Българин е обидна дума в Македония
И последно, когато ние в Република Македония искаме да обидим някого, че е нечестен, направил е някое подмолно дело, използваме термина българин. Това имах предвид, когато казах на колегата, че „най-лошите македонци са българи“.
http://www.dnes.bg/balkani/2012/12/12/bylgarin-e-obidna-duma-v-makedoniia-a-chakat-pomosht-ot-nas.175272
Не знам дали днес най-лошите македонци са българи. /Те тези, които се обявяват открито за такива, за българи, дори и днес рискуват много./
Във всеки случай най-добрите синове на Македония са били в голямата си част и най-добрите българи.
И това е или поне е било повече от естествено.
Сред най-видните българи от Македония са:
Пайсий Хилендарски, монах, опитал се да вдигне съзнанието и духа на своите сънародници през втората половина на XVIII век, когато споменът за това кои са били и какви са били не се нито учил, нито преподавал, нито споменавал някъде, освен в старите ръкописи от времето на двете средновековни български царства, запазили се тук-там по манастирите;
братя Миладинови
/съставители на сборника "Български народни песни от Македония", който след 1945 г. е "преведен", както и много други автентични текстове, книги и документи на новия македонски правопис... А думата "Български" е извадена от името сборника, излязъл през ХIX век, тя някак си не е била "удобна" през ХХ-ти...
Даме Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров и други признати и непризнати днес в Р. Македония комити и революционери;
Андрей Ляпчев
/министър-председател на България преди 9.09.1944 г./,
Симеон Радев
/дипломат, ерудит и автор на знаменитата книга "Строителите на съвременна България"/;
проф. Александър Балабанов
/основател на Катедрата по Класическа филология в Софийски университет, преподавател - легенда за поколения студенти в миналото, дошъл от родния си град Щип в София като юноша на едно магаре само с дрехите на гърба си/;
Димитър Талев
/писател, лежал след 9.09.1944 г. в лагер, излязъл оттам жив и написал после знаменитата поредица от книги за миналото на Македония - "Железният светилник" "Преспанските камбани" - в който става дума за родния му град Преспа - и която книга е била забранена дълго за четене в Македония, "Илинден" и "Гласовете ви чувам"/;
и много други.
----------------------------------
В Р. Македония, както вече споменах, можеш да бъдеш всякакъв друг, само не и българин. Рискуваш работата си, а и по-лоши неща да ти се случат, ако открито обявиш, че се смяташ за такъв.
Не е било толкова лесно да се изтръгне, да се изчегърта българското съзнание на македонците. Но след поредица от локални и световни войни, някои от които и братоубийствени, исторически превратности, насилия, тормоз и "мъдра" десетилетна пропаганда омразата към всичко българско в съюзна Р. Македония /по времето на Титова Югославия/, а после и в Р. Македония, си беше и още е за съжаление нещо като държавна, "научна", медийна и пр. "религия".
Но само хора, които хабер си нямат за какво става дума, могат да се радват на това.
