Писмо жалба до Христо Ботев.
Другарю ,,господин,, Христо Ботев, едно да знаеш господине ти си убит от българи, във тил със един истрел,от човек който не гу е раждала майка изверг предател, и останалите бяха такива господине,и останалите бяха предатели.Но работата не свърши до смърта ти господине, всички те забравиха, не си спомнят за теб, а тези който си спомнят господине се гаврят и петнят името ти, ползват го за подигравка като пишат от твое име господин Христо Ботев.
Суважение Ибрахим65.
Писмо жалба до Христо Ботев. / Georgi MarkovВтори юни 1976 година, далеч от България
Драги Христо Ботев,
Дълго се колебаех дали да ти пиша това писмо в деня на стогодишнината от твоята смърт...............
.................................
Кажи ми, кажи, бедни народе,
кой те в таз робска люлка люлее?
кой продал брата, убил баща си?!
НЕ СЕ ЛИ ЧУВСТВАШ ВИНОВЕН?
Не смяташ ли, че трябваше да се постараеш да останеш жив и да избягаш от куршума, който те чакаше над Враца?
........................................................
Ако отоманската империя те честваше, ако гробът ти беше редом до този на Митхад Паша, кощунството със самия теб би било по-малко, отколкото сега, когато ти си знамето на казионщината, иконата на безскрупулността и пошлото интересчийство. Как наистина можа да допуснеш да те убият, когато следващите сто години така отчаяно се нуждаеха от тебе. Ти, който римуваше "патриоти" с "идиоти", ти който така страстно и силно извика:
Свестните у нас считат за луди...
Както сам знаеш, не е трудно "кога въстане робът", да си найдеш гроба. Защото, когато робите въстават, те си остават роби. Въстанието не ги прави свободни хора. Те са въстанали роби. Оттук нататък започва най-трудното, най-мъчителното и най-изпитателното - да превърнеш робите в свободни хора. И тук нуждата от живия Ботев винаги е била далеч по-голяма от легендата за мъртвия Ботев. Така идвам до втория ми въпрос:
НЕ СМЯТАШ ЛИ, ЧЕ КАРАВЕЛОВ БЕШЕ ПРАВ?
Не зная думите, които сте си казали, обидите, които сте си разменили, и чувството на горчивина, с което сте се разделили. Зная само, че Каравелов не е успял да те убеди, че свободата на един народ не се ражда от сражението между две чужди армии и дори от геройството на една легендарна чета, нито от прокламации и международни декларации. А е нещо неразривно свързано със съвършенството на човешкия дух, с възпитанието, просветата и духовния прогрес на един народ. Зная, че ти дръзко си написал "лозето не ще молитва, а мотика", че си забравил, че има различни мотики и че револверът съвсем не е най-добрата от тях.
Позволявам си да ти кажа, че времето доказа колко прав е бил Каравелов. Затова него не го честват. Дори са го забравили и пренебрегнали. Защото той не им достави полезната легенда, в която много.
http://liternet.bg/publish10/gmarkov/pismo_h_botev.htm