Topic: НОВИНИ - NEWS - HABER

[Marlboro]

     
45 горещи въпроса до българския русофил



Кой рубладжия ще обясни защо Россия сътвори и наложи т.нар. „македонска” нация, а днес единствена признава и подкрепя официално антибългарската организация ОМО Илинден?Георги Георгиев
[/size]Някой русофил може ли да ми обясни защо България плаща най-скъпия руски газ в Европа?!
[/size]Някой русофил може ли да ми обясни защо България плаща най-скъпия руски дизел в Европа?!
[/size]Някой русофил може ли да ми обясни защо „Лукойл Нефтохим” АД за последните 6 години е отчел приходи от над 40 МИЛИАРДА ЛЕВА, но няма година, в която да е отчел и стотинка печалба?!
[/size]ДОВОЛНИ ЛИ СТЕ ОТ ТОВА?!
[/size]Доволни ли сте, че нямат измервателни уреди?!
[/size]Доволни ли сте, че нямате алтернатива?!
[/size]Доволни ли сте, че родителите ви късат от залъка си, от лекарствата си, за да грухат ненаситните кремълски гуши?!
[/size]Доволни ли сте, че енергийната ни система е доведена до колапс?!
[/size]Доволни ли сте, че от заплатите ви, от пенсиите ви, от детските надбавки се къса, за да се плаща за скъпото парно на държавна администрация, болници, училища, заради най-скъпия руски газ?!
[/size]Доволни ли сте, че от заплатите ви, от пенсиите ви, от детските надбавки се къса, за да се плаща за най-скъпия руски дизел?!
[/size]Доволни ли сте, че от години се саботира родното производство на газ?!
[/size]Доволни ли сте, че цели отрасли на химическата ни индустрия фалираха, защото в себестойността на продукцията им 60% се формира от скъпия руски газ?!
[/size]Доволни ли сте, че политиците ни, оплетени в корупционните схеми на руския енергиен империализъм, продават Родината и бъдещето на децата ви?!...
[/size]Някой русофил може ли да ми обясни защо през последните години над 10 000 000 руснаци избягаха от Россия?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо всички руски политици, олигарси и чиновници изпращат децата си на Запад?
[/size]Защо според техния Росстат още 57 % от хората с висше образование биха избягали веднага, ако могат?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо Россия е на първо място в света по употреба на хероин и употребява 21% от цялото световно производство?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо средната консумация на спирт в Россия е 18 литра на глава от населението?!.
[/size]Знае ли русофилът, че според експерти на СЗО при консумация от над 8 литра на човек се касае за деградация на населението?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо Россия отделя 25% от бюджета си за въоръжение, докато всички останали държави отделят не повече от 3-4%?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо не ползва нищо руско - нито кола, нито телефон, нито компютър, нито лекарство, нито дрехи, нито храна, нито лекарства?!
[/size]Защо?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо Россия произвежда само 2% от световния БВП , а владее 16.7% от общата територия?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо 95% от брутния продукт на Россия е от добив на суровини и по този показател е зад повечето държави от третия свят?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо в Россия има най-много убийства на глава от населението и най-много полицаи на глава от населението?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо за последните 20 години от картата на Росиия са заличени над 13000 села и 215 града?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо на 100 новоредени в Россия се падат 100 аборта?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо Россия е единствената държва в света, в която официалната работна заплата е по-ниска от официалния жизнен минимум, който в момента е около 200 лв. или 8200 рубли.
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо руските милиардери плащат най-ниски данъци - 13%. (Във Франция и Швеция – 57%, Дания – 61%, Италия – 66%)
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо 1% от населението владее почти 100% от природните богатства в Россия?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо Россия дава природните си залежи на концесия на западни фирми като ШЕЛ, Бритиш Петролиум, Шеврон -Тексако, Тотал?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо Россия взе целия златен резерв на България?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо се наложи тристахиляден окупационен корпус на Червената армия, чиято издръжка бе по-голяма от бюджета на България, да окупира България от 1944 г. до 1947 г.?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо Россия сътвори т.нар. „македонска” нация и я наложи с насилия, репресии и убийства над стотици хиляди българи и защо Россия днес е единствената държава, която признава и подкрепя официално антибългарската организация ОМО Илинден?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо Россия е против Съединението на България?!
[/size]Защо напада България през 1916 г.?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо през 1989 г. България осъмна с 10 милиарда долара дълг, съизмерим по покупателна способност точно с днешния ни външен дълг, който не сме спрели да обслужваме от тогава?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо през 1989 г. България осъмна като най-бедната държава в Европа, с най-малки пенсии и заплати, с неефективна и неработеща икономика, изцяло по руски образец, с руски машини и съоръжения?!
[/size]Някой русофил ще ми посочи ли поне едно десетилетие в историята на Россия, в която тя да не е нападала, газила и мачкала някой народ или държава?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо за роснака всички, които искат свобода и независимост се превръщат във врагове?!
[/size]Някой русофил може ли да ми посочи един народ или държава в съседство на Россия, които да не са били нападани?!
[/size]Някой русофил може ли да ми посочи поне една държава, в която да е стъпил руският ботуш и да не са последвали насилия, терор, корупция, престъпност и бедност?!
[/size]Някой русофил може ли да ми обясни защо най-много роснаци са избити от самите роснаци и какво да очакваме от тях по отношение на други народи?!
[/size]Някой русофил може ли да ми обясни защо роснака не е убил дори един американец, но е избил хиляди и хиляди поляци, чехи, украинци, литовци, естонци, българи, унгарци латвийци, финландци, грузинци...?!
[/size]Някой русофил ще ми каже ли от колко столетия Россия яде украинското жито?!
[/size]Някой русофил ще ми обясни ли защо роснаците с такава жестокост и свирепост избиват един народ, за който довчера твърдяха, че му е братски?!

