Ауууу....... 
, а случайно да знаеш, че по време на потурчването в Родопите са разрушени почти всички църкви и параклиси, а поповете са ги направили хаджи? 
Който не е приемал не изпращан нито в белене нито в Анадола - просто е бил обезглавяван! Това е прословутата османска толерантност!
Знам знам,това го писаха "историци" които не са стъпвали в Родопите (като оня писател фантаст Дончев ли се казваше) и на всяка урва се е хвърляла по една мома да не се потурчи.....
Фактите показват друго:Доц. Христо Гиневски: Ако християнското население в Средните Родопи е оцеляло, то е благодарение на българите мохамедани
21 април 2012 / 17:24 | Мнение | радио "Фокус" - Смолян
Историкът Христо Гиневски в интервю за Радио "Фокус" - Смолян, за участитето на родопчани в Априлското въстание.
«Фокус:» Доц. Гиневски, тази година отбелязваме 136-тата годишнина от Априлското въстание, какво е участието на родопчани в него и за отзвука, който то намира в Средните Родопи?
Христо Гиневски: Тези дни са паметни в българската история, тъй като са свързани с началото на най-големия, на най-добре организирания, въпреки пропуските, които имат, малкото време за подготовка, бунт на българите срещу турската империя. Разбира се, че в това събитие стои планината, най-голямата българска планина, нейните северни части много активно се включват във въстанието. Това са родопските градчета Батак, Перущица, Брацигово, които оказват и най-сериозна съпротива. В Брацигово отбраната е била така добре организирана, че редовна турска войска 7 дни не може да превземе Брацигово. Същото се е случило и с Батак и Перущица. От родопските градчета са излезнали едни от символите на въстанието. Да вземем подвига на Кочо Честименски и на Спас Гинев, които за да не попаднат в турски ръце убиват децата си, жените си и на края себе си. Това е безпримерен подвиг в световната история. Затова, че те са родопчани – българи от Родопите, показва, че нашата планина има и съхранява българщината. В това отношение не може да има съмнение.
«Фокус:» А как стои въпросът със Средните Родопи?
Христо Гиневски: Разбира се, друг е въпросът, когато говорим за Средните Родопи. В Средните Родопи условия за такова въстание няма. За разлика от Батак, Перущица, Брацигово и другите там северни родопски селища, в които има и революционни комитети, в които има и дейци, които се занимават с тази дейност, те са включети в ІV Революционен окръг, където действат едни от най-авторитетните и уважавани дейци на Българското национално освободително движение - Панайот Волов и Георги Бенковски. Така че там има още дейци от самите селища, да вземем Тодор Каблешков, да вземем Павел Бобеков, да вземем Райна Княгиня. Просто тези села са били готови. Тези селища се включват най-дейно и масово в подготовката на въстанието там. И черешови топчета се готвят, можете да си представите какъв интусиазъм, каква вяра е имало, за да смятат, че с черешовите топчета може да се бутне една голяма империя. Но това говори за волята за свобода. В Средните Родопи раните от помохамеданчването са още сериозни, болят и е настъпило верско разделение. Една част от българите са мохамедани, други са християни. Една част от водачите на българомохамеданското население вече са приели фанатичност в поведението си. Те се опитват в кризисни времена, в бунтовни, когато има и бунтовни движения да увлекът след себе си в служба на турската управа и повече от българите мохамедани. Някои успяват, като Ахмед ага Барутанлията.
«Фокус:» А Ахмед ага Тъмрашлията, за него данните са доста противоречиви?
Христо Гиневски: Има спор за Ахмед ага Тъмрашлията. Ангел Вълчев в своята книга «Тъмраш» изнася други данни. Това е дискусионен въпрос, че значително по-малко и не така драстично и садистично е участието на българите мохамедани от района на Тъмраш. Това е дискусионен въпрос и науката още не се е изказала, но аз смятам, че действително българите мохамедани от района на Тъмраш не са участвали така, както Барутанлията в Батак. Все пак е дискусионен този въпрос. Та в Родопите няма условия и аз бих изказал едно собствено мнение по този повод. Връщайки се назад в историята, виждаме, че тук може да има бунт, тук може да има успех в движението когато се вдигнат заедно българите християни и мохамедани. В 1859 г., 1865 г., когато те заедно се вдигат срещу своеволията на турската власт, която подкрепя Гюмюш Гердан и налагат непосилни данъци допълнителни и на християните и на мохамеданите, те имат успех. Те сриват турската управа тук. Принуждават и гонят представителя на Одрин, който идва тук на валията да усмирява бунтуващите се българи християни и мохамедани. Изгонват го, не приемат предложенията, даже нещо, което е още по-необяснимо, канят владиката от Ксанти, българина Панарет, да дойде да усмири бунтуващите се християни и мохамедани. Те просто не са могли да се оправят. Сменят каймакамина след това, управителят на Ахъ-Челебийската кааза. Ето успеха след това, отменят данъците. Това се е разбрало и от едните, и от другите българи, че могат да имат успех само като се вдигнат заедно. А условия за общо вдигане няма. И затова, тук по-настрана остава този район от ония кървави събития в другите части – в Тракия, в Северните Родопи и т.н.
