Скъпа Мариана, ако има някаква подигравка моля да се обърнеш към автора на статията проф. Пламен Цветков, а не към мен.
Проф. Пламен Цветков: Изучаваме историята си с русофилски, а това означава противобългарски поглед
Санстефанският договор е една голяма манипулация, Берлинският ни приобщава към европейския свят, макар и с цената на националното ни разпокъсване. България има нужда от нов нациноален празник и това е 22 септември, казва историкът
Пламен С.Цветков е професор по история в Нов български университет. Автор е на повече от десет монографии в областта на политическата и дипломатическа история на 20 век. Последният му труд е посветен на света на мегамитовете. Историкът преобръща редица вкоренени клишета, приемани за аксиоматични истини.
Интервю на Мая Стоянова
- Проф. Цветков, защо българите нямат еднозначно отношение към националния си празник?
- Отговорът е много очевиден. Всеки път на 3 март нашите управници, поради инстинктивното си подчинение на всичко руско и съветско, използват тази дата, за да поругаят отново националното ни достойнство със своето безгръбначие спрямо Русия. Това дразни хората.
Никоя уважаваща себе си нация не чества за свой национален празник едно външно събитие.
Повече към статията http://frognews.bg/news_10525/Prof_Plamen_TSvetkov_Izuchavame_istoriiata_si_s_rusofilski_a_tova_oznachava_protivobalgarski_pogled/
https://www.youtube.com/watch?v=4d1RQAp-YlA
Благодаря за милото обръщение, Сюбиги Курт, но Пламен Цветков е от онези историци, които никога не са могли да намират мярата.
Съжалявам, но това мисля за него.
Неведнъж съм чела негови текстове, не веднъж съм го слушала в разни предавания, така че това е цялостно мое впечатление.
Защото най-малкото историк и, още повече на такъв, получил титлата професор приляга, да смесва исторически контести и значения по някакъв волно или неволно манипулативен начин.
Защото едно е, когато Съветската армия влиза в България през септември 1944 г. и остава тук като окупационна, докато разни коминтерновци и ОФ-дейци си оплетат мрежата, която ще доведе до един тоталитарен режим, напълно послушен на Москва. И за това, когато някакви младежи боядисат например паметника на Съветската армия в София, то това не е точно вандалски акт, защото паметникът няма автентична стойност в страната и в града, в който е бил изграден. Някакви млади хора, родени по-късно, се опитват покажат това, правейки от него т.нар. стрий арт, улично изкуство и пр. И колкото и после разбира се паметникът да бъде почистван, от това той не престава да бъде лишен от автентичен смисъл, защото не младите хора, които го превърнаха вече няколко пъти в обект на улично изкуство, са го направили такъв. Той си е такъв от самото начало.
И като споменах за паметници, мога да спомена например и т.нар. Руски паметник в София или пък Докторския паметник. Или пък примерно паметникът на руския цар Александър Втори, който взима решение за нова война с Османската империя след Априлското въстание от 1876 г. Ако някой почне да боядисва тези паметници, да ги прави комични и пр., това наистина ще е посегателство, за разлика от първия случай. Защото да се подиграеш примерно с руските лекари, загинали по време на войната от 1877-78 г., наистина е посегателство. Посегателство би било и да се подиграеш с Руски паметник в българската столица. Защото това е паметник на войниците и офицерите, оставили костите си на българска земя. Каквито и врътки да прави след това Руската империя, на каквито и недостойни решения да е бил способен например синът на Александър Втори, Александър Трети, който се опитва да осуети Съединението на Княжество България и т.нар. Източна Румелия /т.е. отстраняването на част от големите несправедливости, които т.нар. велики сили решават на Берлинския конгрес през лятото на 1878 г./, като внушава на сръбския крал Милан да нападне България след Съединението - това, че цената за една възвърната след много дълго време държавност е била платена с живота на хиляди руски войници и офицери, е исторически факт, който не може да бъде подминат с лека ръка, нито пък да бъде променен или отречен.
