Намерих тази статия,относно облеклото на жената според исляма. Да разискваме малко върху нея,наблюдавайки всички около нас ,но без да навлизаме пак в "дълбоките води",а с ръка на сърце да признаем дали се спазва всичко написано по-долу?
БЛАГОПРИЛИЧНОТО ОБЛЕКЛО НА ЖЕНАТА СПОРЕД ИСЛЯМА
Проф. д-р Орхан Чекер
............................................
Вид на облеклото
В нашата религия не е установен определен начин на обличане. Няма указание, че трябва да се носят определени дрехи. Поради това на възраженията, отправени от външния свят под формата на въпроса: „Защо се считате за задължени да се обличате по даден начин?” отговаряме, че в исляма няма определен начин на обличане. Затова и вие не критикувайте нашето облекло.
Ислямът не е определил начин на обличане, но за сметка на това е установил принципи, норми и правила на обличане. При тяхното съблюдаване могат да се използват всякакъв вид облекла. Например, хората, които живеят в студените области, сами определят своя начин на обличане. Това се отнася и за облеклото на хората от екваториалния пояс. Дрехата се съобразява със специфичните климатични условия на съответния регион, но винаги се вземат предвид ислямските норми, които са задължителни. Защо? Това ще стане ясно, след като поясним ислямските правила за изработване на дрехи.
Съществуват четири принципа, които трябва да се съблюдават:
1. Облеклото трябва да покрива забранените части, които изброихме по-горе.
2. То не трябва да бъде тясно, т.е. не трябва да очертава линиите на тялото.
Ако дрехата очертава по-малко или повече тялото, то тази дреха не отговаря на ислямските изисквания. За съжаление в наши дни някои мюсюлманки не се съобразяват с изискванията на исляма, а с тези на модата. При положение, че всичките им части са откроени, нека тези жени да не твърдят, че са покрити, защото не са. Това обстоятелство трябва добре да се обмисли и разбере от всички нас. Наблюдаваме една деградация у мюсюлманката в това отношение. Ако твърдим, че спазваме законите на Аллах, трябва да правим това безупречно.
3. Дрехата не бива да е прозрачна.
4. Не трябва да символизира друга религия.
Обръщам особено внимание на последния принцип. Ако дрехата символизира друга религия, то обличането й става забранено. Например вярващите евреи носят т.н. кипа, която прилича на шапка. Или пък християнските свещеници по време на служба носят облекла с кръстове и слагат пояси, наречени „зюннар”. Поради това, че тези одежди символизират други религии, мюсюлманинът не може да ги използва. Между другото сигурно се досещате и за един по-специален въпрос, – нека разясним и него: Поглеждайки облеклото на монахините, можете да кажете, че то е същото като на мюсюлманката. А това означава ли, че по тази причина, нашите жени не могат да се обличат по същия начин? Случаят обаче не е такъв. Защото божествената религия християнство с течение на времето се е променила, докато накрая тези промени са стигнали до храмовете, но те не са докоснали облеклото на монахините и то се е запазило. От което следва, че този вид покриване е повеля на божествена религия. Това облекло не е символ само на една религия, а на всички божествени религии. В исляма Аллах Теаля е утвърдил някои правила, присъщи на предишните религии. В усул-и фъкъх (методология на ислямското право) това се обозначава като „шер‘у мен каблена” (канон на предишните). Така погледнато, онези, които смятат това за проблем, вече виждат, че не е.
Да се върнем отново на изискването дрехата да не бъде тясна. В един от хадисите си Пейгамберът (с.а.с.) казва: „Ще дойдат такива времена, че жените ще са облечени, но в същото време ще са голи”. В момента се случва точно това и този начин на обличане се възприема трудно. Тези жени само си мислят че са облечени! Но основното, което искам да кажа е, че някои не само обличат тесни дрехи, а ходят с къси ръкави и забрадки... Ето това не мога да разбера! Ако имах възможност, бих ги попитал, защо изобщо слагат забрадки. А може би те ще ми отговорят: „Защото е заповед на Аллах”. Облякла се според повелята на Аллах!?... Това е подигравка с религията. Ако ще се покрива, нека се покрие цялата, а не само да имитира покриване, защото това облекло не е ислямско.
Но за съжаление и в нашите среди има жени, които подражават на другите и обличат тесни панталони, а върху тях манто, което ги покрива. Това, което ще им кажа е: „Не бива да имате комплекси в това отношение. Ако ще се покривате, покрийте се както трябва, ако пък не – никой не ви пречи”.