[Marlboro]

http://petatakolona.com/spisak-na-saytovete-razprostranyavashti-ruska-propaganda/


Повечето от изброените са до болка познати сайтчета, разпространяващи руска пропаганда и манипулиращи общественото мнение. Доста от тях повтарят едни и същи опорни точки и разчитат на максимата: „Една лъжа,повторена сто пъти, става истина.“
[/color]Списъкът е непълен и се променя често. Актуалната версия можете да намерите в нашия форум.[/b][/font]
[/color]Ето кои са по-известните сайтове на петата колона на Русия у нас и дори в западната преса:
[/color]Български:
http://blitz.bg
http://pik.bg
http://pogled.info
http://bez-cenzura.com/
http://www.budnaera.com/
http://trud.bg
http://www.24chasa.bg/
http://bnoshipka.org
http://burgas-dnes.eu
http://bradva.bg
http://worldtodaybg.com/
http://mejdu-redovete.com/
https://alterinformation.wordpress.com/
http://velikabulgaria.eu/
http://presa.bg/
https://desinfowar.wordpress.com/
http://hashtag-bg.com/
http://bgnews.me/
http://zadkulisite.com/
http://rusofili.bg/
http://www.livenews.bg/
http://bgmak.eu/
http://www.svobodnoslovo.eu/
http://sofia-dnes.eu/
http://glasove.com/
http://bezpartien.com/
http://vestnikataka.bg/
http://burgas-podlupa.com/
http://novinar.bg/
http://pan.bg/
http://aliceswonderland.eu/
http://slivensega.wordpress.com/
http://otvorenopismo.orgfree.com/
http://newsline.bg/
http://silnabulgaria.com/
http://media-bg.eu/
http://forumnews.bg/
http://www.globaledemokratischeunion.com/
http://dailyknowledge.eu/
https://infobalkani.wordpress.com/
http://avantage.bg/
http://razkritia.com
http://www.marica.bg/
http://www.cross.bg/
http://lentata.com
http://7plus7.net
http://30dumi.com/
http://m.19min.bg/
http://bnr.bg/horizont/deconstruction/broadcast#
http://afera.bg/
http://strogosekretno.com
http://a-specto.bg/
http://dnesplus.bg/
http://big5.bg/
http://nepoznato.energetika-bg.com/
http://webnovinar.com
http://10tka.eu
http://palachinka.net
http://novini.cc
https://sieminehn.wordpress.com/
http://duma.bg/
http://www.bgl-biz.com/new-civilization
http://bgnow.eu/
http://www.paragraph22.bg/
http://focus-news.net/
http://www.podoko.eu/
http://www.vsekiden.com/
http://solidbul.eu
http://saprotiva.org/
http://ovarna.bg
http://tribali.info
http://newsuik.eu/?p=43842&oid=1328684
http://no-comment.bg/face-to-face
https://anonybulgaria.wordpress.com/
http://jenabg.com
http://utroruse.com
http://skandal.bg
http://barikadata.blogspot.com/
http://www.viaevrasia.com/
http://geopolitica.eu/
http://spodeli.eu/
http://bultimes.com/
http://sekirabg.net/
http://obshtestvo.net/
http://memoriabg.com/
http://youcomments.com/
http://www.kevorkkevorkian.com/
http://www.coliseumlive.com/
http://blife.eu/
http://sekirabg.com/
http://www.novini.bg/
http://www.dunavmost.bg/
http://petel.bg/
[/color]Други:
http://www.express.co.uk/
http://www.dailystar.co.uk/

