http://www.otzvuk.net/news/efrem-mollov-prehodat-v-balgariya-shte-svarshi-togava-kogatoИнтервю с председателя на новорегистрирания Европейски институт “Помак” – Смолян
Да започнем с визитка на тази нова неправителствена организация, която представихте на пресконференцията в “София прес” или, както я нарекохте, Европейски институт "Помак".
Европейски институт “Помак” вече регистрирана нестопанска организация в обществена полза. Решението е от 29 септември на Смолянски окръжен съд. Тя ще бъде едно научноизследователско звено и организация, която ще покаже и ще да наблегне на традициите на помаците в България. Позабравена е една ценностна система, която е била винаги полезна на Балканите, както и в България. Помаците са наследници на хора, които никога не са проявявали агресия, никога не са говорили лоши неща за религиозните възгледи на хората, никога не са изповядвали радикален ислям, както е модерно сега да се нарича. Това е една ценностна система, в основата на която са били трудът, разбирателството и развитието там, където са тези съвкупности от общности. Така че ние искаме не толкова да я възродим, колкото да покажем, че я имало тази ценностна система и тя да не остане забравена.
Тези ценности са общочовешки все пак, не е ли така?
Абсолютно.
Миролюбието, разбирателството, толерантността, духовността, уважението – всичко това са общочовешки ценности. Въпросът ми беше по-скоро кои сте, как се стигна до учредяването на организацията, каква е идеята ви?
Учредяването реално стана на 7 юли в Смолян. След това бяха подадени документите в Смолянски окръжен съд. На учредителното събрание бяха поканени около 20 човека, от които учредителния протокол и устава подписаха 13 души, другите се отказаха, защото имаше някои неща, които не бяха възприети от всички. Например, имаше един интересен спор – трябва ли помаците заради това, че са мюсюлмани, да бъдат задължително с турскоезични имена, което ние като общо мнение го отхвърлихме. Обяснихме, че е право на всеки човек да си избере какво име да носи и родителите каквото име са му дали, човекът да си го носи с достойнство и с чест. Така че имаше групичка, която може би по някакъв начин искаше да предизвика някаква друга дискусия в друга посока, но болшинството не прие такива аргументи и затова тази групичка си тръгна, отдели се от учредяването и останахме 13 човека. Оттук нататък предложихме в устава един много интересен модел на управление на неправителствена организация. Ако се вземе досегашният опит в неправителстевния сектор, ще се види, че там определено малцинство от хора прави някаква неправителствена организация, в която другите членове обслужват техните интереси. Ние предложихме следния вариант – при нас да няма такова нещо. Всеки член на общото събрание, е член и на управителния съвет. Ако има някакво решение на Европейски институт “Помак”, то може да бъде взето единствено с квалифицирано мнозинство. Там няма хора, които да са по-равни от другите. Общото събрание ме избра да представлявам тази организация, тъй като според българското законодателство трябва да има председател, но трябва да се уточни, че аз съм пръв сред равни. Моите задължения и отговорности не са повече от тези на всеки един член на тази организация. Начинът на вземане на решение е едно традиционно право, което е съществувало в помашката общност. Когато има консенсусно решение, тогава то може да бъде обявено и казано на другите хора. Другото важно, което заложихме в устава, е, че в Европейски институт “Помак” бъдещите членове ще бъдат приемани след покана, която също се гласува с квалифицирано мнозинство, за да няма това разводняване и цялата тази идея да се опорочи. Смятаме, че тези 13 човка са едни сериозни представители на нашата общност и те могат да говорят и да обсъждат широк кръг от въпроси. Когато има някакво решение, то е решение, което е взето след множество дискусии, след множество спорове. Когато има някакво решение, ние просто го обявяваме и то в някаква степен удовлетворява интересите на нашата общност.
Защо нарекохте организацията “Помак”? Разбирам защо “европейски”, защо “институт”, но защо “помак”? Има най-различни наименования на българомохамеданите. Най-далечното до Средните Родопи е помак. Не знам дали знаете, но това наименование идва от Княжество България и започва да се употребява през втората половина на 19-ти век. Докато тук хората са се наричали ахряни.
Това е една от интерпретациите. Защо нарекохме организацията Европейски институт “Помак”. Тази дума или това наименование не е дошло толкова скоро, както се опитаха определени научни среди да докажат, че е от около 150 – 200 години. Ние имаме друга информация и определено друго разбиране откъде идва тази дума – не е била точно такава, но близка на тази дума. Има наши интерпретации по този въпрос и тази дума е влезнала в употреба някъде преди 1100 години.
Къде? Имате ли някакво доказателство?
В Родопите. Ние имаме такава информация, която е дошла през родовата памет и затова казвам, че това е нещо, което може да бъде спорно.
Какво значи “родова памет”, фолклор ли?
Не само като фолклор, а и от това, което са оставили като писмена различните родове.
Да, но факти имате ли?
Да, оставено е черно на бяло.
Такова нещо не е известно досега?