Носенето на джилбаб
Между другото, тук трябва да засегнем и покривалото, наречено „джилбаб”, което се споменава в сура „Ахзаб”. В този айет се казва:
„О, пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото.”
Джилбаб е покривало за главата и се спуска надолу, при което се оставя отвор от средата на челото до средата на носа. Забрадката и мантото не могат да заменят джилбаба. Но нека да добавим и това: носенето на джилбаб не е задължение, произтичащо от заповед, а е израз на искрена вяра.
Затова забрадката и мантото, които са съобразени с горепосочените изисквания, са достатъчни за спазването на задължителното и нямаме възражения по отношение на тях. Но тъй като някои предпочитат джилбаба, трябва да уточним, че забрадката и мантото не могат напълно да го заместят.
Булченското облекло
Сега нека да се спрем и на булченските рокли. Тюлените рокли са внесени от Европа. Ако те са съвместими с ислямския начин на обличане, е позволено да се носят. Пак ще повторим принципите, които важат за облеклото:
1. Да покрива забранените места;
2. Да бъде широко;
3. Да не прозира;
4. Да не символизира друга религия. Това условие по принцип важи и за булченските рокли, защото те са дошли от Европа, но не са символ на техните религии.
Затова, ако трите условия са налице, тази булченска рокля може да се използва. Но това, че е позволена, не означава, че е задължителна. Според мен ще е добре нашите жени да се ориентират към друг тип булченско облекло. Преди доста време този вид дрехи се състояха от две части. Приличаха на фередже с ластичен пояс, който покриваше долната част и друг, който започва от долу, прекарва се през главата и се премята напред. В повечето случаи цветът й беше бордо.
Това облекло е съобразено както с исляма, така и с изискването за практичност. Например в днешно време хората харчат сума пари за дреха, която ще облекат веднъж в живота си. Според исляма това е прахосничество. Булченската рокля трябва да е изработена така, че да не се виждат забранените части на жената и да може да я носи по-дълго време.
„Видното от тях”
Нека сега да разгледаме другите важни въпроси, свързани с покриването. В Коран-и Керим Аллах казва:
„И кажи на вярващите жени да не показват украшенията, освен видното от тях.”
(ен-Нур, 24: 31)
Какво иска да каже айетът с израза „видното от тях”? В тази връзка някои тълкуватели на Корана казват:
1. Имат се предвид ръцете и лицето, от което следва, че тези части не се смятат за забранени.
2. Други твърдят следното: „Жената по принцип е покрита, но, поради една или друга причина, е възможно да се открие някоя нейна част. Например, когато духне вятър или стане някаква катастрофа, части на жената могат да се открият”.
3. Трети учени тълкуват айета по следния начин, което според мен е правилното: „При вършене на някаква работа, поради необходимост, е позволено да се открият ръцете малко над китката”.
По принцип под „видното от тях” учените разбират ръцете и лицето, затова приемаме това тълкуване и приключваме с въпроса.
„Спускане на покривалото върху пазвата”
В същия айет Аллах Теаля повелява: „И да спускат покривалото върху пазвата си.” Преди известно време във връзка с този айет един „учен” беше направил следното тълкувание, което няма как да не ни разсмее! Той заяви: „В айета не се казва да си слагат забрадки, а да покрият частите около шията си”. По този повод мога да кажа много неща, но се затруднявам да намеря най-точния израз! По тази логика, ако видя този човек и му кажа: „спусни крачолите на панталона си върху обувките”, той би трябвало да разбере „можеш да свалиш надолу панталона си”?! Вижте само каква логика, какъв ум!
В арабския език „химар” означава покривало, но не такова, което покрива каквото и да е. Покривката за маса не може да се нарече химар. Химарът е специално покривало за главата на жената. И в айета се споменава именно то. В друг айет се среща „хамр”, което произхожда от същия корен и означава алкохол. Защо и алкохолът се нарича „хамр”? Защото „покрива” ума и блокира неговите функции, тъй като опиянява. От тук става ясно, че химар е покривало за главата.
А джилбаб е „покривало, спускащо се от главата надолу”. В епохата на невежеството арабските жени си слагали забрадки като слугините. Ушите, част от косите, шията, а може би и раменете им се виждали. Поради тази причина Аллах повелява покривалото на жената да бъде спуснато над пазвата.