[Marlboro]

Не сирийците, а хора от Балканите


Един от любимите рефрени на десните популисти гласи, че ордите от бежанци внасяли престъпност. Статистиката обаче казва друго - големи проблеми на полицията създават не сирийци и иракчани, а групи мигранти от Балканите.

http://www.dw.com/bg/не-сирийците-а-хора-от-балканите/a-19017855

[Marlboro]

[Marlboro]

В России мать забила ногами шестилетнего сына и выбросила его на дорогу - ВИДЕО

Женщина с ребенком в магазине подходит к банкомату, чтобы снять деньги. И вдруг она в ярости набрасывается на сына, бьет со всей силы по голове. Мальчик падает, и мать начинает бить ребенка ногами прямо в живот. Кто-то из покупателей просит ее успокоиться, женщина выволакивает сына из магазина и буквально швыряет его в сторону проезжей части, едва ли не под машину.




http://glavpost.com/post/30jan2016/Incidents/78458-v-rossii-mat-zabila-nogami-shestiletnego-syna-i-vybrosila-ego-na-dorogu-video.html

[Subeyi Kurt]

И патриоти, що патриоти, в народни носии и лозунги „Искаме си робството!” Че кой може да ти отнеме робството бе, робе! Те онова може и да не ти го признаят, но ти отдавна вече си се набутал в ново робство. Поредното! Халал да ти е! Само дето Кирил Христов го няма, да се провикне: „Недоробувал си е този народ!” И Стоян Михайловски да развърти бастуна: „Не сме свободни българите, само сме освободени!”                                  http://clubz.bg/34232-kiril_kadijski_che_koj_moje_da_ti_otneme_robstvoto_be_robe

[Marlboro]

Ако не вярваш, че дядо ти е бил роб, не си българин. Това е просто безумие.
Проф. Милко Палангурски, историк

[Marlboro]

ЗАЩО РУСИЯ НЕ ОСВОБОДИ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1833Г.?


Десетилетия наред в българската историография доминират манипулации и лъжите на тема руско-турските войни през XVIII - XIX век и отражението им върху съдбата на българския народ.

Тук особено пагубна е ролята на историците русофили, които паралелно с насаждане на робския статут, поведение и дори манталитет на българите, умишлено и целенасочено тровят българското национално достойнство с мита за освободителната мисия на Русия на Балканите.
От десетилетия те следват една и съща схема на обяснение на тези важни събития.

Тя включва облагородяване на руската имперска балканска политика през XVIII - XIX век, като й се придават някакви българофилски ангажименти и освободителни цели.
Българската историография и до днес не е дала обяснение на случилото се през 1833г., защото в тази важна за Източния въпрос година, в една изключително благоприятна международна обстановка, България не само не е освободена, но и е осъществен  от западната ни съседка Сърбия първият грабеж на изконни български земи.
Преди да разгледаме конкретно събитията от 1833г. и отражението им върху българския народ, е необходимо да изясним отново някои фундаментални принципи относно  руската политика по Източния въпрос.
През XVIII - XIX век Русия води поредица от войни против Османската империя на Балканите, включително на българска територия. Целите на Русия в тези войни са изцяло имперски и завоевателни. Възприемайки себе си за наследник на Византия, тя се мъчи да заграби "византийското наследство"на османска територия - Проливите и Цариград. Българските земи са в непосредствена близост до тях. Затова твърде рано те стават обект на височайшия императорски интерес в Петербург.
Първият израз на активната настъпателна руска политика по Източния въпрос са двете войни на императрица Екатерина Велика (1768-1774 и 1787-1791). В резултат на военните си победи в тези войни Русия реализира редица териториални и стратегически предимства, най-важното от което е извоюваното й по договора от село Кючук Кайнарджа (21.07.1774) право да покровителства балканските православни християни.