В книгата аз описах това откъде идва и защо се е получило така. Една от версиите за част от родовете, които образуват помашката общност в момента на Балканите. Така че там може да се види една такава интерпретация и да се види откъде точно старите книжовници на родовете са показали как е дошло това наименование. Затова тук може да се спори, но тази дума е наситена с много положителни и отрицателни емоции.
Ние говорим за писмени доказателства!
Думата помак в по-голямата си степен в близките 100 години се използваше с една нарицателна форма и това беше едно обидно обръщение към нашата общност. То може би служеше на определени интереси, но в крайна сметка от нейното постоянно говорене то се наби в съзнанието на хората Така че тази дума получи обществена значимост, която ние смятаме, че ще изчистим от негативното значение.
Да разбирам ли, че думата “помак” е получила гражданственост, затова сте я избрали?
За това говорим. От такава гледна точка вече се знае тази група дори и хора, които недолюбват тази общност. Когато става въпрос за спорене, тръгват пак с тази дума. Така че не само ние сме измислили това понятие и не само ние сме го наложили. От такава гледна точка искаме да покажем какво се разбира под помак. Защото другите наименования, които вие казвате – българомохамедани или българи мюсюлмани – в тях има религиозен елемент, който ние отбягваме. Няма как да кажем, че мюсюлманите са мохамедани, да ги наречем на името на пророка в исляма, това от религиозна гледна точка е неправилно. Не може да бъде прието от хората, които изповядват исляма, така че това автоматично отпада като понятие, което може да използва помашката общност. В това наименование българи мюсюлмани пък абсолютно веднага се налага религиозния елемент в името. Когато една общност има име, няма как, там не е правилно в името на тази общност да се слага религиозен елемент. Защото помислете – в Конституцията на Република България е записано, че България и българите са православни християни.
Е, не пише такова нещо. Възниква разумният въпрос – ако религията в случая не е белег, тогава каква е разликата между българите, които по произход са помаци или ахряни, и българите, които по произход са християни, но и едните и другите не са вярващи?
Ето, за това говорим. Махаме религиозния елемент.
Това ми е въпросът, какво остава, когато махнем религиозния елемент?
Остава общностното наименование и общностното разбиране. Затова там не трябва да има религиозен елемент. Не може гърците да ги наречем гърци християни или гърци католици. Религиозният елемент не трябва да присъства в името на една общност. И тъй като наименованието ахряни е свързано с една интересна теория, решихме, че и това име не може да се използва като наименование на европейски институт. Не трябва и да забравяме, че една част от помаците не са религиозни. Казват, че са помаци, че са мюсюлмани, но това е само един изказ. Не е подкрепен с действия.
Мога да посоча неофициално преброяване на мюфтийството, което е изчислило, че потомци на българи мохамедани в Смолянска област, или мюсюлманите, както те казват, са около 80 хиляди. Районният мюфтия Неджми Дъбов казва, че на празниците на джамия ходят около 8 хиляди. Тоест около 1/10. Останалите не са религиозни.
Да приемем, че това е така и да направим една дискусия колко са религиозни помаците. Наистина се оказва, че голяма част от помаците не са религиозни. Тяхната вяра е по-къщна, по-домашна.
След като не искате религиозния белег, тогава и обособяването му, както ти казваш, в спора с Димитър Стоянов, обособяването на помаците, след като не е етнически, тогава какъв е? Помаците не са ли българи?
Това е група, която изповядва определени разбирания, тоест тези разбирания са вътрешни. Затова говорим за група, не говорим за етнос. Това нещо го разграничихме и в интервюто по БиТиВи.
Тогава тази общност към коя етническа група принадлежи?
Ние казахме ясно – помаците не са тюрки. Тези, които решат да кажат, че са турци или пък християни – това е тяхно право. Самоопределението е нещо, което е гарантирано като човешко право. В един момент някой от помаците може да каже, че е китаец. Окей. На тези, които казват, че са помаци и вътрешно го чувстват, какъв е проблемът да се определят. Ето за тази група говоря.
Добре, махаме, както казвате, религиозния елемент – християни и мюсюлмани, то други религии тук няма. Какъв език има един помак, той не говори друг език освен български?
С езика ние не сме взели някакво решение в нашата организация, но това, което е наложено на Балканите, тъй като виждате, че такива общности не съществуват само в България, има в Северна Гърция, голяма такава общност има в Турция, в Македония, и както ние казваме, разбираме се на македонски, на помашки, то е едно и също.
Те го казват така – говорим на нашенски, но нали той е български език?
Ако отидем с книжовен български език да се разберем със славяноговорящите сърби, с босненци, македонци, нали разбирате, че с книжовния малко трудно се разбираме? Но когато говорим на по-стария архаичен език, нямаме проблеми да се разбираме. Тоест по-голямата част не се разбират на книжовния български език.
Но те не са част от българската държава, не са ходили в българско училище и затова не владеят български книжовен език? Но той пак е български диалект? Араби има и християни, те си говорят на арабски, но са християни.
Спорът с езика ще продължава. Сериозно трябва да се изследват тези неща. Има родова памет, която се предава от поколение на поколение.
Затова казвам, че това е фолклор. Родовата памет е фолклор.
