Author Topic: Забрадката - аксесоар, символ или задължение  (Read 178645 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline muti6

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 927
 
При споменаване на думата"забрадка",веднага се сещаме за мюсюлманските кърпи.Илямското облекло е принцип и задължение в ислямската религия и никак не е само символика.Въпреки,че жените са различни,те трябва да бъдат приемани с разбиране по толернатно, поради простата причина,че живееем в една държава,Европейски съюз и целия свят.Забрадката се носи от векове и ще се носи от всички мюсюлманки.За благочестиви жени в исляма проблем не съществува.Българската държава е светска. Но тя признава религиозната свобода на гражданите си и в позитивен (за вярващи) и в негативен (за атеисти) аспект (чл. 37 К в.в. с чл. 2 ЗВ). Ясно ни е, че управляващите, а и поколението им са закърмени (някои от тях изобщо не са отбити) от марксистката идеология. За дър­жавниците важи в най-голяма степен, че ако респектират религиозните свободи, следва да познават необходи­мостта на вярващи те или невярващите.Така не биха изпадали в неудобни положения.
 
В съвременния български език за аксесоара на мюсюлманките за скриване части от лицето се е наложил общият термин забрадка. Разбирасе, съществуват и много др. означения на покривалото: фередже, тюрбан, джилбаб, хинаб, хиджаб и т.н. Особено важно е да се отбележи, че арабският термин, употре бен в курана в смисъл на забрадка е само един: кхимар.Много са сурите в Курана,които се отнасят до положението на жените. Един единствен е обаче айетът (знамението), касаещ забрад­ката в нейния съвременен смисъл и в терминологично припокриване. Това е сура 24 “Светлината”(ан-нур) [...] 30

Владимир Чуков: Утре, когато е Ден на забрадката, ще има много събития свързани със забрадките в Европа

30 юни 2010 / 09:48 | Мнение | Радио Фокус - София

Арабистът Владимир Чуков в сутрешния блок "Добро утро, България" на радио "Фокус" за искането на имами от Смолян и Мадан мюсюлманките да се снимат със забрадки за новите документи.Владимир Чуков: Да. Утре определено съм убеден, че ще има много събития, които да са свързани със забрадките в Европа.
http://www.focus-radio.net/?action=opinion&id=8891

Забрадката не е демонстрация, а заповед от Бог
©

Гюлгюн Гайгаджова
Източник:   интервю на Весела ТОДОРОВА
Публикувано:   14:12 / 28.06.2009
Гюлгюн Гайгаджова е родена през 1972 г.  в благоевградското село Вълкосел, общ.  Сатовча. Завършва основно образование в родното си село, а гимназия в Сатовча.  През 1992 г.  е приета в Учителския институт в Смолян, след което продължава образованието си в Югозападен университет - Благоевград в специалност история.  Работи три години като преподавател в СОУ "Христо Ботев" във Вълкосел. През 1998 г.  заминава за Йордания, където през 2004 г.  завършва частен университет в Зарка със специалност ислямска теология.  В момента кара магистратура в Софийския университет "Св.  Климент Охридски". Миналата година е работила като преподавател по религия в Палестинското училище "Авицена" в София, а през тази води часове по СИП в СОУ "П.  Хилендарски" - Хасково.  Омъжена, с две деца.  Съпругът й Шабан Емин е служител в Районно мюфтийство.

Какво означава името ти, Гюлгюн? Свързано ли е с цветето роза или бъркам?

-Да, означава розата на деня.  С това име са ме нарекли моите родители, но аз го получих официално едва след завършване на гимназия в началото на демократичните промени.  Родена съм в село Вълкосел, на 30 км от Гоце Делчев през 1972 г.  В акта за раждане съм записана Сълзет.  По-късно като ученичка в дневниците фигурирах като Сълза.  Когато постъпих в гимназията в Сатовча обаче, директорът ме накара да си го сменя.  Вика ми, стига с тези помашки имена, избери си нещо по-хубаво. Нямаше как да не му се подчиня - щях да си имам големи неприятности.  И така станах Инна. Между другото в Учителския институт в Смолян, където учех в началото на 90-те, бях първата студентка с мюсюлманско име - Гюлгюн.

Преходът от тоталитаризъм към демокрация те е сварил в началото на зрелостта.  Какъв бе животът ти на село, сблъсквала ли си се като дете с гонения и репресии?

http://www.snews.bg/65674.html?poll=pollresults

България забранява забрадката в училищата
Понеделник, 30 Март 2009г. 00:00ч.

Предложеният на 26 март нов проектозакон за училищното образование от Министерски съвет на България стана обект на специално внимание в отделни профилирани медии в ислямския свят. Редица кореспонденти побързаха да го нарекат по модела на Франция „закон за забрана на забрадката”.
Прави впечатление, че не са чак толкова много информационните източници, които се занимават с този акт на българското правителство. В същото време е необходимо да се отбележи, че става въпрос за специализирани сайтове, които се ползват с изключително голямо влияние и формират първоначалното мнение у редица регионални и локални информационни центрове в многобройната ислямска общност.
 
На първо място, внимание заслужава материалът „България забранява забрадката в училищата”, качен на сайта „Islam Online”, модериран от авторитетния египетски проповедник Юсеф Кардауи. Последният се поддържа от Доха, столицата на Катар.
http://www.islamonline.net/servlet.
В общи линии, той се отличава с неутрален тон, позовавайки се преди всичко на цитати от световната агенция „Ройтерс”. В същото време се извеждат като акцент изявленията на говорителя на Главно мюфтийство Хюсеин Хафъзов, според който законопроектът е „лошо решение”.