Руската императрица Екатерина Велика

В българската историография обикновено значението на тази придобивка за нас българите се тълкува в смисъл, че едва ли не от тук нататък българите са се сдобили със свой истински покровител и защитник. Фактите обаче говорят за друго. Това свое право Русия разбира по специфичен начин. "Северната Византия" счита, че на първо място трябва да се защитават православните гърци. Тук е необходимо да се направи важно уточнение.
В тази епоха етононимът "гърци" има далече по-широко значение и тъкмо в имперската практика на Русия, а и на Османска Турция съгласно действащата в
нея система на милетите православен християнин векове наред е синоним на "грък."
По този въпрос воюващите по между си български "освободител" Русия и политическият български поробител Османска империя действат в пълно единство.
Следователно след 1774г. не българите като част от православната християнска общност в Османската империя, а преди всичко гърците стават обект на руското имперско покровителство. Аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че докато Екатерина Велика води войните си срещу османския султан нейните емисари успяват да изселят по различен начин над 500 000 българи.(1)
В хода на войните си против султана руските императори създават всевъзможни имперски проекти за решаването на Източния въпрос. Един от тях е т. нар. "Гръцки проект" от 1782г. Той е много показателен за целите на Русия на Балканите и респективно. за отношението й към българите.
По "гръцкия проект" въобще не се предвижда възстановяване на българската държава и освобождение на българския народ, а напротив възстановяване на Византия за наша сметка т.е. чрез погърчване на българите и даже разделяне на земите им. Проектът на Екатерина Велика предвижда възстановяване на Византия, която трябва да обхваща Цариград, Северна Гърция и цяла България (Мизия, Тракия и Македония).  Замислено е възстановената Византия да се управлява от внука на императрицата Константин Павлович, кръстен на последния византийски император от династията на Палеолозите. Освен това Русия трябва да заграби черноморското крайбрежие до р. Днестър. Екатерина Велика предвижда и създаването и на царство Дакия от Влашко, Молдова и Бесарабия.
Даки по това време северно от р. Дунав няма, но Екатерина Велика в типично имперски дух ги "създава", защото е опасно в тези земи да има много българи в земите, разположени на подстъпите на Цариград и Проливите.



Руска карта на "гръцкия проект" на Екатерина Велика, според който се възстановява Византия за сметка на българските земи"Гръцкия проект" не се осъществява, поради отхвърлянето му от австрийския император Йосиф II, но той е много показателен за имперската антибългарска същност на руската политика по Източния въпрос и в частност към нас българите.Императрица Екатерина умира през 1796г. без да успее да реализира "гръцкия проект."Синът й Николай I се заема с дръзкото начинание. Дошъл на власт през 1825г. той смята да реши окончателно в своя полза Източния въпрос чрез разрушаване на Османската империя. Заради консервативната му вътрешна и завоевателна външна политика в името на защитата на "стария ред", включително чрез войни император Николай I става известен като "жандарма на Европа". "Контрареволюционната" стратегия на новия руски император обаче не му пречи да поддържа гръцката революция и това е факт, който заслужава своето обяснение.Император Николай I продължава агресивния курс спрямо Османската империя. За него решаването на Източния въпрос основна външнополитическа задача. Управлението му съвпада с периода в развитието на Източния въпрос, когато Русия безпроблемно доминира спрямо западните държави.

Войната, която император Николай I води от 1828-1829г. окончателно трябва да реши Източния въпрос в полза на Русия. Това е война за защита на гръцката кауза, а не за освобождение на България. Намесата на Русия на Балканите в полза на гърците е завършващ етап от националноосвободителната война на гръцкия народ (1821-1829)."Гръцката завера" започва с похода в долнодунавските княжества през 1821г. нагенерал-майора на руска служба, адютант на руския император  Александър Константинович Ипсилантис (1792-1828). Той произхожда от знатен фанариотски род, чийто корени назад във времето се отнасят към епохата на Комнините.  Този род се преселва от Трапезунд в Константинопол през XV век и дава няколко владетели на Влашко и Молдова.

