МАСОВОТО КЛАНЕ В НАГОРНИ КАРАБАХМесеци наред Нагорни Карабах ,родината на азербайджанските турци бе под арменска окупация.Градчето Ходжалъ разположено върху един от най- важните хълмове в областта бе под блокадата на oкупаторите, които бяха преградили пътищата, прекъснали елекричеството и природния газ и непрекъснато бомбардираха града.Населението чакаше с надежда някой да им помогне и да ги спаси.Азербайджанските турци в Ходжалъ пред очите на целия свят чакаха с надеждата,че някой няма да разреши и ще спре тази диващина.В студените зимни дни чакаха безмълвно,но никой не нададе глас,никой не дойде.
И в онази мразовита, много студена и злощастна нощ градчето Ходжалъ,населено с 3 хиляди азербайджански турци бе разтърсено от виковете на арменските окупатори, които нападнаха с предоставените от руснаците танкове, артилерия и бомби невинното цивилно население.В онази трагична нощ загина не само населението на Ходжалъ , но и самата човещина, защото варварщината, жестокостта и бруталността на агресорите отнеха живота на много хора.
Едва след няколко дни,при много трудни условия медиите успяха да влязат в района след което съобщиха на света за извършеното жестоко клане и геноцида.Заснети бяха кадри, разкриващи пред погледите разпръснатите безбройни трупове в 12 километрова гориста област. Безогледно с нечовешки изтезания бяха избити старците, младите жени, бременните и дори и бебетата. Невинното цивилно население бе избито по вулгарни начини,невъзприемчиви за съвестта на хората.
Сякаш не бяха достатъчни тези кадри, нападателите с гордост позираха пред медиите,разказаха и дадоха интервюта, а светът отново проследи тази диващина.
Един арменски журналист станал свидетел на клането в Ходжалъ и мигрирал по късно в друга държава разказва следното: „Арменската група натоварена с изгарянето на труповете на мъртвите ,докара стотина трупа на азербайджанци на място,отстоящо на 1 км западно от Ходжалъ.В последния камион видях едно десетгодишно момиче,ранено в главата и ръцете.Лицето му бе посивяло.Въпреки студа,глада и раните си все още дишаше,макар и слабо.Личеше че се опитва да се захване за живота,но един арменски войник го видя и без всякакви предразсъдъци го хвана и хвърли върху останалите трупове,след което ги подпалиха.Чух писъци,издигащи се от тленните останки,но нямаше какво да сторя.”
Журналистите са видели между труповете на убитите жени и деца, десетки глави с одрани кожи, извадени очи, изтръгнати нокти.Това не е пропаганда на азербайджанците,това е реалността.Арменските чети унищожиха стотици азербайджански семейства.
Според официалните данни арменските окупатори избиха 613 азербайджански турци,от които 83 бяха деца,106 жени.Повече от хиляда души бяха ранените, а 700 деца останаха без родители,487 бяха осакатени.Повече от един милион азербайджански турци водят борба за съществуване далеч от родните си места,а светът все още само наблюдава.
Изминаха 22 години от клането в Ходжалъ.Нагорни Карабах все още е под арменска окупация и не е потърсена отговорност за събитията в Ходжалъ.Имената на много градове и села,включително и на Ходжалъ,бяха променени от арменските окупатори. В родните места ,в къщите и имотите на изживелите ужасите на клането в Ходжалъ хора ,сега живеят вече арменци.Цивилизованият свят сред послания за мир продължава да наблюдава безучастно.
http://www.trtbulgarian.com/trtworld/bu/newsDetail.aspx?HaberKodu=8f5c2749-407e-4ca1-a03d-bc1173b229f6