Сайтът „Alhiwar” – информационна мрежа, следяща магребинските проблеми и делата на арабската и ислямската общност в Европа, слага същото заглавие на своя материал. Декларацията на Хюсеин Хафъзов отново е изведена на преден план като фокусът пада върху „възможността за конфесионално напрежение в страната”. Цитират се световните агенции, прави се сравнение с френския закон, дават се примери с други западни страни и с Турция. Анонимният автор на материала подчертава, че последните са си навлекли критиките на правозащитни организации, в това число и на „Амнести интернешънъл”. Европейският сайт все пак завършва с позитивни констатации, че мюсюлманите и християните в България живеят в отношения на т.нар. „комшулук”, т.е. на „добросъседство”. Материалът завършва с информация за влиятелната роля на ДПС, което е участник в две последователни правителства.
http://www.genmuftibg.net/bg/news-from-bulgaria/64-2009-04-25-09-41-15.html
С или без забрадки на паспортите?

http://bnt.bg/bg/news/view/32002/s_ili_bez_zabradki_na_pasportite

Снимането на жената със забрадка противоречи ли на законите на светската държава?

Offline tersid

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 874
24.

СУРА СВЕТЛИНАТА

(АН-НУР)
30.  Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела.

31.  И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!

(Допуска се за облеклото на мюсюлманката да  се оставят открити лицето и ръцете до китките, а според някои тълкуватели ­ и ходилата.)

Offline Turkoaz

  • Member
  • **
  • Posts: 37
Аз съм турчин. Също така съм мюсюлманин. Въпреки, че съм мюсюлманин аз например много обичам рок музиката. Аз заедно с турските песни обичам и да слушам Металика например.
Не съм прекалено много религиозен. Но да имам жена която е забрадена - това е чест за мен.
Забрадката не може да бъде задължение. Аз не мога да задължа съпругата си да носи забрадка. Но една жена с забрадка е много по красива за мен от друга която е без.
Рзбира се всеки човек има различен вкус. Някои може да ме приемат за радикален ислямист но не съм.

Offline KaraIbrahim

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1282
  • Gender: Male
  Забрадките по никакъв начин не са свързани с радикалния ислям.Нещо повече-носенето на забрадки не е характерно само за жените,изповядващи ислям.
  При християните при влизане в черква жената също е длъжна да се забради.При евреите е същото.Друг е въпроса доколко това се спазва-просто едни хора поддържат традициите,други-не.
  Нещо повече-някога жените са ходели забрадени не само в храмовете,а и навсякъде.Мъжете от своя страна всички са били с шапки,независимо в каква форма са били и как са им казвали-фес,калпак или нещо друго.И това не е зависело от религията на хората.
 В днешно време да задължаваш някого да носи или да не носи определена дреха си е чиста проба посегателство върху личността.
 Наистина,на  снимката на  документ за самоличност е задължително да се вижда лицето със своите характерни белези.Но това може да се постигне,без да се сваля забрадката.
 Друг е въпросът за излизане на публични места,като училището например.Там носенето на забрадка не пречи на никого,не е нарушение на законите,нито е неспазване на определени етични норми.За носенето на къса пола не бих казал същото.
И въпреки това носенето на забрадка е проблем, а носенето на къса пола не е чак такъв проблем?!Разковничето май се крие някъде дълбоко в подсъзнанието на онези,които не искат да виждат жени,недостатъчно разголени.
  Иначе и аз,като нормален мъж се радвам,като видя някоя жена в по-оскъдно облекло.И слушам рок.Но не мисля,че някой има право да налага своя избор и представи за прилично облечен човек над останалите.Защото тези,останалите,също имат право на избор.Независимо дали са мъже или жени.

Offline tersid

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 874
В случая се нарушава едно право, гарантирано и анулирано от самата Конституция, и то заради някакви си снимки и тем подобни ,заради които  човек ако е вярващ ще се чувства престъпник,заради нещо което не пречи и не вреди никому.

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни.
Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.
Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
 
Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.
(2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.

neru

  • Guest
  Забрадките по никакъв начин не са свързани с радикалния ислям.Нещо повече-носенето на забрадки не е характерно само за жените,изповядващи ислям.
  При християните при влизане в черква жената също е длъжна да се забради.При евреите е същото.Друг е въпроса доколко това се спазва-просто едни хора поддържат традициите,други-не.
  Нещо повече-някога жените са ходели забрадени не само в храмовете,а и навсякъде.Мъжете от своя страна всички са били с шапки,независимо в каква форма са били и как са им казвали-фес,калпак или нещо друго.И това не е зависело от религията на хората.
 В днешно време да задължаваш някого да носи или да не носи определена дреха си е чиста проба посегателство върху личността.
 Наистина,на  снимката на  документ за самоличност е задължително да се вижда лицето със своите характерни белези.Но това може да се постигне,без да се сваля забрадката.
 Друг е въпросът за излизане на публични места,като училището например.Там носенето на забрадка не пречи на никого,не е нарушение на законите,нито е неспазване на определени етични норми.За носенето на къса пола не бих казал същото.
И въпреки това носенето на забрадка е проблем, а носенето на къса пола не е чак такъв проблем?!Разковничето май се крие някъде дълбоко в подсъзнанието на онези,които не искат да виждат жени,недостатъчно разголени.
  Иначе и аз,като нормален мъж се радвам,като видя някоя жена в по-оскъдно облекло.И слушам рок.Но не мисля,че някой има право да налага своя избор и представи за прилично облечен човек над останалите.Защото тези,останалите,също имат право на избор.Независимо дали са мъже или жени.
Kaoma - Lambada

Offline tersid

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 874


Приложение No 3 от ПРАВИЛНИК ЗА ИЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ


