Ето една гледна точка за тези, които имат време да прочетат.
Права ли?... Какви права?... За какво са ви права?...
Автор: Автор: Хайдар ул-Керрар
„(...) Човешкото достойнство е вътрешното и в същото време социално право на ценност и зачитане, което принадлежи на човека заради него самия. Човешкото достойнство е присъщо на всеки човек и е неделимо от него. То се притежава и от неродения, както и от вече мъртвия човек. Зачитането на човешкото достойнство означава, че държавата трябва да забранява всичко, което накърнява човешкото достойнство. По този начин тя трябва да уважава човека като личност, не трябва да го превръща в обект на разположение за държавни дейности, както и да злоупотребява с него като средство за постигане на дадена цел. Защитата на човешкото достойнство означава, че държавата трябва да прави всичко, за да противодейства - дори чрез трета страна - срещу накърняванията на човешкото достойнство (...)."
[от: Херман Авенариус, Малък речник на правата, Бон 1991]
Да си дойдем на думата.
Всички мюсюлманки са свободни в избора си да носят или не забрадки. Това е тяхно лично право и ако не носят забрадки те не са по-малко мюсюлманки от другите, но са по-малко религиозни. Но и това не е причина да бъдат признати за лоши мюсюлманки. Никой не настоява и задължава всички мюсюлманки да се снимат със забрадки. Искането е да се позволи на тези, които желаят да се снимат за лични документи или паспортни смнимки, по начин, който те възприемат. Не забравяйте това, което прочетохте току-що. То е основното, другото е тинтири-минтири на политици, многознайковци и душмани. А сега си направете труда и продължете да четете текста по-долу.
Искам да поясня на мюсюлманките в България, които задават много въпроси и се опитват да си обяснят случващото се и питат имаме ли право на паспортни снимки, на посещение в училище и т.н.? Аз им отговарям – не вие нямате никакви права. Вашите майки и баби също нямаха. (Като че ли бащите и дядовците ви имаха?) Преди десетилетия на няколко пъти тази забрадка беше свалена насила, а днес вашите ще ги свалят с демократичен закон или правилник.
Да не забравяме, че проблемът със снимките за забрадените не е само на група млади момичета, едва ли не подлъгани да ги носят и протестиращи срещу съществуващите правилници. Това е болка и на десетки хиляди възрастни жени, които също искат и настояват за разбиране, но по-умерено. Причината да не отстояват правата си е, че не вярват в това, че нещата в България някога ще се променят за тях. Спомняйки си за униженията и натиска, преживени през тоталитарно време, те са на мнение, че е по-добре да преглътнат отново тази обида, защото така или иначе никой няма да прояви необходимото разбиране. Пояснявам, че за мюсюлманката забрадката е начин на живот. С нея тя се явява навсякъде, не само в училище и паспортна служба. Някои лягайки да спят, също слагат забрадки, подходящи за това. Мюсюлманките ходят и на море и в болница със забрадка. Уверявам ви, че няма нищо по-обидно и няма по-голяма гавра за една религиозна мюсюлманка да поискаш да си покаже и косъм от главата. За нея тя е чест и целомъдрие. Така го разбира, така вярва, така живее. Възрастните хора са много по-ревниви на тази тема, но пък младите са по-борбени. Все още знам за възрастни жени, които цял живот не са показвали нищо и никъде от забранените части от тялото си, включително и косата. Това е философия и трябва да се аплодират за това, че отстояват правото си на уникалност и ценностна система, съвместима с разбиранията им за почтен живот.
