? Споменава ли се и думата „забрадка” в Корана?
Впрочем, въобще нямаше да се ровя толкова в тези неща, ако въпросът за това, че религиозният канон за начина на връзване на забрадките, пък и самите те като форма и като наименование, остава в полето на това, че този канон не идва точно от текстовете на Корана. Както добре знаете, пророкът Мохамед и за накити споменава даже, за това жените да не тропат много с крака, да не си показват всички накити и украшения и по краката. Т.е. и накитите са споменати и какво да се прави или да не прави с тях, а за ушите, челото, шията и пр. не се споменава. А ако пък пророкът Мохамед е споменал някъде тези части от тялото, ако е казал, че нито косъм не трябва да се вижда, нито част от ухо, нито част от чело, нищо подобно, просто ми цитирай съответен пасаж от Корана, където се споменават подобни напътствия.
Що се отнася до това, как е повелил Всевишният, как точно да бъде и как не, аз не знам как е повелил Аллах и Бог по въпроса с челото, шията и пр., пък и далеч не само за това. Но не била да се забравя все пак, че много малко са хората, живели на земята, на които Той е говорил пряко. Тези най-важни пророци или достатъчно свети, избрани хора, са единици. При това са живели, така или иначе, в едни доста отдалечени от днешните времена. А имало след тях толкова много духовници, теолози, тълкуватели, от разни поколения, в различни вери, страни и времена, които са казвали или писали, че Господ е повелил еди какво си. Дали обаче Всевишният е говорил пряко и на тях, как мислите? Дали са били те достатъчно важни, както примерно Мохамед или Мойсей или Христос? Без въобще да съм онези, които си мислят, че знаят отговорите, всички отговори (не, разбира се); и давайки си сметка, колко сложи и деликатни са нещата в тази област (сложни именно, не прости) - всичко онова, което си позволявам да мисля и да кажа е, че вярващите хора трябва да могат да си задават и подобни въпроси.