Изисквания към снимките
1. Снимките да са актуални, направени до 6 месеца преди датата на подаване на заявлението.
2. Снимките да са цветни и изготвени по класическата негативно-позитивна фотографска технология.
Не се разрешават снимки, които са:
а) заснети с цифрови камери, копирани със скенери или размножителни машини, изготвени по сух моментален способ и ретуширани снимки;
б) отпечатани на офсетова или друга полиграфична техника, на лазерни, мастилено-струйни, термотрансферни или други печатащи устройства, или са тип "кромалин".
3. Снимките се изработват върху конвенционална фотохартия с гладка матова повърхност и дебелина между 0,12 и 0,20 мм.
Не се разрешават снимки, изработени върху гланцова и растерова хартия.
4. Снимките са с размери: височина 45 мм и широчина 35 мм.
Допуска се след обрязване на снимката размерите й да са с височина 47±2 мм и широчина 37± 2 мм.
5. Височината на изобразеното лице върху снимката, измерено от долната част на брадата до върха на главата (вкл. и косата), да е между 25 и 35 мм.
6. Изобразеното лице в снимката да е фронтално (анфас), като главата на лицето е центрирана.
Не се приемат снимки, на които изобразените лица са с десен или ляв полуанфас.
7. Снимките да са направени без ракурс - оста на обектива да е хоризонтална и да се намира на височината на очите.
Не се приемат снимки с нисък ракурс (оста на обектива е под височината на очите) или с висок ракурс (оста на обектива е над височината на очите).
8. Фонът на снимките да е неутрален, светлосив - 20 % сива плътност. Фонът може да варира между 15 и 25 % от сивата скала.
9. Осветяването на лицето върху снимките да е равномерно, без сенки, отблясъци и дефекти.
Не се приемат снимки с дефект "заешко око" в зениците или с контрово осветление.
10. Експонацията на снимките да е нормална.
Не се приемат преекспонирани и недоекспонирани снимки.
11. Цветността на снимката да е нормална, а цветовете - балансирани.
Не се приемат снимки в червеникав, синьо-зелен или жълтеникав нюанс.
12. Лицата върху снимките да са без шапки и забрадки.
[[Разрешават се снимки на лица с шапка или забрадка, ако се виждат двете уши и най-малко 1 см от косата на сниманото лице.[/color][/size]13. Лицата върху снимките да са без очила. Разрешават се снимки на лица с очила, ако те се носят постоянно.
14. Разрешават се снимки на лица с бради или мустаци, ако те се носят постоянно. При премахване на брадата или мустаците се прави нова снимка и се подменя документът за самоличност.
15. Разрешават се снимки на лица с перука, ако тя се носи постоянно.

Offline tersid

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 874
http://www.eurorights-bg.org/bg/categories/legal_doctrine/m_ekimdjiev/id_docs_discrimination.html


ЗАБРАНАТА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ
И БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ

Михаил Екимджиев

•  Фактите

Повод за настоящата статия е конкретен правозащитен проблем. Млада жена, изповядваща изсляма, потърси юридическо съдействие от "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", за да бъде освободена от българско гражданство. Желанието й беше обусловено от отказа на компетентните власти да й издадат български документи за самоличност, мотивиран с разпоредбата на т.12 от Приложение № 3 към Правилника за българските документи за самоличност, според която:

"Лицата върху снимките да са без шапки и забрадки.

Разрешават се снимки на лица с шапка или забрадка, ако се виждат двете уши и най-малко 1 см от косата на сниманото лице."

Мюсюлманката, която стриктно спазваше повелите на исляма, беше отказала да се съобрази с Правилника, следвайки нормите на религиозния канон. Тя се беше обърнала към Парламентарната комисия за защита на правата на човека, от където й бяха отговорили, че законите в България са еднакви за всички и че свалянето на забрадката за секундите, в които се прави фотографията, едва ли сериозно засяга нейните права.

Този, на пръв поглед незначителен казус стана повод за сравнителноправен анализ на цитираната разпоредба от Правилника за българските документи за самоличност, който разкри потенциал за сериозни правозащитни проблеми.

Правилникът за българските документи за самоличност, приет с ПМС № 61 от 2 април 1999 г., поставя не само жените-мюсюлманки, но и хората, изповядващи някои нетрадиционни религии, като индуисти, ортодоксални евреи и дори монахините от католически ордени пред трудна етична дилема. Те или трябва да живеят без документи за самоличност, което би било нарушение на българското законодателство, или да нарушат традициите и ритуалите на своята религия.

В описаната ситуация проблемът не произтича толкова от едноактното фотографиране, колкото от последващото легитимиране пред обществото чрез снимка, противоречаща на религиозната традиция.

Разглежданата морална дилема е предпоставена юридически от колизията между Правилника за българските документи за самоличност, приет с акт на изпълнителната власт и правни норми от най-висш юридически ранг, съдържащи се в Конституцията и ратифицирани международни договори.

•  Правото

Съгласно чл.37 ал.1 от Конституцията:

"Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи."

Същата правозащитна идея е доразвита в чл.38 ал.1 от Основния закон, според който:

"Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения..."

Съгласно чл.9 ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/:

"Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали."

Според чл.5 ал.1 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства /в сила от 1 февруари 1998 г./:

"Страните се задължават да насърчават развитието на условия, необходими за лицата, принадлежащи към национални малцинства, да поддържат и развиват своята култура, както и да съхраняват най-важните елементи на своята идентичност, а именно - религия, език, традиции и културно наследство."

Съгласно чл.27 от Международния пакт за граждански и политически права /МПГПП/:

"В държави, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата, принадлежащи към тези малцинства, не могат да бъдат лишавани от правото да имат съвместно с другите членове на своята група собствен културен живот, да изповядват и практикуват собствената си религия или да си служат с родния си език."

Тъй като, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията, ратифицираните международни договори имат непосредствено действие и юридически примат по отношение на противоречащите им вътрешноправни разпоредби, всички български закони и подзаконови нормативни актове би следвало да са съобразени с тях.

От друга страна, чл.37 ал.2 от Конституцията и чл.9 ал.2 от ЕКПЧОС дават възможност за ограничаване на свободата на вероизповеданията и практикуването на свързаните с тях традиции и ритуали, когато това е необходимо за защита на обществения ред, здравето, морала и правата на другите.