Цветът на забрадката
Друга тема, засягаща женското облекло, е предпочитанието към цветовете. Тъй като облеклото не трябва да привлича внимание, трябва да се предпочитат тъмните цветове.
Майката на вярващите Айше (р.а.) е отправила дуа за мюсюлманките, казвайки: „Когато бе низпослан айетът за покриването на мюсюлманката, в този момент жените, въпреки че нямаха забрадки, разкъсаха дрехите си и с част от тях покриха главите си. Сякаш върху главите им бяха кацнали черни птици. Изведнъж улиците на Медина се изпълниха с тъмни тонове. За да не привличат внимание, жените не вървяха по средата на пътя и не пречеха, а тихичко и лекичко отиваха там, където искаха”. Това е повелята. Цветовете, които привличат вниманието от далече, не са предпочитани в исляма.
Парфюмирането
Тук трябва да кажем няколко думи и за парфюмирането. В това отношение Мухаммед (с.а.с.) е отправил специални препоръки към жените: „Ако жена се парфюмира и чужд мъж усети уханието на парфюма й, то тази жена никога няма да може да усети аромата на дженнета”.
Ако жената иска да се парфюмира, трябва да го направи така, че чуждите мъже да не усетят уханието й. Когато е вкъщи и няма чужди мъже, нека се парфюмира, колкото си иска.
Гримирането
Гримирането е позволено, но не и за чуждите мъже. Жената може да се гримира за себе си и за съпруга си. Нека направим един опит – представете си, че пред вас е застанала възрастна жена, която цял живот се е гримирала и друга която никога не го е правила. Поставете двете една до друга. Коя изглежда по-мила и симпатична, чие лице е по-свежо и чисто? Разбира се, че на тази, която не се е гримирала, защото другата, която е използвала гримове, е състарила кожата си. А може би и с изхарченото за тази козметика е можела да нахрани три-четири бедни семейства. Това в никакъв случай не е преувеличено, защото в една френска статия се казва следното: „Във Франция се харчат толкова много пари за кучета и котки, че с тях могат да се нахранят жителите на две африкански държави”. Връщаме се на случая с гримовете. От двете възрастни жени едната не е използвала изобщо гримове. А как става така, че едната е приятна и симпатична, а към другата човек не може да погледне? Причината за запазването на кожата на лицето, както на мъжете, така и на жените, се крие във взимането на абдест и среднощния ибадет.
Искам да отбележа, че поради изпълняване на техеджуд намаз по време на среднощния ибадет, лицето на човека засиява. Това е споменато и в хадисите на Мухаммед (с.а.с.). Извършвайки този ибадет, човек става мил и благодушен. Дори лицата на чернокожите, които извършват този ибадет, светват.
Когато Мухаммед (с.а.с.) ни известява за състоянието на своята общност в Съдния ден, той я окачествява с две думи – „гурре” и „тахджил”. „Гурре” е бялото петно върху челото на коня. В долната част на четирите крака на тези коне също има бяло и то се нарича „тахджил”. Расулюллах (с.а.с.) е охарактеризирал последователите с тези два белега. В отвъдния живот лицето и ръцете на вярващия, който е вземал абдест на този свят, ще сияят. По това ще се разбира, че са от общността на Мухаммед (с.а.с.).
На арабски „вуду”, т.е. абдест, означава сияние. Затова украсата и гримът на мюсюлманина са абдестът и ибадетът. Това можем да обясним и със следния пример: подредете 100 човека един до друг, 99 от които невземащи абдест и неизпълняващи намаза, а само един – с абдест и намаз. Много лесно ще е да познаете и да посочите човека, който изпълнява намаз. От къде проличава това? От външния вид, т.е. от абдеста. От тук следва, че и жената, и мъжът трябва да използват тези два специални „грима”. И не подсушавайте веднага водата след абдеста, нека тя да се поеме от кожата.
Сюрме
Във връзка с грима трябва да споменем и сюрмето. Слагането на сюрме по очите е сюннет и за мъжете, и за жените, тъй като Пейгамберът (с.а.с.) също го е правел преди лягане. В един от хадисите се казва: „Препоръчвам ви сюрмето, защото то засилва зрението, а също така миглите стават гъсти и хубави”. В днешно време този сюннет, особено при мъжете, е забравен, но се надявам той да се възроди с усилията на вярващите.