«Фокус:»В такъв случай безучастно ли е населението?
Христо Гиневски: Населението не е безучастно. Бунтът в Тракия веднага намира отзвук в Родопите. Тук се получава заповедта на валията от Одрин, да се вземат мерки да се разоръжи цялото християнско население. Вземат се мерки. На пазара в Устово се чете прокламацията за разоръжаването на българите християни. Създават се комисии, които започват да обикалят всички села – Чокманово, Славейно, Петково, Устово, Райково, Момчиловци, Соколовци и т.н. Минават във всяка къща, ровят, в такива случаи крадат и разни вещи, взимат пари, турски лири, злато, каквото намерят, но в такова военно време, това са естествени неща, но до кървави сблъсъци не се стига. И това е голямата заслуга на българите мохамедани. Ако те бяха тръгнали, бяха се подвели, тук можеше да има кървави изтъпления. И това е заслугата на българите мохамедани, която трябва да я признаваме и да ги уважаваме за това, че те са запазили своите братя християни. Ако това християнско население е оцеляло, то е заради българите мохамедани и това в никакъв случай не трябва да се забравя. Това е историческата истина. Разбира се тук има и един друг момент, който е отзвук от Априлското въстание. Гръцката църква много умело използва създалата се обстановка и настроението на турската управа срещу българите в резултат на избухналото въстание, за да спечели това население за своята кауза. Тоест да ги отдели от Българската екзархия, от Българската самостоятелна църква, която е обявена в 1871 г. Българското население масово се присъединява към нея, като напуска Патриаршеската църква. Те използват това, за да сплашат населението и с помощта на турската управа тук в Средните Родопи пускат писмо и даже няколко пъти са викани са викани при гръцкия протосингел, свещеници, кметове, първенци, че ако се откажат от Българската екзархия и преминат отново в лоното на Патриаршеската църква, никой няма да ги докосне, косъм няма да падне от главите на християните. И започват, създават се комисии, преброяват се, понеже и по един от членовете, когато се дава ферманът за създаването на Българската екзархия е записано населението, което желае и 2/3 от тях се запишат в дадено селище за Българската екзархия, то минава под ведомството на Българската екзархия. Използвайки тази натегната атмосфера минават комисии от село в село и от страх много се записват като патриаршисти. Провело се гъркоманството. Само две села са устояли - Устово и Карлуково (дн. Славейно). Там нито един не е променил решението си, остават си в Българската екзархия, а после тези две села и най-много теглят, когато започва на следващата година Руско-турската освободителна война. Най-големите тежести по осигуряването на хора, на превоз на коне, на мулета на турската армия, тази ангария се пада в Устово и Карлуково. Така че те устояват, а другите се огъват. Подписват писмата, които гръцкият протосингел наместник в Ахъ-Челебийско (Смолянско) подписват там документа, че се отказват от Църквата и т.н., но това е било просто под силата на обстоятелствата, защото веднага след това, като отминава бурята, те се връщат отново в Българската църква.
«Фокус:» Имало ли е участници от нашия край, които по време на Априлското въстание са били на места, където са били бунтовете Батак, Копривщица...?
Христо Гиневски: Ще дам един пример. Тодор Вельовски от село Петково, който по време на бунта в се намира в Батак, живо се включва във въстаническите революционни действия и е съсечен от турците, в двора на баташката църква. Ние имаме и един родопчанин от Средните Родопи, от село Петково, който загива заедно с другите родопчани в Батак. Така че, ние, макар и не така пряко участници в такива революционни сражения и други прояви имаме и не сме индиферентни, безразлични, към това, което става в другите български земи. Но така впрочем, не е само при нас, така е и в Македония, така и в Добруджа, въстанието понеже малко време се е готвило, не е успяло да обхване всички български земи, а има и конкретни обстоятелства, които пречат да има едно такова масово въстание.
Даниела БОЙКОВА