Ние не сме сложили на масата за преговори и не спорим дали помаците са етнос или не са. Това други го казват.
Кой го казва това?
Г-н Стоянов (евродепутатът Димитър Стоянов – б.а.) вчера в ефир го каза. Ние казваме, че помаците са една общност, която в България не създава проблем на държавата, те са от тази държава. Помаците се чувстват български граждани в голямата си част, така че от такава гледна точка има по-интересни тълкувания на събития и факти. Това се е оформило не за сегашните 50 и 100 години. Тази помашка общност се е оформила много назад във времето и има някакви корени и разбирания, които са валидни. И точно това ние искаме да изследваме – какво е дошло от старото време, как тези разбирания са се губели във времето. За това казваме, че Европейски институт “Помак” е една научноизследователска група и ще привлечем както български, така и чужди специалисти, които да дискутират тази тема.
Тоест, ще извикате някои международни учени да ни казват кои сме?
Има някои неща, които трябва да се поизследват повече.
Освен с изследователска дейност, вие с друго няма да се занимавате. Така ли?
Ще коментираме, когато има политически аномалии, които засягат общността. Европейският институт “Помак” ще изпълнява една друга роля.
Защо обявихте, че сте против честването на Балканската война? По принцип аз също имам възражения против честването на която и да е война. Можем да я отбележим, и да си вземем поуките от войната, но да празнуваме война… Можем да честваме например освобождението на Родопите от Османската империя. Та в този контекст ли беше да сте против честването на Балканската война?
Ето какво направихме в новото време – осъдихме Възродителния процес, осъдихме фашисткия и комунистическия режим, но не можахме да осъдим това, което е станало 1912-13 година. Толкова много народ загина от Родопите без съд и присъда. Това е нещо, за което не искат да се говори, а то е било факт. Много хора без съд и присъда бяха вкарани в тютюневи складове, защото е нямало затвори както сега. Това е родова памет, която се знае. Дядовците и прадядовците ни казват – знаят се имената на тия хора, няма ги. Реално като е имало военни действия, ние срещу кого сме се били в Родопите? Въобще е нямало турски аскер тук. Помисли да видиш. Значи има нещо, за което трябва да се говори. Ако има нещо неправилно, трябва да се осъди – както осъдихме фашисткия режим, възродителния процес и т. н. Затова казвам, че не само в ДПС да се гордеят, че е имало някакви събития и от там е почнала демокрацията в България. Ние също сме викали, но е нямало кой да ни чуе. Това е станало преди 100 години в Родопите и те не са колили други хора – те са клали хора от тая общност. Дай да видим какво е станало. Защо е станала “кръстилката”? Кое е наложило православната ни църква да се намеси, та от един път да ги направи християни. Какво е това? Това не е демократично, това е осъдително. И затова когато казваме, че не искаме да честваме Балканската война, тя за нас има някои негативи, които разделят като мислене хората в Родопите. Как ще обявиш да честваш война? И след 100 години да дойдат да обяснят, че ето вижте какво сме правили преди 100 години, имайте си едно наум. Този подтекст нали разбирате, че не е добър за демокрацията в България. Това е нещо, което създава проблем за единството в държавата. В онзи момент, когато някой тръгне да плаши другия, това е проблем за обществото.
Балканската война е нещо съвсем различно – европейските народи са решили да изгонят от Европа османската империя?
Не може да има изявления, че честването на Балканската война е патриотично дело. Такива изявления трябва да се спрат. Кое е патриотичното възпитание тук? Това не води до единство. Като са клали деди и прадеди, за какво патриотично възпитание може да говорим тогава.
Трябва да се знае обаче, че такива кланета не е имало?
Е, за това искаме да отворим дума. Искаме да отворим дискусия в нашия офис, който се намира в заведението на разклона за Пампорово. Да не пречим на никой. Спорове ще има. Но искаме да поставим тези въпроси – да видим има ли други истини за последиците от Балканската война. Нека да дойдат учените. Ние ще ги поканим – да кажат имало ли е нещо, което ни разделя. Но те дойдоха, имаше пресконференция. В интерес на истината от учените това не се отрича, за което ти говориш. Имало е издевателства. Стою Шишков, който е бил комендант на Устово, затова ги е гонил.
На пресконференцията в “София прес” бе обявено, че сте били преследвани от ДАНС?
Много интересна тема. Но на тази тема не ми е приятно да разговаряме.
Защо? Страх ви е от ДАНС, или да кажете, че се държи като милиционерска организация през комунизма. Вие ли отидохте или те ви извикаха?
Те ни извикаха с призовки. Но смятаме, че за тях е някакъв начин да разберат повече неща за процесите, които стават в Родопите. Ние отидохме не за това, че са ни викали ДАНС, отидохме да образоваме ДАНС, защото там няма наши представители, които като кажем нещо за нашата общност, от другата страна да ни разберат. Там няма хора, които да ни разбират и да са от този произход. Отидохме, за да кажем, че помаците не са заплаха за националната сигурност и че този недемократичен преход в страната ще свърши тогава, когато един помак почне да управлява държавата.