Неговият поход довежда до въстание, което прераства в широкомащабен антиосмански бунт в континентална Гърция. Гръцката революция обслужва не само чисто националните гръцки цели (освобождение на гръцкия народ и възстановяване на държавата му), но и имперските цели на Русия по Източния въпрос. Гърците са средството, чрез което император Николай I решава да руши Османска Турция и да използва за реализацията на своите имперски интереси - завземането на Цариград и на Проливите.Няма да се спираме на успешния ход на войната от 1828-1829г., в която Русия действа в съюз с Англия и Франция, а само ще посочим мястото на българите в нея, резултатите от войната и отражението им върху съдбата на българския народ.По време на войната от 1828 - 1829г. Русия използва българите и експлоатира за своите имперски цели техния стремеж за свобода. Българите са само ресурс за обслужване на руската имперска политика без да им се предоставят никакви гаранции за тяхното освобождение. Тези съображения, принципи и мотиви на руската политика остават неясни за българите и особено за водачите му по това време. Те не знаят, че подкрепата на гръцката кауза изключва руска закрила за тях. Докато българите се включват във войната на страната на Русия като доброволци, руските императорски войски разоряват техните земи, особено в Североизточна България, където се водят главните сражения в тази война. За пореден път Добруджа става бойно поле. Повтаря се картината от предните войни. Българските села са опустошавани, разграбвани и опустошавани от воюващите армии. Въпреки това българите активно подпомагат руските войски. Помощта е чрез материални средства храна, добитък и др. необходимо, но също и с разузнавателни сведения. На 14.09.1829г. разгромената по вода и суша Османска империя, е принудена да подпише Одринския мирен договор. В него няма нито дума за България и българите. Русия решава свои въпроси. Тя заграбва източното крайбрежие на Черно море и делата на р. Дунав и придобива право на окупация на Молдова и голяма част от Влашко, докато Турция не плати контрибуция. Освен това Русия помага на своя съюзник Сърбия, която получава автономия. От Одринския мирен договор най-много печели Гърция, която става независима, макар в орязани граници - Пелопонес и земите, южно от Епир и Тесалия и Цикладските о-ви. Одринският мирен договор от 1829г. не променя с нищо статута на българите.Те са единствените от балканските народи, които нищо не получават в  замяна на своите действия в помощ на руската армия през войната. Не е отчетен въобще приносът им за руските военни успехи. От всички балкански народи са пренебрегнати и даже забравени. За бъгарите дори не се споменава в договора. В това отношение съдбата на българския народ по Одринския мир е най-злополучна спрямо тази на останалите балкански народи. По Одринския мир от 1829г. България по волята на Русия остава пак под пряка османска власт. Частична промяна има за Силистра, която остава под руска окупация до пълното прилагане на договора. Русия си присвоява този български град, който чак до 1836г. е руско владение.Антибългаризмът като принцип в руската политика спрямо българските освободителни движения се изразява и в последвалите репресивни действия спрямо капитан Георги Мамарчев.Опитът му да подготви въстание за истинско освобождение на България е осуетен, а той самият - арестуван по заповед на руския генерал Дибич. Смелият български капитан е разследван и известно време лежи в затвора в Букурещ. Отрядът му пък е разпуснат. Разоръжени са всички български доброволчески отряди.