Вие скъпи мюсюлманки, никога не сте имали и сега също нямате права, но един ден бъдете сигурни, че ще ги имате. Вярвайте Му. Той го казва в Свещения Коран. Но днес, днес е както е било до сега, въпреки демокрацията, с която ни заблуждават. Вие да не сте си мислили, че демокрацията е била за вас? Да не сте живеели с илюзията, че правата и свободите, които уж са ни дадени, ама не чак толкова, са били за вас? Не. За вас са и щяха да бъдат, ако сте като тях. А иначе ще правите каквото ви се каже и нареди. Не вие, а те ще определят вашето поведение, начина ви на живот и чувствата ви. Те – силните, големите, знаещите. Вие не знаете кое е добро и кое е лошо за вас, така че ще ги слушате и ще се подчинявате. Вие/ние нямаме право на минарета, езан, втора джамия в София, джамии и на други места, нямаме право на гробищен парк, на Културен център, на Коран курсове, на свободен избор на мюфтия, на много неща нямаме право. Нямаме право или ако го имаме до някаква степен, то е както и до колкото решат другите. Тези, които са повече по численост и са по-умни от нас. Те мислят и живеят вместо нас, че да не ни е захмет. Вие даже не учете, ами обработвайте картофи, лук, тютюн, домати и други култури, че да има за тях. Но гледайте да е по-евтинко, че да им стигнат парите за купони, концерти, кино, учене в чужбина, бални рокли и други културно-масови мероприятия. Само работа за вас, защото трудът облагородява и те прави свободен (последното не е цитат). Вашето място не е в университета, а на полето. Там е по-комфортно. В тази страна все още не е важно какво имаш в главата, а на главата. По дрехите посрещат и по тях си те изпращат. Така беше и с бабите ви, пак повтарям. От малкото пари, които ви остават от тежкия труд на полето, плащайте данъци, такси и глоби, за да може да ви упътват, направляват и управляват умните и знаещите. Да ви покажат правия път, защото вие сте с промити мозъци и заблудени по презумпция. Даже сте пакетирани със забрадка. Ако не разбирате от наставления, критики и пропаганди по медиите, тогава със закон ще ви забранят да живеете свободно. Не вашата, а тяхната воля е легитимна. Та министър Димитров ви определи като роби. Мюсюлманките са роби на мъжете си казва той. Така че повече да не чувам излишния въпрос имаме ли права? „Каквото казах казах” рекъл Пилат Понтийски. И аз казах – вие права нямате. Или поне не такива и до толкова, колкото на вас ви се иска. А едно право или го имаш или го нямаш. Половин право, частично право или временно право не е право, а заблуда и оправдание.
Не ви искат със забрадки, защото честните, почтени и разумни жени вече не са на почит. Днес на борсата модата е друга. Котират се полуголите, свободолюбиви и услужливи жени. (Изключения, и то доста, има и в двата случая.) В днешно време доброто поведение, елитарната култура, правилния манталитет, високото образование са бош лаф работа. На дансинга на живота на ход са кича и чалгата. А те са несъвместими с вашите представи за достоен живот. Чалга певиците и подражаващите им са кумир и заслужават повече внимание от вас. За тях вратите са отворени и в училище, и в телевизията и за паспортни снимки. Даже колкото с по-дълбоко деколте, толкова по-добре. Да радват очите и да докажат, че са модерни, свободни и еманципирани.
А вие, вие с тези забрадки сте опасни и неприемливи. Как и с какво не мога да ви отговоря, но забрадката, такава, каквато е според религията ни, е толкова опасна, че даже трябва и на улицата да ви се забрани, пишат по форумите. След като си покажете ушите и кичур от косата обаче вече не сте чак толкова опасни и обществения ред и сигурност са гарантирани. Като се пооткриете, вие сте дешифровани, обезвредени и сте по-малко зло. Така МВР, обществото и популистите са спокойни.
Що за логика е това? Как може да се твърди, че с оглед на уши и кичур коса от един сантиметър ще бъдете по-добре разпознати и така ще се чувстваме, едва ли не, по-сигурни. Това е подигравка… Друга е тяхната цел. С това се опитват да ни покажат и докажат, че няма да е на нашето, а на тяхното. Цели се унижение, психонатиск, поставяне на мястото, отмъщение за робството, превенция срещу терористи, асимилация, уеднаквяване, припомняне на времената от периода на „възродителния процес”, представяне на мюсюлманите като вечно недоволни, неблагодарни и искащи всичко граждани. Това е целта, а не спазването на някакви правила, които както са приети, така може да бъдат и променени.
Така стоят нещата и за забраната на носене на забрадка в училище и университети. Със забрадка сте опасни фундаменталистки и терористки, но като я свалите, изведнъж ставате мирни и безобидни.
