Нямам нищо против това жените да ходят с покрити глави (ако това е тяхното е вътрешно убеждение, не насилвано от когото и да било правило). Бих се радвала все пак ако който и да било мюсюлманин или мюсюлманка не се страхува да мисли върху канона за т.нар. мюсюлманска забрадка (дали пряко от казаното от пророка Мохамед в Корана идва или не точно оттам).
Нямам нищо против, а и кой ли въобще би могъл да има, към жените, които излъчват вътрешна красота. Към онези жени и момичета, чиято скромност и сдържаност не е външно докарана, а е вътрешна и естествена и си лични като такава за всеки, който има очи да го види. Имам против обаче да се смята, че вътрешната скромност и красота може е винаги естествена в страни, където религиозна полиция гони и наказва жените, ако не са облечени точно по определен начин. Имам против някои мюсюлмански водачи да се правят на „по-правоверни” от Мохамед. Още повече да изземват правото на Всевишния и вместо него да да съдят и да наказват.
И понеже по-нагоре в тази тема стана дума и за културни различия, за различни традиции, определени от начини на живот, бит, климат и пр., в различни страни, може би си струва човек да се замисли защо в арабския свят например, или в страните, в които има обширни пустини и пясъчни бури, не само главите на жените, но и главите на мъжете са увити, според традиционния им начин на обличане. Представете си само какво би станало ако във всички тези векове преди да се появяват коли, джипове, климатици и в арабския свят; във всички времена на керваните, които са пресичали пустините; във всички времена, когато и много хора с традиционно номадски начин на живот са се движели всеки ден по земи, чиито климат и ландшафт е такъв, представете си ако хората не увиваха, за да се предпазят, главите си сред пясъците на пустинята, какво би ставало. Когато вятърът разнася пясък навсякъде, ако косите, устните, ушите, носът на човек не са покрити и предпазени, то дали няма да има пясък дори и между зъбите си.
И понеже, от друга страна, ако се върнем пак към Корана, където никъде не се казва, че ушите, челото или някой косъм задължително не трябва да се виждат (още по-малко, че устните и носът на жените не трябва да се виждат), да се опитва по всякакъв начин да се доказва, че скриването на устните и носа е традиция, повелена от пророка Мохамед, от вярата, е догма, не вяра, според мен. Догма, която впрочем, като фокусира погледите върху себе си, пречи на мнозина да видят истински духовно красивите неща в исляма.
Това разбиране или неразбиране, впрочем (неспособността или нежеланието да се види или въобще и да се мисли кои неща, кои подробности ако щеше, са свързани или се дължат на традиционна култура или климат, кои на духовни закони и послания) освен, че не подлежи на никакво съмнение в страните, за които споменах (в които не само за главите на жените, но и за главите на мъжете има всякакви кърпи, покривала, чалми в традиционното облекло), но се опитва да се пропагандира, рекламира по всякакъв начин и в страни, където никакви пясъчни бури и пустини няма. А аз поне не съм срещала досега никъде текстове или коментари, в които някой мюсюлманин или мюсюлманка да са се осмелили да кажат, че увиването на главите на хората при арабите и при някои други народи е свързано с климатични особености. Или да се усъмни в това, че ушите, челото, носът и пр. на жените не са въобще едно и също нещо като т.нар. телесни гънки. А когато пък някой мъж, никой мюсюлманин каже, че няма как човек като мен да разбере красотата на бурката например, това, че с тях жената напълно се скрива от света и това е нещо много красиво - това, което си мисля е, че той освен, че не е жена (и никога не може да има опита на човешко същество, облечено в бурка), това пълно скриване на жените, особено когато е задължително, няма как да не доведе до обратни последици.
Да доведе например до известната практика много арабски жени да си купуват крещящи, шармантни тоалети в Европа, да кажем, с които като не могат да се покажат в родните си страни, се утешават да покажат някъде другаде, в други страни, или пък сами вкъщи, пред огледалото. Крайните забрани имат обратен ефект, водят до естествен бунт срещу тях. Те и до много драми могат да доведат и водят там, където доведените до крайност забрани са задължителни. (И те впрочем, могат да се отнасят не само за облеклото, а и за какво ли не – като примерно за това дали можела да шофира жената, дали не можела. Да не говорим, че жените от Саудитска Арабия примерно изобщо не могат да пътуват където и да и е сами, те нямат човешки права за много неща, и някак си не искам да приема, че ислямът е причината за това. Че въпреки, че Мека и Медина се намират точно в Саудитска Арабия, това е ислямът, точно това.)