Всъщност става дума не за някакво моментно настроение в императорския двор, прищявка на императора или пък съобразяване с подписания мир, а за израз на постоянен антибългаризъм в руската политика на Балканите. Войната не се води в полза на българите, а в полза на гърците. Те са привилегированият народ, който по византийска линия сред балканските народи подлежи на първо и истинско освобождение от Северната Византия (Русия).Освобождението на гърците от своя страна не предвижда свобода и за българския народ. В духа на "Мегали идеята" решаването на гръцкия въпрос означава решаване и на българския въпрос, но в смисъл на асимилиране и погърчване на българите. Този процес вече тече усилено в дунавските княжеството, където средството за реализацията му са управляващите там фанариоти. От Цариград в подобна насока работят фанариотите от Патриаршията - духовния поробител на българите. Поради идейната обвързаност на Русия с Византия северната империя е силно ангажирана с византийската кауза. Тъкмо поради това руският император дава свобода на фанариотите, но не и на българите.Руската политика не предвижда политическо освобождение на българите. Този извод се потвърждава и от преселническата политика на Русия.Войната от 1828-1829г. предизвиква сложни етнодемографски процеси на територията на българския североизток. В размирното и несигурно следвоенно време на реставрация на турската власт, което става с одобрението на Русия "освободителката" организира поредното преселение на българското населението. След войната Русия организира най-голямото преселение на българи. Член 13 от Одринския мир дава на Русия възможност да организира преселението. Този член дава 18-месечен срок на желаещите българи да продадат имотите си и да се изселят. (2)Въз основа на този член Русия законно си издейства правото да преселва българи османски поданици. 18-те месеца по Одринският мир не са спазени. Фактически преселение има чак до 1835г., макар че интензивността на преселническият поток започва рязко да спада.За големия брой преселници може да се съди само по един факт. През април 1830г. в Айтоското поле се събират около 100 000 българи, подготвящи се за изселване.(3) В някои по-нови изследвания само от Югоизточна България по това време се изселват до 130 000 българи. (4)Тази цифра е най-разпространената в повечето изследвания. Според други сведения само от Тракия са 100 000 души. Иван Селимински, който е свидетел на събитията и сам със семейството си е преселник посочва цифрата от 40 000 преселили се семейства. (5) Също според Иван Селимински "половината българско население на Тракия между Одрин,Стара Загора, Балкана и морето и това от Източна България,между Варна,Силистра, Исакча и морето се изсели,поради което тези области опустяха."(6) Това е косвено сведение, което все пак дава известна представа за големите мащаби на преселението. Според пресмятанията на етнолози демографи възрожденското българско семейство отглежда средно по 5-6 деца. Според тези критерии, ако приемем за достоверни сведенията на Иван Селимински излиза , че преселниците са над 200 000 души.Това са живите руски трофеи от войната. Тъкмо в хода на тази преселническа вълна възникват големите български колонии в Бесарабия.В заключение могат да се направят няколко основни извода. Войната от 1828-1829г. е едно трагично събитие в българската история. Посрещната е с толкова много надежди от българите, които наивно вярват, че "дядо Иван" идва да ги освобождава. След края й обаче те са обхванати от униние и покруса. Единствени от балканските народи българите нищо не получават. "Освободителката" Русия узаконява турската власт над тях. Български патриоти като капитан. Г. Мамарчев, Бойчо войвода и други, които се опитват сами да предприемат освободителни действия са репресирани от руската власт.За пръв път става ясно, че има разминаване между руската балканска стратегия и българското освободително движение.Последиците от войната за българите са по-скоро отрицателни. Българите дават жертви не само във военните действия, в които те се включват на руска страна, а и от разорението на плодородните им земи, в което участват както турски, ака и руски войски. Десетилетия са необходими за икономическото възстановяване на разорените територии. Това важи особено за Добруджа, която е активно въвлечена като територия във войната.Но най-тежка с оглед българските интереси последица от тази война е организираното от Русия след нея преселение на българите. "Дядо Иван " не освобождава, а обезбългарява цели български села и градове. Фактически Русия прочиства от българи територията от дунавската делта на север до Одринско на юг. Това е най-прекият път към Цариград и Проливите по суша. Явно Русия принудително разрежда българския етнически елемент в този коридор, за да бъде по-лесно осъществим натиска й на юг към Проливите при една евентуална следваща военна кампания.Освободила Гърция след войната от 1828-1829г. Русия "замразява" българския въпрос.След 1828-1829г. руският император Николай I се връща към линията на поддържане на съюза и приятелството с османския султан. Туркофилската руска политика е факт и в определени периоди, както след 1829г. е доминираща.Тази линия е разработена в началото на XIX век при императорите Александър I (1801-1825) и Николай I (1825-1855).Точно при тях се ражда идеята за превръщането на Османската империя в руски протекторат.В една записка от 12.02. 1830г. на външния министър на Русия - граф Неселроде, адресирана до великия княз Константин се казва следното: "… по мнението на императора Турция, която отсега нататък (след войната 1828-1829г. - б. м.) може да съществува само под покровителството на Русия, като изпълнява само нейните желания, по-добре отговаря на нашите политически и търговски интереси, отколкото всяка друга комбинация, която би ни накарала или твърде много да разширим нашите владения със завоевания, или да заменим Османската империя с държава, която не би закъсняла да стане наш съюзник по сила, цивилизация, индустрия и богатство…" (7)

Египетска криза от 1832-1840г. позволява на Русия да осъществи на практика тези свои идеи.Кризата започва с въстанието на египетския турски васал Мехмед Али срещу султана. То води до първата турско-египетска война от 1831-1833г. През май 1832г. синът на Мехмед Али Ибрахим паша завладява Сирия. Османският султан Махмуд II обаче отхввърля претенциите на египетския си васал да владее Сирия. Тогава, ползвайки се с подкрепата на Англия и Франция Мехмед Али решава да продължи военните действия срещу Портата.