Намират се и такива хумансти като проф. Константин Михайлов, който твърди, че ако не се снимате с уши и кичур коса не можете да пътувате в страни от Европейския съюз. Видяхте ли каква любов и загриженост за вас? Професорът сигурно има предвид Европа от историческите книги от времето на Светата инквизиция. Министър Цветанов твърди същото. Господа, запознайте се първо с европейските практики, условия и изисквания по темата, преди да показвате некомпетентност, за да не се окаже, че ние сме по-запознати от вас. Защото това ще значи, че сме по-годни за вашите постове, макар че вие не ставате за нашите. (Много политици правят опити да се правят на мюфтии) Ако нямате пряка връзка със заинтересованите служби в страните от ЕС има Интернет, откъдето все ще понаучите нещо. Я се замислете как ли пътуват мюсюлманките от Йордания, Турция, Кувейт и САЩ за страни от ЕС? Сигурно си мислите, че не ги допускат и ги връщат от летището? Няма нужда да мислите, просто проверете, моля!
Права… Права нямате, но задължения много и гледайте да си ги изпълнявате, че ще ви обявят за терористи, сепаратисти, деструктивни и т.н., така както беше в близкото минало. Това им е най-лесното оправдание и обяснение.
Така че каквото решат да ни дадат по милост и съжаление, то ще е за вас и за нас. Замислете се по-дълбоко. Кога сте имали и за какво сте имали права в религиозно отношение? Всичко, което ни се подарява е временно, частично и по външна преценка. За жалост в съвременните лъжедемокрации правото не се основава на абсолютната, свещена божия повеля, на уникалното човешко достойнство, а на силата. Правото е в силата и само силните са прави. Сила, защитаваща някои, но не всички. Когато споделям с вас вижданията си, може би, прозира обхваналата ме апатия, но не се подлъгвайте. Уверен съм, че един ден всички днешни антагонисти ще се отнасят с уважение към вас и забрадките ви, защото ще разберат вашия вътрешен заряд и достойнство. Ще разберат, че вие сте не само красиви и добри, но и полезни, и необходими. Вие и вашите чисти сърца заслужават това признание и ние ще работим за това – неуморно, всеотдайно и устремено. Трудните времена, които предстоят ще го докажат. Без религия и религиозност не можем да се справим. Ние хората без Създателя сме толкова зле, колкото само шейтана желае. Изходът от настъпващите трудни години е в религиите. За това на вас се пада отговорната задача да докажете мъдростта на исляма, включително и по темата за забрадката. Тогава всички ще се уверят, че вие сте най-добрите майки, дъщери, баби, сестри, снахи и най-вече гражданки; че вие градите, а не рушите; че вие възпитавате децата си на добрина и човечност и че сте най-добрите учителки; че тяхната преценка за вас е била погрешна. Тогава ще ви дадат полагащото ви се право на свобода, надявам се.
Демократичните медии, които са пропити с предразсъдъци и си знаят своето, твърдят, че това е дискриминация към тези, които не носят забрадки. Питам – някой забранил ли им е да ги носят? Дискриминация щеше да е ако на мюсюлманките се позволява да се снимат със забрадки, а на християнките не, а такова искане няма. Забраната за носене на забрдака в училище и въпросът с паспортните снимки не е дискриминация и към мюсюлманите. Това е ограничаване на права, това е налагане на начин на живот, това е модерен гнет върху съзнанието на мюсюлманина, че той не е господар на себе си, а друг ще го ръководи как да живее. Никой не можа да проумее, че хората са различни и имат различни потребности и искания. В противен случай за какви религиозни права говорим? Май наистина само говорим...
Все пак, знайте, че е без значение какво е отношението към вас, защото вие сте най-красивите жени на света. Причина за вашата красота е послушанието и покорността ви към Него – Аллах Аззе ве Джелле.
Вие, господа и госпожи, може да не разбирате, да не одобрявате, да не искате забрадките, но сте длъжни да подтисните личните си емоции и дразнители, да се съобразите с другите хора по света и да проявите уважение, за което ще сме ви много благодарни. Иначе само се говори за толерантност, диалог и взаимно уважение. Ако те не се проявявт в такива случаи, то тогава кога? Ако в мен няма нещо различно, което ти трябва приемеш и аз да примема твоята различност за какво въобще си правим труда да се убеждаваме, че сме толерантни?
