Силвия, преди да ни залеете с поредното си многословие, прочетохте ли решението на съда в Страсбург ? Разбрахте ли за какво е осъдена България? Къде в решението на съда се определя "кой синод в една църква е действителен, каноничен" и кой - не. 
)
Апропо, понеже казахте, че сте журналист, позволих си да поправя в цитата Ви правописните грешки. Не мисля, че е редно един журналист да не знае къде се пише пълен и къде кратък член.
А по въпросите за това кое е канонично и кое - не, видимо от постинга Ви, сте също толкова компетентна, колкото и по правните и граматическите въпроси. Иначе щяхте да знаете, че и патриарх Максим е неканонично избран, а след недопустима според канона на БПЦ намеса на светски власти, в случая - ЦК на БКП.
Делото, за което става дума, е дело на:
„Свети синод на българската православна църква (Митрополит Инокентий)
и др. срещу България
(Жалби № 412/03 и № 35677/04”)"
Много неща се казват в решението по това дело,
но така или иначе общото разбиране на международния съд, което може да се види през тях, е свързано и с това, че има два синода, че има традиция българската държава да се меси в делата на църквата, че на единия синод, който се разглежда равноправно на другия, Р. България е попречила.
„115. Накратко, Съдът намира, че необходимостта да се поправят незаконните актове от 1992 г. и следващите години не може да оправдае в едно демократично общество всеобхватното използване на държавна власт и незаконните актове по настоящото дело, а именно възпрепятстването на дейността на жалбоподателите като алтернативно ръководство на църквата и тяхното изваждане от храмове, манастири и други църковни имоти.”
В текст на това решение може да се прочете накрая за какви обезщетения претендират жалбоподателите.
„154. Жалбоподателите претендират 679,504,609 евро имуществени вреди, които според тях включват стойността на 107 църкви и други сгради, както и неизплатени заплати и осигуровки на духовници и административен персонал, които са загубили работата си в резултат на разглежданите събития. В добавка те претендират и за 2,314,546 евро неимуществени вреди. Правителството смята, че тези претенции нямат разумно основание и при всички случаи са прекомерни."
"Б. Съдебни разноски
156. Жалбоподателите претендират 13,400 евро хонорар за 130 часа работа на техния адвокат при часова ставка от 60 евро на час и 140 часа работа на неговите юридически сътрудници при часова ставка от 40 евро на час. Тази претенция се подкрепя от документ, който адвокатът на жалбоподателите описва като фактура.
157. Жалбоподателите претендират и 1,000 евро за разноски по преводи, пощенски разходи, копиране, разпечатване и телефонни разговори. Част от тази претенция е подкрепена от съответни фактури.”
Съдът приема, /5./„ че въпросът за прилагането на член 41 не е готов за разрешаване, що се отнася до имуществените и неимуществените вреди, ето защо,
(a) запазва този въпрос за евентуално по-нататъшно разглеждане”;
Приема и /6./ (a) „че по отношение на съдебните разноски държавата следва да заплати на жалбоподателите заедно (на шестимата индивидуални жалбоподатели и на митрополит Инокентий като представител на организацията-жалбоподател), в рамките на три месеца, след като решението стане окончателно съгласно член 44 § 2 от Конвенцията, сумата от 8,000 евро (осем хиляди евро), плюс всякакви евентуални данъци върху съответната сума, като левова равностойност по курса, приложим в деня на плащането.”
-----------------------
Не съм адвокат наистина, нито съдия. Като чета обаче претенциите на жалбоподателите за „679,504,609 евро имуществени вреди, които според тях включват стойността на 107 църкви и други сгради, както и неизплатени заплати и осигуровки на духовници и административен персонал” и за „2,314,546 евро неимуществени вреди”,
не само защото църквите разбира се не са тяхна частна собственост (нещо, което впрочем никой не оспорва), това, което е очевадно, кой каквито и аргументации или юридически съображения да цитира, e eдно незаобиколимо морално/антиморално изражение. Искането на милиони евро имуществени и неимуществени вреди от "обрекли се на Бога свещенослужители"
е крещящ белег, сам по себе си, за дълбока бездуховност.
(Колкото до хонорара на адвоката и съветниците, спечелили това дело „13,400 евро хонорар за 130 часа работа на техния адвокат при часова ставка от 60 евро на час и 140 часа работа на неговите юридически сътрудници при часова ставка от 40 евро на час”, не знам дали това е много или не особено, но не се учудвам, че са спечелили делото.)
Колкото до това, че държавата, включително ДС наистина се е намесвала през цялото време в църковните дела, че патриарх Максим е бил избран с одобрението и съдействието на тази власт, това не е тайна за никого. Ако мислите, че това на мен примерно или на който и да било вярващ човек, който не смяташе, че мумията на Димитров примерно, идеологическото идолопоклонничество т.е., може да замени вярата в Бога, е харесвало, не разбира се. Но както ДС се месеше в делата на църквата преди 10-ти ноември (тя разбира се във всичко се месеше) и нямаше как изборът на един патриарх включително да стане, без партийната власт и тайните служби да решат, че този избор ги устройва, така има значение и това, ако не знаете или пък не смятате за важно, че който и да било патриарх в православните църкви се избира до живот. Ако църквата, в каквото и състояние да се е намирала, е приела този избор, и ако другите православни църкви и в онова, и в демократичното време не оспорват, а подкрепят този избор, няма как друг митрополит, бил той Пимен или Панкратий (и двамата агенти на ДС, впрочем, както стана ясно публично по-късно, не по време на самия разкол;
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=380483 ), да заемат неговото място и това да не е в крещящо противоречие с каноните на самата църква.
p.s.:
За пълния и краткия член, за който толкова сте се загрижила, че не знам къде се слагат
, не се излагайте, моля ви, не стигайте дотам. Ако не знаете или се правите, че не знаете, че писането по форуми или чатенето примерно е комуникация, в която и прекрасно знаещите своя език не се страхуват от това, че може да са пропуснали някъде пълния член, или, че някоя буква примерно може да са написали неволно погрешно (не че трябва да се поощрява небрежността, но тя е допустима в подобни форми на комуникация), то човек може да бъде принуден да стига дотам да ви го споменава.