Успешното настъпление на египетските войски в Мала Азия поставя под въпрос целостта на империята. Възниква запалаха дори от падане на османската столица Цариград под ударите на египетските войски. Към Проливите се насочва и египетският флот.Султан Махмуд II моли великите сили за подкрепа. Единствено Русия обаче реагира и се намесва. И това не е случайно. Падането на Цариград означава пряк удар върху нейните интереси по Източния въпрос. Освен това египетският управник Мехмед Али се счита за бунтовник и приятел на европейските революции, чиито успехи "жандармът" Николай I не може да допусне.Затова руският император изпраща към Босфора част от своя черноморски флот 7 фрегати и 5 броненосеца начело с генерал Николай Муравиев. Цял 30-хиляден  руски експедиционен корпус начело с генерал граф Алексей Орлов дебаркира близо до Цариград. През април 1833г. руските войски създават плацдарм на север от османската столица Цариград.Така с руска военна демонстрация по суша и море Цариград е спасен, и престолът на султан  Махмуд II - запазен. През май 1833г. с посредничеството на великите сили започват преговори и Мехмед Али е обявен за наместник на Сирия и Адана.След уреждането на проблема руският император Николай I изпраща в Цариград своя приближен граф Алексей Орлов (1786-1861)със заповед да поиска от султана справедлива цена за оказаната услуга.

Граф Ал. Орлов става извънреден и пълномощен посланик на Русия при султана. Той носи проект за договор с империята, чийто текст е изготвен в Петербург предварително и е лично одобрен от руския император. Граф Ал. Орлов влиза в Цариград със своята бляскава свита, смайва турците с приемите си, раздава обилно бакшиши. Тази тактика улеснява мисията му.Преговорите, доколкото ги има, по признание на руския дипломат Ф. Брунов се водят в пълна секретност и завършват много бързо. Граф Ал. Орлов постига своето. Той успява да издейства много изгодния за Русия договор от Ункяр Искелеси от 26.06/ 8.07. 1833г. Договорът носи името си от мястото на подписването му - селището Ункяр Искелеси край Цариград. Според член 1 на договора от Ункяр Искелеси между Русия и Турция се сключва отбранителен съюз за "вечни времена."  По чл. 2 всички договори между двете империи остават в сила, т.е. руският самодържец Николай I  извоюва признаването от султана на всички придобивки за Русия от времето на своите предшественици Петър Велики (1682-1725), Екатерина Велика (1762-1796) и Александър I (1801-1825).Важен е чл. 3 от договора, с поред който "ако е угодно Богу, руският император се задължава да даде на султана материална и морална помощ за запазването на независимостта й."Император Николай I  тържествено обещава да достави всички сухопътни и морски сили, които поиска Турция. Срещу "материална (военна) помощ" в отделен секретен протокол Турция обещава да затвори Дарданелите за чужди военни кораби, с изключение на руските. Така договорът осигурява на Русия защитата на Черно море от чужда военна заплаха.Събитията от 1833г. разкриват истинските намерения на Русия по Източния въпрос. Те доказват по категоричен начин, че за нея цел № 1 е овладяването на Цариград и Проливите. Заплахата за тях и възможността от появата на един силен неин съсед като Мехмед Али водят до десанта на руски войски на Бoсфора. Така Русия елиминира веднъж завинаги претенциите му към Проливите и Цариград - "византийското наследство", което Русия счита векове наред за свое.Специалният интерес на император Николай  I към Цариград и Проливите се потвърждава от факта, че по негови указания по време на престоя на руската ескадра в Босфора група офицери извършват шпионска дейност и тайно изготвят  карта на укрепената част на Проливите, която днес се съхранява в хранилищата на Дуржавния исторически музей. Това е истински паметник на картографското изкуство. Картата е изработена за три месеца и е важен военностратегически документ. Тя е много подробна. На нея са нанесени релефът на местността, пътищата, сградите, хидротехническите съоръжения, дълбочината на морето в района на Проливите, посоката на теченията и даже характера на морското дъно. Описани са и са локализирани турските крепостни съоръжения и артилерийските батареи, прикриващи Проливите с посочване на обсега на артилерийския обстрел, количеството на оръдията и качеството на снарядите. Картата, изготвена за нуждите на планирането на бъдещата руска атака на Проливите и Цариград е подписана от нейните автори - бъдещият вицеадмирал Владимир Корнилов (1806-1854) и лейтенант Ефим Путятин (1804-1883), чийто труд е възнагрден с високи руски ордени.Събитията от 1833г. потвърждават,  че руската източна политика има чисто имперски цели и се определя в зависимост от тях, а не толкова от чувствата на състрадание към поробените от турците християни. Въобще делото за "освобождението " на християните и славяните в Османската империя не е първа грижа на Русия. Това дело е подчинен елемент в политиката й, чиято вечна цел е завземането на Цариград и Проливите.С Ункярискелесийския договор от 1833г. Русия сама нанася силен удар върху авторитета си на покровител на балканските християни. Вместо с един удар да унищожи разклатената Османска империя и освободи робите християни, Русия захвърля маската на техен освободител и покровител. Запазва Османската империя, но й налага свой протекторат, като без война почти докосва вековната си цел по Източния въпрос.Затова с основание Ункярискелесийския договор от 1833г. се счита за кулминация на руското влияние по Източния въпрос, своеобразен връх в руската балканска политика и безспорен триумф на руската дипломация от периода на управлението на император Николай I.В знак на благодарност за руската помощ султан Махмуд II нарежда на азисткия бряг на Босфора да бъде издигнат паметник, който да увековечи за историята събитията от 1833г.  Куриозът е, че въпреки последващите руско-турски разногласия и дори войни паметникът не е бил разрушение. Остава да съществува като символ на "вечната" руско-турска дружба, както е било изписано по волята на султана на неговия текст. Турците наричат паметника "Москов - таш", т.е. "Московски камък".