При така очертаната конкуренция между индивидуалното право и обществения интерес от неговото ограничаване, според практиката на Европейския съд в Страсбург, следва да се търси разумен баланс между тях. Този баланс се постига като във всеки конкретен случай се преценява необходимостта и пропорционалността на мерките, водещи до ограничаване на основните права и свободи на личността. 1

В разглеждания случай е безспорно, че въвеждането на унифицирани изисквания за снимките в българските документи за самоличност е необходимо за охрана на обществения ред и сигурност.

Изискването на т.12 от Приложението обаче, поради необосновано ограничителния си характер, е непропорционално. То не позволява никаква "гъвкавост" и не отчита хипотези като настоящата. Няма логично обяснение изискването да се виждат двете уши и 1 см. от косата, което е относимо само към случаите, в които лицата носят шапки и забрадки, а не съществува за лицата, които съгласно т.15 от Приложението, могат да се снимат с перуки. Следователно ушите и "парчето" коса, чието място не е уточнено в Приложението, не са някакъв уникален и незаменим идентификационнен признак. От друга страна е ясно, че МВР разполага с научен и технически ресурс, за въвеждане на система, позволяваща идентификацията на дадено лице без задължителните според т.12 от Приложение № 3 "две уши и 1 см. от косата".

Горният извод се налага особено категорично на фона на разпоредбите на т.13; 14 и 15 от Приложение № 3, според които:

"13. Лицата върху снимките да са без очила. Разрешават се снимки на лица с очила, ако те се носят постоянно.

14. Разрешават се снимки на лица с бради или мустаци, ако те се носят постоянно. При премахване на брадата или мустаците се прави нова снимка и се подменя документът за самоличност.

15. Разрешават се снимки на лица с перука, ако тя се носи постоянно."

Едва ли има разум и справедливост лицата, които, по естетически съображения или модни увлечения, предпочитат да носят бради, мустаци или перуки да бъдат поставяни в по-благоприятно положение от тези, за които връхното облекло и забрадката представляват задължителни елементи от религиозната традиция. Освен това, разпоредбата на т.12, по парадоксален начин, се конфронтира с целта на Закона за българските документи за самоличност, която може да бъде изведена по логически и тълкувателен път от разпоредбата на чл.3, ал.1 от същия:

"Българските документи за самоличност удостоверяват самоличността, а при необходимост - и гражданството на лицето, чрез съдържащите се в тях данни."

От цитирания текст става ясно, че снимката, като елемент от документа за самоличност, служи изключително за визуално съпоставяне, установяване и удостоверяване на самоличността на българските граждани. От това непосредствено следва, че фотографското изображение на лицата трябва в максимална степен да се доближава до начина, по който те изглеждат в обичайните си ежедневни проявления. На този принцип са подчинени разпордебите на т.13, 14 и 15 от Приложение №3. Те позволяват лицата, които постоянно носят очила, бради, мустаци и дори перуки да се снимат в този вид, за да могат лесно да бъдат съпоставяни със снимките в документите им за самоличност.

Въпреки че, хората от някои "нетрадиционни" за България вероизповедания, носят постоянно върху главите си атрибути на съответната религия, Правилникът не предвижда възможност те да се снимат по начина, по който обикновено изглеждат. Това изискване не само не помага, а практически затруднява визуалното съпоставяне и идентифициране на лицата, носещи постоянно шапки или забрадки със снимките, направени без тях или със задължителните "две уши и един сантиметър от косата". В тези случаи визуалното установяване на самоличността на дадено лице може да става само ако, при всяка проверка, лицето бъде задължавано да сваля забрадката/ шапката или да показва двете уши и един сантиметър от косата си - ситуация, която е абсурдна и крайно унизителна..

Разгледана от друг аспект, разпоредбата на т.12 от Приложението създава предпоставки за непряка дискриминация на религиозна основа по отношение на представителите на вероизповедния, чието традиционно облекло включва забрадки, чалми, фереджета и пр.

Понятието "непряка дискриминация" е сравнително ново за европейското право. То е илюстрирано най-ясно в решението на Европейския съд по правата на човека от 6 април 2000г. по делото Thlimmenos v. Greece . Г-н Тлименос е с висше икономическо образование. Жалбоподателят е осъден за неподчинение, защото отказва да служи във въоръжените сили на Гърция, поради факта, че е член на "Свидетелите на Йехова" - религиозна група, изповядваща пацифизъм. Той не се оплаква срещу самото си осъждане, а срещу това, че законът, забраняващ назначаването на осъждани лица като експерт-счетоводители, фактически го лишава от възможност да упражнява професията си, без да прави разграничение между лицата, осъдени поради религиозните си убеждения и тези, признати за виновни в извършването на престъпления, имащи отношение към упражняването на счетоводна дейност.

В своето решение, Европейският съд постановява:

Т. 44. "До този момент Съдът е считал, че правото на индивида по Член 14 да не бъде дискриминиран при упражняването на гарантираните му от Конвенцията права се нарушава когато Държавите третират по различен начин лица в аналогично положение, без да посочват обективно и разумно оправдание за това (виж делото Inze , цитирано по-горе, стр.18, § 41). Съдът обаче намира, че това не е единственият аспект на забраната за дискриминиране по Член 14. Правото на недискриминиране, при упражняване на правата, гарантирани от Конвенцията, се нарушава и когато Държавите, без обективно и разумно основание, не се отнасят различно към лица, чието положение значително се различава."

Разгъната дефиниция на понятието "непряка дискриминация" е дадена в чл.2, б."в" от Директива 2000/43 на Съвета на Европейския съюз от 29 юни 2000 г.:

"...ще се счита, има случай на косвена дискриминация, когато явно неутрална разпоредба, критерий или практика би поставило лица с даден расов или етнически произход в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани от законосъобразна цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими."

