Не знам защо е този общ стремеж, дори у някои обща злоба към българите. Какви са те крадци, негодници, предатели и пр. Та българите не са еднакви, по чест, кураж, достойнство, морал (или липсата им). Вие да не би да сте?
Какви са тези глупости за Батак, че там били клани крадци, писани от един, дето може би иска да е султан, ама не е. (Въобще не искам да отварям въпрос за история тук, това е тема за новини, но е наглост все пак да се пишат такива глупости, понеже преди повече от 130 години потомци на българи са клали българи в черквата, училището и пр. на Батак. Вярно, престанали да са такива, защото вярата е била определяща „демаркационна линия” в Османската империя, не толкова етносът; вярно, сложна е историята; но в крайна сметка главно потомци на българи колят други българи през 1876 г. в Батак. Затова имайте малко уважение, без значение дали сте „султан” или сте някакъв мъжага „от Хаваите”, по отношение на подобни неща.)
Едно от най-опасните неща е склонността за общо омаскаряване на която и да било общност от хора, на който и да било народ и пр. Подобни нагласи не се различават особено от тези на вижданията в партии като „Атака”.
Хвърлянето на кал по когото и да било, и най-вече общото хвърляне на кал, не прави никого лично по-бял или по-достоен, да не говорим за мъдър.
Освен това общото хвърляне на кал обикновено е белег за нечии лични комплекси за малоценност или дори за целенасочено провокативни намерения.
Стига с тази игра „кой е по-велик”. Тази игра е толкова заразителна за мнозина, независимо по какъв повод, на каква плоскост, от какви хора като вяра, етнос, професия, пол и пр. се играе. Но това лесно прихващано изкушение не ни приближава обикновено, а ни отдалечава, и от честта, и от достойнството, и от мъдростта и пр. Да не говорим, че отдалечава душите на хората от общия извор, от искрата Божия във всеки един човек.
„В името на Бога” са били извършвани много престъпления (че дори и още се извършват) в историята на човечеството. Но Бог не е нито при насилниците, нито при увличащите се в сплетни, нито при гордите от невежество, нито при раздухващите вражда. Погледнете в очите на някое малко дете, от която и народност, вяра, раса ако щете, да са неговите родители. Какво ще видите в очите на това малко дете (стига разбира се да не е било осакатявано душевно от самото си раждане от средата, в която се намира)? Ще видите как невинни, красиви и способни на много въображение и творчество се е опитал да ни направи Бог...
