Днес в цял свят се води голяма пропаганда против Исляма и неговото отношение към жената. Разпространено е мнението, че тази религия подтиска жената и намалява ролята и в обществото. Хората, които говорят това или не познават Исляма, или знаят и умишлено разпространяват тези лъжи, за да дискредитират Ислямската религия.Писаниците на някои хора ТУК всъщност показват нивото им на възпитание,но няма да им се сърдим,понеже те не са виновни 
Пратеникът на Аллах /с.а.с./ е казал:
"О,хора!
Спазвайте правата на жените.
Страхувайте се от Аллах по този въпрос.
Помнете,че те са ви поверени от Аллах.
Вярно е,че имате определени права над тях,но те също имат права над вас."
/Из прощалната проповед/
Всички писаници, които се представят в общественото пространство под формата на „правата на жените”, са станали причина те да изпаднат в разврат и в резултат на това да тънат в нищета, а честта им да бъде потъпкана.
А Ислямът, вземайки под своя закрила тяхното благоприличие и доброто им име, защитава тяхното достойнство и чест.
Някои кръгове обвиняват Исляма, че задължението да ходят забрадени е посегателство и ограничава свободата на жените.
Най-напред трябва да се знае следното:
забраждането на жените е обща повеля при всички небесни религии.
Ярък пример в това отношение е покриването на косите със забрадка при монахините.
Рисунките, изобразяващи Дева Мария, която е също забрадена, е още едно доказателство в подкрепа на това твърдение.
От друга страна пък, покриването на главата е задължение по природа не само на жените, а на всички хора. Няма примери, при които мъжете и жените от даден народ да ходят голи.
Но по отношение на границите на прикриване има спорове.
Според Исляма, жената трябва да прикрива всички свои органи и места, които биха могли да предизвикат мъжките желания.
По този начин жената спасява честта и достойнството си през земния си живот, а след смъртта ще съхрани и вечното си щастие.
От друга страна пък жените, които нарушават заповедите на Исляма за разголването и предизвикват мъжете да извършат грях, и съгласно разпоредбите на канона
„този, който е станал причина е същият като неговия извършител”, тези грехове още веднъж ще бъдат приписани и на тях.
По този начин Ислямът, посредством заповедите за покриването на главите със забрадка, всъщност предпазва жените от тази опасност.
Цитирайки пратеника на Аллах, който е казал:
"О, хора!
Спазвайте правата на жените.
Страхувайте се от Аллах по този въпрос...”,ти пишеш, в същото време, че:
„Всички писаници, които се представят в общественото пространство под формата на „правата на жените”, са станали причина те да изпаднат в разврат и в резултат на това да тънат в нищета, а честта им да бъде потъпкана.”Нерядко всичко е въпрос на тълкуване, Мутиш.
(И за съжаление много пъти в човешката история - на неправилни, ненамерени съвсем вярно, човешки тълкувания.)
Всичко е въпрос на мяра.
И тази мяра, за каквото и да става дума, много пъти е била опорочавана или изкривявана от невежество, заслепеност, недостатъчно разбиране - от много хора, в различни векове, сред различни култури и в различни религии.
Тези изкривявания, не винаги добре намерения мери, могат да се отнасят и се отнасят до най-различни неща.
Едно от тях са например правата на жените. Както е известно, преди време жените не са имали право да гласуват, не са имали право да бъдат избирани за каквито и да било постове и пр. (А в някои страни още нямат право не само тези права, но дори и правото да пътуват сами...) В един момент нещата са назрели и в резултат на различни протести, идеи, борби и пр. лека-полека т.нар. нежен пол е придобил, поне в повечето страни по света, същите граждански и политически права, като т.нар. силен пол. И това е станало в резултат на един не толкова кратък и не толкова лесен процес. Имало е, впрочем, достатъчно смели жени, както и смели мъже, които да се борят за това половината човечество да не е лишено от граждански и политически права.
Но къде е, ако се запитаме, и тук мярата? Дали тя е в това жените, както и има такива жени, да се опитват да се правят на мъже? Да станат прекалено амбициозни, прекалено отдадени на кариера примерно и пр. - да се отдалечат т.е. прекалено от естественото устройство на своя пол, от нежността, деликатността, дипломатичността, които не са слабост, а сила в някакъв смисъл в природата на жената? Дали също така мярата е в това да се демонстрира една крайно освободена сексуалност, която не си дава сметка или пък късно си дава сметка за пораженията, които води след себе си. Не, разбира се.
Но свободата на избор, свободата на човешките същества да избират сами в какво да грешат и в какво не, е и вид отговорност. Не всеки, далеч не всеки е готов за нея. Защото, най-малкото, може да не е бил добре възпитан; защото – както е при нас сега – средата, в която живее, може да го залива отвсякъде с комерсиалност, чалга, порнография и пр. Значи ли това обаче, че би трябвало да предпочетем – ние примерно, които живеем в тази страна – да се върне времето на тоталитарния режим, когато такава доминираща комерсиалност, голота и порнография въобще нямаше, но нямаше реално никакви истински човешки и граждански права? Не, разбира се, също не. Просто свободата на избора, както вече казах, винаги е и отговорност. Отговорност на хората не само към други хора, но най-вече към самите себе си.
Отделен въпрос е, че хора с психика на зависимост от това, което ще им кажат други, никога не могат да направят сами някакъв свободен и достатъчно зрял избор. Те може да имат, впрочем, разни права (извоювани в други страни, от други поколения и далеч преди тях), но и в опита си да се възползват от тези права, ще изберат пак това, което други са им казали, че е най-вярното и правилното. А тези други, от своя страна, може да са мъдри и прави, а може и да не са. Защото от както свят светува е имало, има и сигурно пак ще има много тълкуватели дори на Светите писания например, които се изживяват (без понякога сами да си дават сметка, че е така) като някакви Божии говорители. Или като говорители на пророка Мохамед примерно, да обясняват какво точно е имал предвид той за едно или друго и какво не. (Както и на „говорители” на Христос разбира се, и такива много е имало, въобще този „пророчески” феномен не е само за едни или за други.) Част от грешките на тези тълкуватели или „говорители” са вплетени вероятно по някакъв начин дори в някаква традицонна практика, в някои канони, или в подробностите на някои религиозни канони.
Във всеки случай във всички времена, страни, народи, култури, вери и пр. най-лошите неща, най-жестоките противопоставяния, най-кръвополитните сблъсъци, най-безумните глупости и омрази са били и вероятно ще бъдат, дори и в нашето, уж просветено (или поне пълно с възможности за просвещаване време), плод на елементарно мислене, незапознатост, неразбиране, едностранно или по-често двустранно невежество.
Това, което е важно да се знае в случая с жените е, че те не са неравни по интелект на мъжете. Интелектът въобще е индивидуално, не общо качество. Имало е, в предишни времена, много жени, които не са имали възможност да се учат дори само да се четат и пишат, понеже са се родили момичета. И обратно - техните братя, дори да се са били надарени с особени качества за това, по-лесно са били изпращани да учат. (И това е само едно от нещата, а именно образованиеето, за което жените на практика са имали много по-малко право или възможност. Има и други.)
Във всяко време, впрочем, обстоятелствата и мерите не са толкова еднакви. Затова вярата не бива да бъде сляпа и догматична; защото хората, които допускат сами за себе си подобно нещо, могат само да си мислят, че правят най-богоугодните неща, че най-правилно следват едни или други разпоредби, но не винаги да следват вътре в себе си пътя на Духа Божи, заложен по един или друг начин у всички нас.