Легална дефиниция на същото понятие е дадена в чл.5 от българския проектозакон за предотвратяване на дискриминацията, внесен в Народното събрание от Министерски съвет в началото на месец септември 2002г.:

"Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по чл. 3, ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани с оглед на законна цел, несвързана с признаците по чл. 3, ал. 1, и средствата за постигане на целта са подходящи и не надхвърлят необходимото за постигането й."

 •  Правозащитните действия

С описания случай беше сезиран министър-председателят на България, който би могъл да инициира административна процедура за отмяна или законосъобразно изменение на разпоредбата на т.12 от Приложение № 3. Копие от писмото беше изпратено и до министъра на вътрешните работи. От МВР беше получен отговор, в който се твърди, че българските документи за самоличност са съобразени със стандартите, възприети в Европейския съюз, поради което няма причина изискванията за тяхната форма да бъдат променяни.

За съжаление, повече от пет месеца след изпращането на писмото до министър-председателя, отговор не е получен. Липсата на отговор очерта последния "полезен" правозащитен ход - сезиране на ВАС с искане за отмяна на нормата на т.12 от Приложение №3 към Правилника за издаване на българските документи за самоличност поради неговото юридическо противоречие със Закона и Конституцията.

Съдебното заседание беше проведено на 8 ноември 2002г. при изключителен медиен интерес. Съдът обяви, че ще произнесе решението си в едномесечен срок.

Петчленният състав на ВАС - като последна вътрешноправна съдебна инстанция, трябва да се произнесе по един нелек и уникален за българските условия казус. Опитът и ерудицията на върховните съдии обуславят надеждата, че този случай, който е и своеобразен тест за зрелостта на българската демокрация, ще провокира справедливо и законосъобразно решение.

Каквото и да е съдебното решение, гражданското общество спечели от публичния дебат, който възпитава толкова дефицитното в България чувство на толерантност, на готовност да разберем и приемем "различния".

Offline tersid

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 874


№ 11820
София, 19.12.2002

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА СТОЕВА
СЛАВКА НАЙДЕНОВА
ФАНИ НАЙДЕНОВА
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при секретар  Нина Спасова  и с участието
на прокурора   изслуша докладваното
от съдията ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА 
по адм. дело № 7035/2002. 