Боядисване на косата
Друг въпрос, свързан с темата, е боядисването на косата. В наше време и това е проблем за жените, дори се е превърнало в мания. Някои си служат с това средство, за да демонстрират превъзходство. Боядисването на косата с цел да се изтъкнеш пред другите не е позволено. Защото това води човека до високомерие и разпуснатост. А Аллах не обича високомерието и главозамайването. Тези, които боядисват косите си, често задават следния въпрос: приема ли се абдестът и гусюлът след боядисване на косата? А ние им отговаряме: ако си боядисвате косите и не ги показвате пред чужди мъже, е разрешено. В този случай всеки цвят е позволен.
Почистване на веждите
Друг важен въпрос е почистването на веждите. Тази естетична процедура в някои случаи е позволенa, а в други – не. Ако жената има нормален вид и иска да се разкраси чрез пластични операции, това според исляма не е позволено. Тези, които вървят по този път, Аллах Теаля ги е прокълнал, Пейгамберът (с.а.с.) също. Например, ако една жена има нормални вежди и ги оскубе, за да привлича повече внимание, то това деяние е забранено. И трябва да знае, че, вършейки това, ще е от прокълнатите. Но, ако някоя жена има хормонално разтройство и поради това се е окосмила прекомерно, за да се приведе в нормален вид, й е позволено да го отстрани.
Правила при ходене
В сура „Нур” в айет 31-и Аллах Теаля казва:
„И да не тропат с крак за да се разбере какво скриват от своите украшения.”
Т.е. жената не трябва да тропа, когато върви. В този айет е отбелязано, че токовете на обувките, които използва жената, не трябва да издават силни звуци. Което значи, че жената трябва да предпочита обувки, които не издават звук, за да не притеснява останалите и да не привлича вниманието на чуждите мъже.
Женският глас
Гласът на жената разглеждаме в два аспекта:
1. Нормален говор;
2. Мелодичен говор, т.е. пеене, четене на Корана, четене на езан, рецитиране на стихове и т.н.
Нормалният глас на жената е позволен за мъжа. Не знам нито хадис, нито айет, в който да се казва, че говоренето пред мъже е забранено. Но и тук има известни препоръки. Жената, трябва да говори кратко, точно и ясно, а не надълго и широко. Мухаммед (с.а.с.) е говорел с жените, а те са говорели и със сподвижниците му. Но е забранено жената да пее песни, иляхии, да чете езан или Коран пред чужди мъже. Някои учени издадоха фетви, че е позволено жената да пее обикновени и религиозни песни, но аз възразявам категорично против това.
Доводите за това са няколко: досега нито една жена не е станала мюеззин (човек, който чете езан и камет). Така е от векове наред. Защо? Неприятни ли бяха гласовете на всички мюсюлманки, та затова не са станали мюеззини? Или защото гласът на жената е харам? От друга страна, при разглеждането на айет 31-ви на сура „Нур” отбелязахме, че жената не трябва да привлича внимание с каквото и да било. Да кажем, че дадена група изпълнява намаз зад имама и когато той сгреши, тогава някой от джемаата прочита правилно айета и му го припомня. Но ако в джемаата няма мъж или пък сред мъжете никой не знае айета и някоя от жените разбере за грешката според хадиса тя напомня на имама, но не на глас, а само с пляскане с ръце. По този начин имамът разбира, че е сгрешил и за да изпълни точно намаза, започва да чете друг айет. Ако беше позволен гласът на жената за чуждите мъже, в този случай тя щеше да прочете сгрешения айет.
А тези, които твърдят, че гласът на жената е позволен за чуждите мъже, се позовават на факта, че Пейгамберът (с.а.с.) е слушал песни, изпълнявани от жени. Да, вярно е, че Пейгамберът (с.а.с.) е слушал песни, но изпълнявани не от свободни жени, а от робини. Това е станало по следния начин. Пейгамберът (с.а.с.) с войската си се връщал от спечелена битка. Една от робините ги посрещнала с дайре в ръка, казвайки: „О, Пратенико на Аллах позволи ми да посвиря на това дайре”. Отначало той не се съгласил, но когато тя настояла силно, с мотива „обещах си, че ако победите, ще пея и ще свиря”, тогава той й казал: „щом си обещала, попей и посвири”.
Естествено, няма никакъв проблем жените да се забавляват помежду си.
