Знам, мутиш, че кхимар значи покривало. Не знам много, но все толкова знам.
Впрочем и все пак, точно този цитат от Корана, който си дал, ми е добре познат. Нали точно в него става дума за това, че жените трябва да спускат покривалото (кхимара) над пазвата си. И да не показват своите украшения освен видното от тях. Както и края на този цитат, който си цитирал само донякъде, се казва, че:
„И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!”. (От който край човек индиректно може да разбере, че през VІ-VІІ век, по времето на пророка Мохамед, жените са носили украшения и по краката си. От точно този цитат от Корана.)
Аз разбира се не съм богослов, нито познавач на исляма, никога не съм мислила, нито бих си въобще помислила подобно нещо. Но това, което съм извадила като заключение, не е било според, доколкото ми е известно, по-късни хадиси - според които идва точният начин, религиозният канон, така да се каже, в начина на връзване на т.нар. мюсюлманската забрадка. Аз и не познавам текстовете или текста на онези хадиси, в които е било заложено, така да се каже, да не се виждат ушите, челото и пр. В самия Коран думата „забрадка” не се споменава във всеки случай, доколкото ми е известно. (Понеже по онова време просто облеклото, начинът на обличане, типът дрехи, които се е използвал, е доста различен от днешния, и това е естествено.) И ушите и косите не се споменават сами по себе си; казва се именно, че жените трябва да си слагат покривало върху пазвата (т.е. бюста). За вас може да няма значение, че през VІ-VІІ не само в древна Арабия, но кажи-речи в целия свят; и не само по онова време, а и доста векове след това, сутиенът например изобщо не е бил измислен. Но трябва струва ми се човек малко и за тези разлики в типа дрехи, в начина на обличане и в бита между едни съвсем различни времена да си дава сметка. Да си дава сметка и примерно, че първообразът на днешната бурка е едно наметало, което жените мюсюлманки са си слагали, и то не задължително, а препоръчително, за да не бъдат предмет на изкушение, когато примерно отиват някъде на открито да извършат естествените си нужди. (Като казвам бит, имах предвид все пак и това, ако правилно ме разбираш.) Както и за това да за бъдат различавани от другите жени, немюсюлманките. (Това покривало се свърза в известен смисъл и с жените на пророка, доколкото ми е известно, но както и да е, тези неща ги знаете или поне разбира се би трябвало да ги знаете много по-добре от мен.) Така или иначе в случая не точно за тълкувание на Корана става дума, както може би си решил, става дума за някаква способност или неспособност човек да свърже разума и вярата, да не смята, че това е грях едва ли не, да се свържат, не обезателно да си противостоят тези две неща.
Впрочем, вярваш или не, злоупотребите с една или друга религия, нерядко са били свързани и възможни именно заради едно или друго изкривено или невежо, недостатъчно знание и разум; не заради недостатъчно вяра. Заради елементаризиране, бетониране в разбирането на едни или други текстове или тълкувания. Заради страха, ако щеш, че не е редно въобще да се мисли (вероятно според някои), да се погледнат малко нещата и в исторически, културни и пр. контексти.
В подобен контекст, в подобни контексти, през VІ век жените не е трябвало да потропват с крак, за да показват украшенията по краката, а по-късно, след доста време, такива украшения са започнали въобще да не си слагат. Също така и това, което по-късно се е нарекло забрадка, не съществувало е през VІ-VІІ век в този си вид. Имало е покривало, не забрадка, и за това покривало не се казва все пак в най-важната книга за исляма, че трябва да покрива ушите и последния косъм от главата, а че трябва да се спуска така, че да покрива пазвата, бюста на жената. (Който по онова време, според свободните роби, които са се носили – ако си спомним пак за контекста, за който говоря - без него би бил много по-очертаващ се и видим, и предизвикващ съответно по-видими изкушения за мъжете.)
-----------------------------
п.с.: По-дългите постове или „свободните съчинения”, впрочем, както ги наричаш, ги пиша понякога именно в такива случаи. Когато се опитвам наново да обясня някакви неща, за които смятам, че не съм била достатъчно добре или, че въобще не съм била разбрана. Не че и след тях не може да се окаже, че ненужно съм ги писала
Желая и аз хубава вечер.