Производство на основание чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, по реда на чл. 12 и сл., във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗВАС.
Образувано е по молба, в с. з. уточнено, че същата има характер на жалба от Катина Владимирова Бончева и "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", гр. Пловдив, чрез пълномощника им адв. Михаил Екимджиев, съдържаща искане за отмяна на точка 12 от Приложение № 3 към Правилника за издаване на българските документи за самоличност (ПИБДС), приет с ПМС № 61 от 02.04.1999 г., обн. ДВ, бр. 33 от 09.04.1999 г.
Жалбоподателите твърдят противоречие на атакуваната разпоредба с чл. 6, ал. 2, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 9, ал. 1 и чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), чл. 5, ал. 1 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (Конвенцията) и чл. 27 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП). Считат, че разпоредбата, изискваща при подаване на заявление за издаване на документи за самоличност към него да бъде приложена снимка, на която лицата да са без шапки и забрадки, или ако са с такива, да се виждат и двете уши и най-малко един сантиметър от косата, ограничава основни човешки права и свободи и създава предпоставки за непряка дискриминация на религиозна основа по отношение на представителите на вероизповедания, чието традиционно облекло включва забрадки, чалми, фереджета и др. Регламентираният режим, еднакъв за всички, поставя в по-неблагоприятно положение представителите на религии, чиито правила на обличане противоречат на изискванията на т. 12 от Приложение № 3 към ПИБДС. Същият не осигурява необходимия баланс между предвидените мерки, свързани с осигуряване на обществения ред и законност и индивидуалното право на вероизповедание, което е ограничено. Липсва гъвкавост на мерките, които са непропорционално строги. Допълнително с молба, подадена след приключване на съдебното заседание, се развиват и възражения относно противоречие на обжалваната разпоредба и с целта на Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Ето защо се иска отмяна на разпоредбата на т. 12 от Приложение № 3 към ПИБДС на основание чл. 12, т. 4 и 5 от ЗВАС.
Ответникът - Министерският съвет, чрез процесуалните си представители както в съдебно заседание, така и в подробно писмено становище оспорва жалбата и счита, че развитите доводи са неоснователни. Моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена.
По делото не са конституирани заинтересовани страни по смисъла на чл. 21 от ЗВАС.
Върховният административен съд, петчленен състав, след като прецени условията за допустимост на жалбата и доводите на страните по съществото на спора, приема следното:
По допустимостта на жалбата.
Жалбата е допустима. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Задължителното тълкуване на посочената разпоредба, направено от Конституционния съд с решение № 21 от 26.10.1995 г. по к.д. № 18 от 1995 г. (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.), уточни двете конституционни изисквания на текста, тълкувани във връзка с чл. 56 от Конституцията на Република България в смисъл, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, без значение от вида им и тяхната законова или доктринална квалификация, като общи, индивидуални, нормативни или други, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон от съдебно обжалване. При обжалването на нормативен акт поради неограничения кръг на адресатите се презюмира интерес от обжалването за всички физически или юридически лица и не се изисква доказване на пряк и личен интерес поради възможността от засягане, по смисъла на нормите на Конституцията.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗВАС жалба или протест срещу нормативен акт се подават без ограничение във времето, поради което са налице изискуемите положителни процесуални предпоставки за допустимост на жалбата - наличие на правен интерес и срочност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Законът за българските документи за самоличност (ЗБДС) урежда материята относно условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските документи за самоличност, арг. чл. 1, ал. 1. Нормата на чл. 22, ал. 1 от закона определя изискванията, на които следва да отговарят снимките, представяни при издаване на български документи за самоличност. Това са - размерът на снимката да е 45 мм на 35 мм, изобразеното на снимките лице да е заснето фронтално и височината на изобразеното лице от брадата до върха на главата да е между 25 мм и 35 мм. С разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗБДС и др. е делегирано на Министерския съвет правото да издаде нормативен акт за определяне на всички останали конкретни изисквания към снимките. Именно на основание на законовата делегация и в рамките на предоставената му компетентност Министерският съвет е приел Правилник за приложение на Закона за българските документи за самоличност, приет с ПМС № 61 от 02.04.1999 г., обн., ДВ, бр. 33 от 09.04.1999 г., в сила от същата дата, с който е конкретизирано и приложението на чл. 22 от закона. Съгласно чл. 10 от ПИБДС при подаване на заявление за издаване на документ за самоличност заявителят прилага към него и цветна снимка, която следва да съответства на Приложение № 3 към правилника. Съгласно т. 12 от Приложение № 3, която норма се оспорва, лицата върху снимките следва да са без шапки или забрадки. Разрешават се снимки на лица с шапка или забрадка, ако се виждат двете уши и най-малко 1 см от косата на сниманото лице. Следователно атакуваната разпоредба е издадена от компетентния орган, намира своето правно основание в ЗБДС, т. е. отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1 и 7, ал. 1 от ЗНА, издадена е в съответствие с административната процедура. Нормата след приемането си не е изменяна или допълвана.
Не е налице твърдяното несъответствие на нормата с целта на закона.
Според жалбоподателите снимката към документите за самоличност служи изключително за визуално съпоставяне, установяване и удостоверяване на самоличността на българските граждани, следователно трябва в максимална степен да се доближава до начина, по който тези граждани изглеждат в обичайните си ежедневни прояви. Атакуваната норма не позволява лицата да се снимат по начина, по който изглеждат, което освен че накърнява тяхното право на вероизповедание и свързаните с него традиции, облекло и ритуали, то практически затруднява визуалното съпоставяне и идентифициране на лицата, носещи постоянно шапки или забрадки, т. е. противоречи на целта на закона.
Действително предпазначението на документите за самоличност е удостоверяване самоличността на лицето, а при необходимост и неговото гражданство, арг. чл. 3, ал. 1 от закона, но също така служи и за неговата идентификация. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗБДС, съдържащ легално определение на понятието документ за самоличност, това е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи, с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани. Следователно снимката, като елемент от документа за самоличност следва да осигурява максимално успешна идентификация на лицето. За целта следва в пълна степен да отразява неговите черти и антропологични белези. Посоченото не би се постигнало, ако различни части от лицето или главата не се виждат, така както задължава чл. 22 от ЗБДС. Затова е създадена и нормата на т. 12 от Приложение № 3 към ПИБДС. Разрешаването на гражданите, постоянно носещи забрадки и фереджета или други религиозни атрибути, да се снимат с тях, от една страна ще отразява как те изглеждат обичайно, но с осигуряването едновременно с това на визия на ушите и част от косата ще осигури и изрично предвиденото от закона и целено с него идтентифициране на лицето. Именно за това в закона е предвидено с т. 13, 14 и 15 от Приложение № 3 лицата, които постоянно носят перуки, очила, бради и мустаци, да се снимат с тях, в обичайния си вид, което предпоставя, а не възпрепятства успешната идентификация.
Съгласно § 2 от ПЗР на ЗБДС, българските документи за самоличност се изработват, съгласно препоръките на ICAO DOC 9303. Техническите изисквания на посочения международен стандарт са утвърдени от международната организация за стандартизация ИСО. Същите са в съответствие с изискванията на Европейския съюз относно унифицираните образци на паспорт, свидетелство за управление на МПС и виза. В този смисъл за осигуряването на високи стандарти за сигурност е предвидено включването във визите на фотографско изображение, което изискване бе установено с изменение на Регламента на Съвета на министрите № 1683/95 от 29.05.1995 г. относно установяването на еднакви изисквания за форма на визите, изменен и допълнен с Регламент на Съвета на министрите № 334/2002 от 18.02.1002 г. Целта е успешна идентификация и сигурност при защитата на документите за самоличност, а оттам и на обществения ред, която е постигната с обжалваната разпоредба. С оглед всичко изложено съдът приема, че не е налице противоречие на атакуваната норма с целта на закона.
Не е налице твърдяното несъответствие на нормата на т. 12 от Приложение № 3 към ПИБДС с нормите на чл. 6, ал. 2, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България всички граждани са равни пред закона, като не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Посоченото основно начало е доразвито в нормите, регламентиращи основните права и задължения на гражданите, в това число и в чл. 37, ал. 1, съгласно които свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними, като държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи. Посоченото основно право е защитено и с текста на чл. 38, ал. 1 от Конституцията, според който никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
Според жалбоподателите с обжалваната разпоредба е създадено условие за нарушаване на основното право на вероизповедание, както и е създадена предпоставка за непряка дискриминация на религиозна основа, тъй като фактически поставя в по-неблагоприятно положение, всички представители на религии, чиито правила на обличане противоречат на т. 12 от Приложение № 3 към ПИБДС.
Посоченото възражение е неоснователно.
Именно за да се охрани правото на представителите на различните вероизповедания, в изречение второ на т. 12 от Приложение № 3 към ПИБДС е предвидена възможността за снимане на посочените лица с шапки и забрадки, в които общи понятия се включват чалми, фереджета и др.