Отново се връщам на айет 31-и от сура „Нур”, който започва така:
„О, Мухаммед, кажи на вярващите мъже да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си.”
И в друг айет се споменава същото:
„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си.”
Жените не трябва да гледат продължително чуждите мъже. Мухаммед (с.а.с.) казва на Хз. Али: „О, Али, поглед да не последва погледа. Първият поглед е твой, но вторият вече не е твой. Недей да гледаш продължително, защото първият поглед е за теб – не е грях, но след това е против теб – става грях”. Мюслюманинът трябва да си изгради навик като погледне към забраненото нещо, да обърне своя поглед. Заповедта „Сведи поглед!” трябва да стане черта от нашия характер.
Пред кого могат да покажат накитите си жените?
В айет 31-ви на сура, „Нур” Аллах е изброил пред кого жената може да показва накитите си:
● Мъжа си;
● Мъжете, които са й махрем – дядо, брат, вуйчо, чичо и др.;
● Мъжете, които не изпитват никакви чувства към жени;
● Малките деца;
● Робините.
Също така могат да бъдат открити и пред „техните жени”. Какво означава израза „техните жени”? Има три мнения в това отношение и смятам, че последното е най-правилно:
1. Позволено е откриването й пред всички мюсюлманки. Но в присъствието на немюсюлманка тя трябва да бъде покрита.
2. Позволено е пред всички жени да се открива, защото местоимението „техните” не е използвано за ограничаване, а за да има сходство в стила на целия айет.
3. Може да показва накитите си пред всички жени, с които контактува и има добри взаимоотношения, но не и пред жени, които говорят много, т.е. пред жени, които одумват и започват да описват пред съпрузите си облеклото и тялото на другите жени.
Ако дойде някаква жена в дома ни и си свали връхната дреха, колкото и да ни е харесало нещо в нея, не трябва да го споделяме с никого. Защото много от раздорите по отношение на жените се пораждат точно по тази причина. Описването на някоя жена развихря въображението на мъжа, след което се поражда желанието и страстта. В резултат на това човек пристъпва към незаконното, забраненото.
В края на споменатия айет в израз на Своето милосърдие Аллах Теаля казва:
„О, вярващи! И покайте се пред Аллах всички за да сполучите.”
Аллах Теаля е толкова състрадателен и милостив, че на нито един от нас не желае наказание.
А в друг айет повелява:
„О, мои раби, аз ви обичам много, ни най-малко съм съгласен да ви измъчвам в ахирета. Затова всички вие се покайте.”
Може ли жената да пътува сама?
Тук е уместен и въпросът за пътуването на жената. Може ли да ходи сама на хадж, умра и т.н.? Може ли, тръгвайки на път, да се върне невредима и запазвайки честта и целомъдрието си? Ако няма някакъв риск, жената може да пътува сама, но ако има някаква опасност, това не е позволено. Дори при излизане на улицата, ако е застрашено целомъдрието й, и това не й е позволено. От гаранцията за запазване на честта и целомъдрието й зависи дали се разрешава или забранява да пътува сама.
Някои жени питат: „При наличието на тези условия може ли да пътуваме с дадена група, отиваща на хадж?” Отговорът е – да, може.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Както при всички наши дела, така и по отношение на покриването на жената, на първо място трябва да стои спечелването на задоволството на Аллах. Намеренията ни винаги трябва да целят одобрението на Великия Аллах. Каквото и да ни е заповядал Той, трябва да го изпълняваме без уговорки. В същото време не трябва да казваме „Сложих си забрадка, вече имам и хиджаб, значи всичко ми е наред”, защото може да имаме други недостатъци.
Наистина имаме нужда жената да участва при въвеждането на нов вид облекло. И когато ги произвеждаме, трябва да имаме предвид четирите принципа, повелени от исляма, които разяснихме. В крайна сметка „мюслюманин” значи „покорен и предан човек”. Ако ние сме покорни и предани на Аллах това означава, че сме мюсюлмани. Но ако избягваме това, което повелява Аллах и следваме онова, което ни повеляват страстите и желанията ни, тогава излиза, че не сме истински мюсюлмани, а само на думи.
С пожеланието да сме от рабите, спечелили задоволството на Аллах и на земята, и в отвъдното, поверявам всички ви на закрилата на Аллах Теаля.
http://islam.forumup.com/about1322-islam.html
