Ако т.нар. обикновени хора се случи да се изказват неподготвени по някакви религиозни въпроси, духовниците не бива.
Още по-малко прилича на духовници да приравняват бикините и прашките със забрадката примерно.
В Новия завет на Библията, в Послание на апостол Павел се казва, че жените не бива да бъдат в храма с непокрити глави. Това не знам колко пъти съм го писала тук. В храма - не на улицата, на пазара, на което и да било обществено място, а в храма. Това е предписание на апостол Павел, отнасящо се за вярващите християнки. Повече волни или неволни, некоректни сравнения за това, че то било същото като случая с покритите глави на мюсюлмаките, което предписание не се отнася само за храма, не бих искала да чета.
Също така, сравнения с монахините, които са жени, обрекли се на Бога, и с тяхното аскетично облекло - с което да се слага знак на равенство с жените мюсюлманки, които пребивават в света, които се женят, правят любов, раждат деца и пр. - не може да е коректно. Освен това не само жени има монахини, има и монаси мъже, които също ходят с покрити глави. Те също са хора, отрекли се от света и обрекли се напълно на Бога /или поне така е по дефиниция, по определение/. И заради тези различия, поради които не бива да се правят фриволни, неверни сравнения, също съм писала неведнъж.
Впрочем, момичето от този запис, което иначе беше неподготвено, задава интересен въпрос - само жените с покрити глави ли трябва да бъдат уважавани? И понеже - както е и случаят с този мюсюлмански духовник, който, доколкото разбирам, живее в САЩ и естествено е в среда, в която има не само жени мюсюлманки - та дали този духовник, този мъж би трябвало да уважава само жените с покрити глави, а останалите не?
Мюсюлманската забрадка е част от една култура на поведение, определена от вярата, която култура обаче не е единствената на този свят. Има и други култури на поведение. И въобще не е задължително някоя жена, която не ходи с покрита глава на обществени места, да не е вярваша жена. Или пък да не е достойна жена. И тук въпросът е дали, когато хората живеят в общества, в които има представители на различни вери и култури, те могат да си дадат сметка, че първо, не бива да се подлагат на лесните изкушения да защитават своите тези чрез приравняване на прашките със забрадките. Или чрез пък непознаване в крайна сметка на някои положения в друга вяра, което непознаване не се съзнават, да демонстрират "знание" пред някаква публика, която изглежда не е достатъчно грамотна също, достатъчно запозната, за да хване грешните позовавания.
Пророкът Мохамед предписва на вярващите жени да са скромни, да не подрънкват излишно със своите украшения, да слагат покривало /кхимар/ върху пазвата /бюста си/, за да не привличат излишно сексуално внимание, да не нахални и провокативниИ. От тези предписания по-късни тълкуватели измислят религиозен канон за т.нар. мюсюлманска забрадка /по времето на пророка Мохамед въобще не е и съществувала вероятно думата забрадка в арабския език, не е имало точно такава част от облеклото/, по който канон задължително ушите, челото, както и нито един косъм от касата на жените мюсюлманки не трябва да се виждат. Пророкът Мохамед никъде не е казал от низпосланото в Корана подобно нещо - че не трябва да се виждат ушите, челото и нито един косъм от главата на жените. Но, в крайна сметка, не точно неговите предписания стават религиозен канон.
Колкото до рекламите с разголени жени, снимани по бански или прашки или бикини - те са част от един консумативна, постхристиянска, в някакъв смисъл казано, култура. Тези твърде разголени жени, които в българската публичност специално могат да се видят кажи-речи и почти всеки вестник или списание, не са разбира се добър пример, и то най-вече за децата. Разюзданата, демонстративна сексуалност, която могат да видят на много места, крие опасност тези деца да започнат твърде рано, твърде незрели, сексуален живот. И да не разберат лесно или пък никога тънката граница между естественото привличане между мъжа и жената и това, което се нарича разврат.