Не е налице непряка дискриминация. Посоченият термин не е легално дефиниран в правната ни система. Не са определени юридически задължителните обективни елементи на съдържанието на този термин. Извън компетенциите на настоящия съд е да "създава" легално определение, след което да съобразява съответствието или липсата на съответствие със същото определение на процесната норма. Позоваването на проектозакон за предотвратяване на дискриминация, внесен в Народното събрание, но все още неприет, в който почти буквално са реципирани посочените по-долу определения на пряка и непряка дискриминация, е неотносимо към спора като въпрос на бъдещи законодателни решения.
Въпреки това за пълнота на мотивите следва да се спомене следното.
Определение на непряка дискриминация се съдържа в някои директиви на ЕС. Така например в директива 2000/43 на Съвета на ЕС за приложение на принципа за равно третиране на лицата независимо от расова и етническа принадлежност, както и в директива 2000/78 за установяване на обща рамка за равно третиране в областта на труда и заетостта са дадени идентични определения на пряка и непряка дискриминация.
Съгласно съдържащото се в чл. 2 определение:
1.Под принцип на еднакво третиране се разбира отсъствието на пряка и непряка (косвена) дискриминация, основана на расова или етническа принадлежност.
2. За целите на §1
а./ пряка дискриминация е налице в случаите, когато отношението към едно лице е по-неблагоприятно от това към друго лице, поставено в подобна ситуация, и тази разлика е основана на различна расова или етническа принадлежност.
б./ непряка (косвена) дискриминация е налице в случаите, когато разпоредба на закон, критерий или практика, които привидно са неутрални по характер, би поставило лица с различна расова или етническа принадлежност в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани с оглед законна цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.
Очевидно е, че и при прилагането на посочените критерии на ЕС, възприети и в практиката на Европейския съд по правата на човека, за конституционосъобразност и законосъобразност на оспорваната разпоредба, чрез нея не се създават условия за непряка дискриминация. Представителите на вероизповедания, имащи задължителни елементи в облеклото, не са поставени в подчертано неблагоприятно положение, тъй като с визираното изключение в нормата, разрешаващо снимане с шапки и забрадки, е осигурен разумен баланс на мерките, осигуряващи надлежна идентификация и личното право на вероизповедание.
Но дори и да се приеме, че е налице ограничаване на свободата на вероизповедание, то същото не би довело до противоречие на атакуваната норма с тези на Конституцията.
Основните права на гражданите по Конституция съгласно възможността упражняването им да бъде ограничено, могат да бъдат разделени на три групи. Първата от тях обхваща тези права, чието упражняване не може да бъде ограничено, така наречените абсолютни права. Втората група е от права, които могат да бъдат ограничени само при условията на чл. 57, ал. 3 от Конституцията - при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение. Последната група обхваща тези права, които могат да бъдат ограничени, освен на основанията на чл. 57, ал. 3 от Конституцията и на други основания, които са изрично предвидени или в самата Конституция или в закон, като правото за това отново е посочено в Конституцията.
Съгласно чл. 37, ал. 2 от основния закон правата по ал. 1 на същия текст не могат да бъдат насочени срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани. Целта на нормата на чл. 37, ал. 2 е точно да установи, да посочи предела на възможността за ограничаване, респективно за упражняване на правата, в това число и на правото на вероизповедание и свързаното с него облекло като част от религиозни ритуали.
Следователно правото на вероизповедание, на религиозни възгледи може да бъде ограничено при необходимост от мерки, обезпечаващи обществения ред, разбиран като система от установени с нормативни актове ред, осигуряващ нормално спокойствие и сигурност, както и възможност да се упражняват съответните граждански права. В този случай, както и при други подобни случаи, при наличие на конкуренция на лични права и на обществения интерес, Конституцията дава предимство на правата от по-висок порядък, като допуска ограничение на личните права. Посоченото е подчертано и в редица решения на Конституционния съд - решение № 5 от 11.06.1992г. по к. д. № 11/19992 г., ДВ, бр.49/92 г., решение № 2 от 18.02.1998 г., к. д. 15/1997 г., решение № 4 от 23.02.2001 г. по к. д. 15/2000 г. Следва изводът, че дори и да е налице ограничение на личното право в интерес на обществения ред и сигурност, посоченото не е нарушение на Конституцията. Относимото в случая е, че чрез изключение от ограничението, чрез разрешаване на снимане с шапки и забрадки е създаден гъвкав режим, осигуряващ разумен баланс на мерките, в случая относно идентификацията.
Доводът, че би могъл да се създаде от МВР, чрез използване на специален научен и технически ресурс друг ред и система за идентификация на лица с различно вероизповедание, без задължителните шапка и забрадка, респективно откриване на двете уши и един сантиметър от косата, е абсолютно несъстоятелен. По този начин би се стигнало до създаване на привилегия, което е в пълно противоречие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията, забраняващ създаване на привилегии, основани на расова, народностна, етническа принадлежност.
Ето защо настоящият състав приема, че конституционните норми и нормата на правилника, т. 12 от Приложение № 3 не са взаимно противоречиви.
Разпоредбата на т. 12 от Приложение № 3 към ПИБДС не противоречи и на нормите на чл. 9, ал. 1 и чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), чл. 5, ал. 1 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (Конвенцията), както и на чл. 27 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП). ЕКПЧОС е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г., обн. в ДВ, бр. 66/1992 г., в сила от 07.09.1992 г., Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 18.02.1999 г., обн., ДВ, бр. 18/99 г., в сила за България от 01.09.1999 г., а МПГПП, по който България е страна, е ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.06.1970 г., обн. в ДВ, бр. 43/1976, в сила от 23.03.1976 г. По силата на чл. 5, т. 4 от Конституцията се явяват нормативни актове, част от вътрешното право и са от по-висока степен спрямо ПИБДС.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЕКПЧОС всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали. Според чл. 5, ал. 1 от Конвенцията страните се задължават да насърчават развитието на условия, необходими за лицата, принадлежащи към национални малцинства, да поддържат и развиват своята култура, както и да съхраняват най-важните елементи на своята идентичност, а именно - религия, език, традиции и културно наследство. Съгласно чл. 27 от МПГПП в държави, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата, принадлежащи към тези малцинства, не могат да бъдат лишавани от правото да имат съвместно с другите членове на своята група собствен културен живот, да изповядват и практикуват собствената си религия или да си служат с родния си език.
С цитираните норми от посочените международни договори също се признават и защитават личните права на свобода на мисълта, съвестта и религията, както и свободата да се изповядват същите.
Разпоредбата на т. 12 от Приложение № 3 към ПИБДС не създава предпоставки за по-неблагоприятно третиране чрез негативно засягане на вероизповеданието, в частта относно религиозно предписаното облекло. Впрочем по делото не се доказа от жалбоподателката подобно религиозно предписание, по-специално от догмите на исляма. Доколкото обаче такова съблюдаване е въпрос на субективна преценка от страна на неограничен кръг от субекти, които биха могли да бъдат засегнати от нормата, съдът приема, че е възможно да има случаи на крайно ревностно съблюдаване на подобно ограничение относно облеклото. Разбира се не може да става дума за изповядване на краен ислямски фундаментализъм, който би се явил в противоречие с нормите на светската държава, регламентирани с Конституцията - чл. 13, ал. 2 от Конституцията.
Освен това както в Конституцията, така и в цитираните международни договори - чл. 9, ал. 2 от ЕКПЧОС, чл. 18, ал. 3 от МПГПП, е предвидена възможност свободата да се изповядва религия или убеждения да подлежи на ограничения, предвидени от закона, когато са необходими и са в интерес на националната сигурност, за защита на обществения ред, здраве или морал, или за защита на правата и свободите на другите.
Няма спор, че регламентираните изисквания към снимките върху документите за самоличност са пряко свързани с осигуряване и защита на обществения ред и сигурността в Република България. Обществено оправдано е ограничаването на личното право за сметка на обществения интерес. В случая обаче чрез допускане на снимане на лицата и с шапки и забрадки, с откриване само на ушите и незначителна част от косата е осигурен разумен и оправдан баланс на личното право и обществения интерес.
Що се касае до практиката на Европейския съд, могат да бъдат цитирани множество решения, в които е прието, че не следва да се абсолютизира правото на субектите да се държат в обществото по начина, предписан им от религиозните правила. Под изповядване на религия не се има предвид всяко действие, мотивирано или вдъхновено от вярата. В този смисъл има произнасяне по жалба № 7050/75 Ероусмит срещу Великобритания; жалба № 16278/90 Сенай Карадуман срещу Турция; жалба № 7992/77 срещу Великобритания по повод носене на каска при управление на мотоциклет; жалба 8160/78 срещу Великобритания по повод работно време, съвпадащо с време за молитва; жалба 45631/99 Хелми Беспинар срещу Турция по повод налагането на ограничения на религиозното право и т. н.
Предвид всички изложени съображения, Върховният административен съд, петчленен състав, приема, че не е налице твърдяното противоречие на нормата на т. 12 от Приложение № 3 към ПИБДС с норми от по-висок юридически ранг, а именно тези на чл. 6, ал. 2, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Конституцията на Република България и на нормите на чл. 9, ал. 1 и чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, чл. 5, ал. 1 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и на чл. 27 от Международния пакт за граждански и политически права. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ето защо и на основание чл. 23 от ЗВАС Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:



