МАГИЯТА НА ПРИРОДАТА 4/11 Въздействието на природата над турската култура...
Изпратена 02.02.2011 08:08:13 UTC
Обновена 02.02.2011 08:08:13 UTC
Всички сигурно сте чували историята за съня, който е видял създателят на Османската Империя Осман Гази. В съня си, разказан от историка Нешри, Осман Гази вижда как от гърдите на един мъдрец, учител на Осман Гази, изгрява полумесец. След като нарастне до пълнолуние, месецът идва и се настанява върху гърдите на Осман Гази. В този момент от гърдите му започва да расте едно дърво. Дървото расте, раззеленява се и се разхубавява, сянката от клоните му покриват цялата земя. Внезапно листата на дървото се превръщат в дълги саби, които под напора на вятъра насочват своите остриета към град Истанбул, който е олицетворен като най-прекрасния диамант на един пръстен. Осман Гази се събужда тъкмо в момента в който надява този скъпоценен пръстен. Ако прочутият психолог Карл Густав Люнг бе научил този сън на Осман Гази, щеше да остане много доволен, защото този сън е доказателство за тероията на Люнг. Дървото, или по-точно дървото на живота е символ известен в целия свят. Дървото символизира връзките с предците, разрастването и развитието. Дървото е мостът между небесния и земния свят. Всички знаят историята за изгонването на Адам и Ева от рая. Ако не бе плодът на свещенното дърво, къде ли щяха да са днес хората.
В съня на Осман Гази дървото символизира раждането и нарастването на могъществото на една нова нация. Както посочва и Люнг, този сън съдържа послания за бъдещето. И наистина, Османската Империя превзема Истанбул и поставя началото на нова епоха. Причината във всички култури по света на дървото да се отдава специално значение е любовта и уважението изпитвано към дървото. От дълбока древност сред турците съществува чувство на уважение и обич към дървото. В дните когато са обитавали Централна Азаия, за турците букът е бил свещенно дърво. Ислямската религия отдава много голямо значение специално на нара, палмите на които растат фурмите и на смокинята. В свещенната книга, Корана се сочи, че без дървета, човечеството не може да просъществува. С поученията си пророкът Мохаммед е съветвал последователите си да оказват уважение на дърветата. В едно от своите поучения той заявява, че посаждането на дърво е много благородна постъпка. Цялото човечество, всички хора обичат дърветата, горите, горските площи, обичат всички видове дървета. При животните пложението обаче е по-различно. Някои видове животни са много обичани, а някои дори са мразени. Дърветата растящи в гробищата се считат засвещенни и никога не се секат. Някои свещенни дървета дори са се превърнали на място за поклонение.
В течение на цялото си историческо развитие турците винаги са отдавали специално значение на дърветата. Но интерес предизвиква фактът, че в турската литература не се отдава голямо място на пасторалната литература. Например в литературата наречена Диван няма нито едно стихотворение, тема на което да е само природата. Поетите творящи тази литература, се възползват от природни картини само като въведение, преди да навлязат в действителната тема. Често, любимата се е сравнявала с тънко и високо дърво. Спирайки се на цветята, пролетта, зимата, поетите са се стремели да привлекат вниманието. Тази традиция намира изражение и сред народните поети. Например в първите два куплета на стихотворението се описва една природна картина, а в следващите куплети темата се променя.
Според поетите последователи на ученията на Мевляна Джеляледдини Руми, горите, лозята, градините са скрити в сърцето на човека. Това което се намира на земята, всъщност е огледално отражение на намиращите се в сърцето на човека природни картини. Според тях природната красота е средство даващо възможност на човек да опознае своя вътрешен мир. Тук трябва да подчертая, че в мистичната поезия няма отрицателно становище за природата. Мевляна например е бил влюбен в пролетта, тъй като е бил впечатлен от пробуждането на цялата природа през този сезон. В турската литература има много произведения в които поетите са разкрили чувства, които са пробудени под въздействието на една природна картина. В едно свое стихотворение Назъм Хикмет окачествява тополата като част от неговия духовен свят. Подобно на древните турци, и Назъм Хикмет отдава специално място на бука. Съвременните поети и писатели често се възползват в произведенията си от природни картини. Прочути турски пети и писатели като Ахмед Хашим, Октай Ръфат, Джахит Кюлеби, Джан Юджел също отделят широко място в творчеството си на описанията на красотите на природата.
Както посочихме, в древната турска литература трудно се намират произведения темата в които е само природата. Едно от тези произведения е подготвеният от Кашгарлъ Махмуд труд Диванъ Люгатит Тюрк в който е отделено широко място на природни описания. Интерес предизвиква едно стихотворение за пролетта-Зелените стъбла на теменужките поникват и се преплитат една в друга, удивявайки човека с красотата си.
Турският народен поет Юнус Емре, в едно свое стихотворение прави връзка между любовта към божествения създател и любовта към природата.
Златни са колоните, сребърни са листата, растат младите клончета, прославяйки името на Аллаха. Юнус Емре е изразил любовта си към Аллаха описвайки едно растящо дърво. Народният поет Пир Султан Абдал се оплаква в едно свое произведение че не може да намери друго, по-хубаво название за дървото. Обръщайки се към дървото той казва-не се обиждай, когато те наричам дърво.
Наличието на много малко пасторални произведения в турската литература не доказва, че турците не обичат природата. Турците са изразили своята обич към природата предимно в ръчните занаяти. Турските килими са изпълнени с природни мотиви. Прекрасните разцветки красящи килимите са направени с конци оцветени с бои добивани от растителни корени. Цветята са основен мотив на турските порцеланови плочки, глинени и порцеланови съдове, на изкуството Ебру. Въпреки, че днес не можем да кажем, че пазим много добре природното ни богатство, ние турците отдаваме много огромно значение на природата.
Edna interesna poredica za prirodata ot TRT
http://www.trtbulgarian.com/trtworld/bu/newsDetail.aspx?HaberKodu=74df80be-fc3f-4597-b6e2-57ca468ba17f
