Принципно правилните доводи за сладката птица на свободата реално важат за други страни, които използваха изминалите 21 години като хората. И достигнаха европейското си “пълнолетие”.
Например Унгария, която само Дянков си вярва, че се справя с кризата по-зле от нас. А истината е, че банките там рефинансират частния бизнес, защото разбират, че той е смисълът на промяната от една страна. А от друга са наясно, че да се спрат парите в икономиката е все едно да се спре кръвта в организма. Тя не служи по команди от типа: “Строй се, преброй се”.
Сещам се също за Чехия, където имат цени като българските, да не кажем по-добри, но заплатите (и пенсиите) са 3-4 пъти по-високи. Ето това има смисъл! Потомците на Швейк, за разлика от нас, спокойно и с чиста съвест могат да отговорят защо ги ручаха жабетата. Техните 21 години се навършват на 17 ноември. автор: Борис Ангелов
Преди 21 години нямаше разбира се свобода за различни от „правилните” мнения; свобода, противоречаща на официалната идеология; свобода за това да не те ръководи само една партия, която никой не може да смени; свобода да не ти сменят рожденото име; свобода за пътуване извън граница; свобода да живееш в София ако не си софийски жител и пр. и пр. Сега има свобода. Нямо обаче хляб за много хора, или поне няма сигурен хляб. Когато човек не може да е сигурен за себе си и за семейството си, че няма да си легне гладен; че няма да се разболее и да не получи адекватна медицинска помощ навреме, понеже няма пари за това, няма откъде да ги вземе; ако е забит много ниско в бита, в елементарните, най-важни неща като храна, обувки, палто, покрив над главата, дърва за зимата, пари за ток и вода (все пак не живеем в средните векове), той трудно може да се нарече свободен. Свободен е да каже какво мисли за каквото и да било, но това, за което най-вече мисли и трябва да мисли, е елементарното оцеляване.
------------------------------
Не знам, впрочем, защо авторът на цитирания текст не харесва Радичков. Той беше един от най-добрите писатели, на когото бяхме съвременници.