Тук искам да отговоря и на тези, които банално ни подканят - ако не ви харесват правилата, които ви се предоставят в Европа, в случая европейска България, да се изселим нанякъде. „Ако не ви харесват правилата, обичаите, нормите и изискванията на европейците, ако не ви харесват нравите и животът в Европа, защо сте още тук?” пита един интелектуалец. Отговарям – защото може и да съм дошъл по тези земи доста преди теб. Може и да съм дошъл след теб, но да съм от векове син на тази Родина и да я обичам повече от теб. Може да съм по-добър и съвестен гражданин от теб и да заслужавам да остана да живея тук. Но основния отговор е – защото до вчера твърдяхте, че сте демократи, либерални и толерантни и че сте се разделили с практики, познати ни от историята като инквизицията, третия райх и др. Твърдяхте, че новата мултикултуралистична философия е заложена и в законите и правилата на Европа, в харта, конституции и международни конвенции. Най-голямата гордост на европейците е анонсирането на „свободата на вероизповеданието и зачитането на различни ценности като част от общи базови европейски ценности”. Казвахте, че Европа е отворена за всички култури, цивилизации и религии. Че за разлика от страни, намиращи се в Азия и Африка, тук хората са свободни да изразяват мнение, да мислят и живеят различно и свободно. Пропагандирахте, че европейските ценности са универсални и обслужват всички хора по света. Критикувахте режими и политики, които не толерират различността. Чувахме, че поощрявате различните, да не губят своята идентичност. Нали Европа бе над другите култури и следва главните идеите, изразени в лозунга ”Свобода, братство и равенство”. След всичко това смятахме, че тук е Европа и че България е част от европейската култура и ценностна система. Този път аз питам – излъгали ли сме се и ако сме-в какво? До вчера твърдяхте всичко това, а днес мисленето ви се промени ли?
Има читатели, които са отправяли запитвания към сайта на мюфтийството относно мои открити критики към демокрацията, либерализма и западния модел на плурализъм. На основателните запитвания отговарям ясно, отговорно и искренно – нека не бъда разбиран погрешно. Аз лично, а и вярвам, че по-голямата част от общността в страната, не сме се отказали от демокрацията, но желаем тя да не е псевдодемокрация, служеща само на част от обществените интереси. Искаме тя да е за всички и да е неподправена. Демокрацията да е благо, от което да се възползваме всички, а не само тези, които живеят по определен начин, възприет като цивилизационно приемлив и да е с предимство пред другите култури и разбирания за живота. Истинска, всеобхватна и неподправена демокрация за всички граждани, на всички нива и във всички сфери. Философи и политици твърдят, че демокрацията не е съвършенна форма на управление, но по-добро не е измислено. Поне за сега е така, но след време може да се появи нова философия, която да е по-съвършена и хората да я прегърнат като алтеранатива, знам ли? Но се питам – защо винаги когато говорим и обсъждаме цивилизационни модели и теории, присъщи на западната култура, се оказва, че потърпевши сме ние мюсюлманите и някой се опитва да ни промени, според своите си виждания, а не да ни приеме такива, каквито сме? Демокрация и за вас – да, но ако станете като нас…
И накрая апелирам към здрав разум и държавническо отоношение към проблемите ни. Нека не разделяме и противопоставяме обществото като се опитваме да го унифицираме. Разнообразието е богатство. Стига оправдания, че така гласи законът. Ако е необходимо нека се промени законът, но гражданите да са доволни и удовлетворени. Нека да изхождаме от принципа, че не човека съществува за закона, а законът е, за да служи на човека. Моето мото е изградено на трите незаменими и задължителни ислямски ценности – Свобода, Сигурност и Справедливост. А вашите?
П.С.: Моите уважения към всички, които са на противоположното мнение от моето. Зачитам правото им на мнение, уважавам тяхната позиция, но не я приемам. Само един въпрос към тях – как щяхте да се почувствате, ако ви се беше забранило нещо, на което вие много държите и което отразява вашата същност? И в добавка всички ви коментират като обект, обречен на гнет и не вземат предвид вашите чувства?
И едно предложение – нека да позволим на жените със забрадки да бъдат снимани както те искат за период от три години и да наблюдаваме какви злини, злоупотреби и престъпления ще произхождат от това.
Автор: Хайдар ул-Керрар
От сайта на Главното мюфтийство