ОТХВЪРЛЯ жалбата на Катина Владимирова Бончева от гр. Пловдив и "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", гр. Пловдив, за отмяна на точка 12 от Приложение № 3 към Правилника за издаване на българските документи за самоличност, приет с ПМС № 61 от 02.04.1999 г., обн., ДВ, бр. 33 от 09.04.1999 г.
Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,  ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светла Петкова
секретар:  ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стефка Стоева
/п/ Славка Найденова
/п/ Фани Найденова
/п/ Галина Карагьозова

Г.К.


Offline Gelina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1487
  • Gender: Female
Един въпрос: Тъй като е забранено със забрадка, ако лицето се снима с перука и даде снимката за паспорт, как ще разберат,че това е перука и харам ли е, след като косата която се вижда, не на въпросното лице. То малко смешен въпрос,ама ми мина през главата. :D

Offline muti6

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 927
Поздрав за всички!Ето как изглежда мюсюлманското общество!
RIS 8 Maher Zain Barakallah - Reviving the Islamic Spirit

Offline PETER

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1028
  • Gender: Male
Burka Blue : No Burka !

Аз пък искам снимките за документи да са по монокини.
Може и силиконови. :)

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Burka Blue : No Burka !

Аз пък искам снимките за документи да са по монокини.
Може и силиконови. :)
Мераклия, желанието ти положително надхвърля всякакви между религиозни и междуетнически предрасъдъци, но повярвай ми, в пълен синхрон е със общочовешките ценности.
И аз  приветствам това предложение.

Offline mirvam

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 327
  • Gender: Male
  • Помакът си е помак!
    • Ислям
Един въпрос: Тъй като е забранено със забрадка, ако лицето се снима с перука и даде снимката за паспорт, как ще разберат,че това е перука и харам ли е, след като косата която се вижда, не на въпросното лице. То малко смешен въпрос,ама ми мина през главата. :D
То в края на краищата така ще трябва да се процедира.
Абе чудя се, жената как ще я разпознаят с косата, та тя може да се боядиса в какъвто и да е цвят. А пък ушите за какво ги искат, сигурно има и квадратни форми, та така да се разпознават.
Всичко е с замисъл в тази игра.
Според мене и самият закон е написан целенасочено.
Ама здраве да е. Ахирета е скоро. Съвсем скоро.

Offline tersid

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 874
[Аз пък искам снимките за документи да са по монокини.
Може и силиконови. :)
Може да искаш  за себе си такова нещо,щом това  ти пълни луфтовете и не пречи с нищо ,никому.Но,ако сте само двамата с ВЕС.К няма кой да ви  чуе,затова се съберете група според възгледите на която прашките и силикона са философия и общочовешка ценност и дават смисъл на живота ви,облечете се със прашки и ламбадки и дефилирайте пред Народото събрание,там ще ви чуят и гарантирано и ще ви обърнат внимание предвид на  това ,че интересите ви идеално съвпадат. Държа обаче да отбележа ,че организацията ви трябва да си организира форум и не е желателно това да става тук където нямате съмишленици.Оспех ви желая.