Г-жо(це) Мариана с удоволствие чета вашите коментари ,които са доста разумни и дават път за разрешаване на различията на етническа основа.Но искам да Ви попитам с наближаване на Великденските празници редно ли е в селища със смесено население в учебната програма да е включена боядисването на великденски яйца от деца мюсюлмани?Не е ли това гавра с тези деца ,и замесването им в мръсната религиозна пропаганда?Не е ли редно по тази причина да се запознаят дечицата християни с Байряма и да са съпричастни както дечицата мюсюлмани боядисват яйца в задължителните часове?И последно.Защо се раздухва от медиите забулено момиче, а не деца които се обличат като проститутки(моля за извинение), и в междучасието пият алкохол и активно са пристрастени от чалгата?За пореден път ще споделя: Ако момиче се появи облечено става сензация при българските медии. 
Не знам дали знаете (то и много християни не знаят), че боядисването на яйца – което става един символ на възкресението и живота в християнството, не започва от него.
Из Уикипедия:
„Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.
Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.”
Яйцето в този смисъл е един по-универсален символ. Различни култури са го свързвали с начало, раждане на живот и пр., вероятно защото, както е добре известно, от яйцето може да се излюпи птиче, да се излюпи живо същество.
Въпреки тази кратка историческа справка, смятам, че ако не искат, децата мюсюманчета не трябват да участват в боядисването на яйца. Макар че за децата това така или иначе е една игра. (И тази игра съществуваше и по времето на предишния режим, когато по Великден учители и цивилни милиционери стояха пред черквите, за да не пускат деца, ученици и пр. да влизат там.)
Що се отнася до случая със забуленото момиче, той не е единствен. И не само в България е имало такива случаи, които са ставали обект на дебати и коментари. Защото изглежда за немалко хора е трудно да се разбере, че правата на човека и гражданина, до които стигат в някакъв етап от развитието си европейската цивилизация, биха останали само някаква празна дума, ако обществото/обществата не изповядват някакви общи ценности. Това са и ценности на индивидуалната човешка свобода, на правото на избор и пр. разбира се. Но дали ако ги нямаше тези достижения на тази цивилизация щяха да могат въобще някои жени да протестират за правото си да ходят забулени?
Не може само правата да вземеш от развитието и ценностите на една цивилизация. Трябва да споделяш и нейното ниво на някаква обща гражданска отговорност. Ако някое малко еврейче примерно от малко ходи с типичните за ултраортодоксалните евреи масури около ушите, ако в облеклото и поведението си, докато расте, само тези ценности или обичаи от неговата вяра са важни, какъв точно човек, какъв гражданин ще стане това дете, когато порасне? Човек, за когото са важни само и най-вече повели или правила, свързани с неговата вяра, или и гражданин, който се чувства част от обществото и страната, в която живее, и в която има хора с различна религиозна принадлежност.
Ако едно малко момиче мюсюлманче примерно, също така, от съвсем невръстна възраст ходи задължително с религиозен тип забрадка, и докато расте това е много важно за него, и като вижда другите деца, които не ходят така забрадени – дали и доколко ще се чувства част от тях, част от своето поколение, или ще се чувства нещо отделно от него?
Просто трябва да се намери някакъв баланс. Баланс без който хора с различна религиозна принадлежност в обществото/обществата биха се сегрегирали сами. Както и, също много важно, е да се намери баланс между модерните, отворени времена, да ги нарека така най-лесно, и свободията и разпуснатостта, които осакатяват душевно младите поколения.
Пред децата и тийнеджърите днес има твърде много лоши примери. Твърде много порнография, чалга, тържество на материалното и нерядко откровено пошлото. Те не могат да си изградят адекватни морални, ако щете и естетически критерии, в подобна среда. И това също е един голям проблем, достатъчно видим за всеки, който има очи да го види.
Но цената на свободния човешки избор или смисълът на този свободен човешки избор, до който достига в един момент европейската цивилизация, е да могат да растат, живеят и се възпитават хора, които са способни да понесат отговорността на тази свобода. И да не я бъкат със свободия – и в социален, и в личностен аспект. Ако не растат, живеят, възпитават се и пр., достатъчно такива хора и граждани, такива човешки същества, няма да има среда, способна да издържи тези ценности на свободния избор - който не дезинтегрира, а интегрира хората с различна верска идентичност в достатъчно солидарни и достатъчно непротиворечиви, нe воюващи вътре в себе си общества.