Разбира се Руската империя и при войната си с Османската през 1877-78 г., е гледала своите си интереси. Но ако не беше тази война, ако не бяха тези хиляди руски войници и офицери, нямаше да я има все пак въобще Третата българска държава. Нали никой не очаква, че примерно с черешови топчета и отделни въстанали градчета или селца, може да се пребори армията на която и да било империя, в случая на Османската. И нямаше, впрочем, да има как и датата 22 септември 1908 г. да се случи, ако не беше се случила преди това тази война от 1877-78 г., и ако още в предварителния договор от Сан Стефано не се предвиждаше създаването, или по-точно възвръщането на българската държавност.
Разбира се може да се спори дали точно 3-ти март е трябвало да бъде определен за национален празник, и такива спорове имаше, аз съм попадали на разни тв предавания и дискусии по подобна тема преди време. Но това не значи, че трябва да се правят елементарни паралели между 1878 и 1944 г. и нататък, каквито Цветков не веднъж е правил. Защото Червената армия наистина не освобождава България, тя я окупира. За разлика от войските на ген. Гурко, Столетов, Тотлебен и пр., които плащат със собствената си кръв цената за това да я има все пак България, да се върне тя на политическата карта. Никой разбира се не е искал, никоя от т.нар. велики сили, включително и Русия, да има голяма и силна нова българска държава на Балканите, очертана по естествените етнически граници с преобладаващо българско население /етнически граници, очертани още на Цариградската конференция от 1876 г./ Затова Сан-Стефанска България никога не се случва. Нещо повече: в усилията, страховете и защитата на собствените си интереси, тогавашните велики сили в Европа се постарават на Берлинския конгрес максимално да я орежат и разделят. Но не прави чест на никой изследовател и историк да прави коментари като тези, които прави Цветков.
Берлинският договор бил спасителен, казва Цветков. Той спасил българите от Руската империя... Кой знае защо обаче, когато българите се вдигат срещу разделението на Северна и Южна България, казано най-общо на княжество България и Източна Румелия /която остава, поне формално, в границите на Османската империя, според Берлинския договор точно/, Руската империя, в лицето на своя император по това време, Александър Трети, отзовава всички руски офицери, които са обучавали новосъздадената българска войска до есента на 1885 г. И някакви млади капитани - това е най-високият чин, който остава в тази войска - печелят все пак войната с чудеса от ентусиазъм и храброст, срещу войските на сръбския крал, които са навлезли в българска територия по внушение на споменатия руски император.
Така или иначе, обаче, Русия е тази, която участва в изграждането на младото княжество непосредствено след неговото основаване. Тя е тази, която предлага т.нар. Органически устав, който депутатите в Учредителното събрание във Велико Търново през 1879 г. променят и правят от него известната Търновска конституция /един много демократичен за своето време, впрочем, основен закон/. Руската империя е впрочем и тази, която сваля на практика от власт първият български княз, Александър Батенберг, защото мимо волята на официална Москва той е подкрепил акта на българското Съединение. Има сведения даже, макар и не официално потвърдени или доказани, че император Александър Трети има някакъв пръст в убийството на Стефан Стамболов, който се е опитвал да води самостоятелна, независима от Русия или от която и да било друга държава политика. /Което може и да не е вярно разбира се, Стамболов е имал много врагове./ Обаче по-важното е, че няма как една такава малка държава като България - дори да не беше се учредила за трети път на Балканите в резултат на Руско-турската война от 1877-78 г. /на свой ред провокирана, както е известно, от Априлското въстание и отзвука от него/ - та такава страна няма как да бъде напълно независима от великите сили, от големите държави, от империите. Които, впрочем, макар че вече не се наричат империи повечето, продължават да съществуват и да определят пряко или косвено какво точно да стане с една или с друга от малките страни. Примери за това има много в историята.
