Това, че Ахмед Доган имаше власт на т.нар. балансьор няколко мандата, а по едно време и съвсем се самозабрави (по времето на т.нар. тройна коалиция) се дължи все пак на електората на ДПС. Каквото и да се случи, голяма част от този електорат си го избира. Дали поради страх, дали порари икономическа зависимост, дали поради това, че смята, че няма друг избор. Но така или иначе неговите места в парламента, местата на върхушката на ДПС, винаги са осигурени. Осигурени от български граждани турци и мюсюлмани.
Те смятат, че той е подходящ за тях, и продължават да си го избират.
А той продължава да ги плаши понякога, че щели да им сменят имената...
Това, че Доган имаше твърде много власт, не се дължи на останалата част от българските избиратели, на т.нар. мнозинство. Те не са го избирали него, нито биха го избрали.
Но проблемът разбира се далеч не е само в Доган.
Проблемът е и в някакъв начин на мислене, който знае само да манипулира, да спекулира, да атакува постоянно. И да не казва никога добра за другия/другите например, понеже не е и способен да каже. (Като например сюбиги курт - поне аз никога не съм виждала една добра дума да е написал за българите, те за него непрекъснато и за всичко са му виновни.)
Ако някой иска да го разбират, обичат, толерират, приемат и пр., просто трябва да е способен на същото.
Това е взаимен процес.
И друг, по-добър от този начин няма.
Но когато мрази, не харесва, презира, не разбира другия/другите,
нищо чудно да му отвърнат със същото.
Той точно това ще е заслужил.
Само че, като работи да заслужи това,
то ще се прехвърля малко, по някакъв символичен начин и към общността или народа, към който принадлежи.
И така, човек, стремейки се да издигне нивото или представата за общността или народа, към които принадлежи,
всъщност ще ги свали в очите на другия/другите.