През последните десетилетия християнското население в България масово емигрира.
Мюсюлманското население също масово емигрира.
Ако някой използва вестникарските статии,за да си формира възгледите относно живота на планетата ни,то той ще да е голям наивник.Статии се пишат и публикуват в много случаи единствено с цел обслужване на интереси.Независимо,че фактите са си факти,също така е много важна призмата,през която се разглеждат.
В една истинска статия ,писана от истински журналист щяха да бъдат разгледани причините,каращи населението да мигрира.Щеше да бъде разгледана и миграцията на нехристиянското население.И много други неща също щяха да бъдат разгледани.С две думи-щеше да има обстоен анализ на фактите.А не само конюнктурно съобщение.
Ето затова едни журналисти печелят "Пулицър",а други-не.
Не знам дали знаеш, Караибрахим, че между журналистически текст и обстойно изследване има разлика. Журналистика идва от „журнал”, което пък идва от „жур”, което значи „ден” на френски. Неслучайно има една поговорка, че няма нищо по-старо от вчерашен вестник. Неписано или поне непознато може би за много хора правило в журналистиката е, че не може в един текст да кажеш всичко. Взимаш примерно някакъв информационен повод, някакъв акцент или акценти по определен въпрос, и пишеш текст, който засяга, тълкува, свързва подбраните от теб акценти. Това е журналистиката в голямата си част, каквото и да си мислиш за нея. Защото тя обменя новини и съдържания всеки ден, променя палитрата си от акценти и съдържания, опитвайки се да обеме малко или повече всички сфери на живота в някаква обща мозайка.
Важно е разбира се и какъв е жанрът на съответния текст - той може да е кратка новина, може да е дописка, може да е коментарен или аналитичен текст, може да е памфлет примерно, може да е интервю или репортаж и пр. Може също така да бъде и по-дълга, обстойна аналитична статия - и текстове с подобен характер се публикуват разбира се от вестници, списания и пр. Те, впрочем, нерядко се пишат точно от специализирали се в една или друга област хуманитарни учени или експерти, но като цяло са жанр, който въобще не е това, което най-вече присъства в ежедневната преса. (Когато учените или експертите пишат за вестници, те също не могат да разчитат на кой знае колко място в "мозайката" на съответното издание. Не е все едно дали пише човек за някое специализирано издание на БАН или на който и да било научен институт или пише за в. "Сега", в. "Дневник", в."Труд" и пр. и пр.)
Мохамед Халаф е написал в случая един кратък всъщност информационно-коментарен текст, не обстойно изследване на всички причини и следствия за миграцията на християните; не е освен това включил като тема или съпоставяне в своя текст миграцията на мюсюлманите, за която ти споменаваш. (Което не значи задължително нито, че той примерно няма какво да каже по въпроса с миграцията на мюсюлманите, или, че този въпрос не го вълнува; нито значи, че един журналист казва всичко, което знае, в който и да било единичен свой текст.) Халаф знае добре вероятно това неписано правило, за което споменах по-горе.
Независимо дали споделяш или не гледната точка или коментара на фактите, които е подбрал, текстът на Халаф, за който става дума, е точно от типа на тези, които съставят голяма част от това, което може да се види в ежедневната преса. Този текст въобще не казва всичко, нито пък е някакъв блестящ сам по себе си, но в журналистическият занаят не е точно като това да правиш примерно филми във Холивуд. Повечето журналисти въобще не мислят за „Пулицър” в ежедневието си, поне в България, даже и не се сещат за това. (Впрочем, неотдавна един български журналист, Асен Йорданов, получи в Лайпциг престижната награда Leipzig Media Award, наречена от някои „Европейският Пулицър”. Тази награда, учредена през 2001 г., се присъжда на журналисти, издатели и медии, които се излагат на риск, вършейки неблагодарна и опасна, но полезна за обществото работа. Твърде малко хора в България, струва ми се, въобще чуха за това и малко медии въобще го отразиха.)
Може би все пак е редно да се спомене и това, че Мохамед Халаф освен, че е един избягал от режима на Садам Хюсеин журналист, е и мюсюлманин. Той е роден и израснал в Ирак, една продължаваща да се бъде по много причини опасна за гражданите си страна. В тази страна падна един тиранин, но начинът на неговото сваляне, с военна инвазия от страна на САЩ, повлече със себе си нови рискове и опасности, нови насилия. Той е един човек, който значи какво значи да бягаш, да си застрашен, заради което може би му са близки всички преследвани и застрашени, независимо дали са от неговото вероизповедание или не. Халаф най-вероятно не иска, освен това, в неговата страна едни форми на насилие или тирания да се сменят с други. Иска в неговата родина демокрацията да е наистина възможна, да не е само на книга, макар че по-скоро това се случва и ще продължи да се случва в Ирак.