Пак във връзка със събитията от лятото на 1833г., довели до подписването на историческия за двете империи Ункярискелесийски договор са били изсечени и специални медали, с които са наградени участниците в руската Босфорската експедиция, спасила Османската империя.

Подписването на Ункярискелесийския договор обаче не остава без последици. За Европа стават ясни целите на руския император в Източния въпрос. "Петербургският кабинет фактически правеше Турция свой слуга, а Черно море - руско езеро, слугата пази входа на това езеро от възможните врагове на Русия, без да пречи обаче на самата нея да излиза от там и да прехвърля своите кораби и своите войници в Средиземно море." (8)Осъзнали заплахата за своите интереси, западните държави повеждат последователна дипломатическа борба за отмяна на руския протекторат над Османска Турция от 1833г. И постигат своето чрез решенията на Лондонската конвенция за Проливите от 1841г.От всичко изложено за събитията от 1833г. става ясно, че Русия в открилата се благоприятна възможност не само не освобождава България, а напротив, брани турското статукво и даже става гарант за опазване на  териториалната цялост на Османската империя. Вместо освободител на българския народ, Русия се изявява като съюзник на българския поробител турския султан. Тази истина за антибългарския курс на руската политика личи и по отношение на освободителните движения на българите в западните български земи. Тяхната съдба се оказва отново зависима от Русия и по-точно от нейната подкрепа за изграждането на автономията на Сърбия, което на свой ред води до поробването на българите в Тимошко през 1833г.По волята на Русия Сърбия остава неутрална в Руско - турската война от 1828-1829г. Сръбският княз Милош Обренович предлага на Николай I сръбско участие срещу заграбване на българските градове Ниш и Видин. Руският император обаче отказва, но не защото е благосклонен към българите. Той счита, че едно ново сръбско въстание ще постави въпроса за разширяване на сръбската автономия в посока към независимост, което още не е в интерес на Русия. Освен това император Николай I няма доверие на своя съюзник княз Милош и не желае да укрепва властта му, издействайки териториални придобивки за неговата страна.

Сръбският въпрос вече е международен и Русия изцяло контролира неговото развитие. Типично в имперски дух Русия решава да укрепи своето влияние в Сърбия за сметка на българите. Чл. 6 от Одринският мир от 1829г. задължава Османската империя да даде пълна автономия на Сърбия и да й върне 6 нахии (окръга), освободени от турска власт по време на Първото сръбско въстание, но невключени в Сърбия след 1815г.През 1830г. султанът издава Хатишериф, с  който признава сръбската автономия. Милош Обренович става наследствен княз, а васалната на султана държава Сърбия минава под протекцията на Русия.Руското влияние в Сърбия след войната се засилва. Император Николай I си затваря очите и не спазва принципа на единството на православието тогава, когато му е изгодно. През 1832г. той не протестира срещу  отделянето на сръбската църква като независима от Патриаршията в Цариград.През април 1833г. българите от Северозападна България въстават  и освобождават 6 околии. Княз Милош Обренович, който подпомага бунта им, се възползва умело от ситуацията и с руска подкрепа се опитва да заграби българските земи.Княз Милош Обренович добре разбира, че пътя за сръбското разширение на изток за сметка на българите минава през Петербург. Затова иска от Русия присъединяването на българските околии. Султанът възразява с мотив, че земите са населени с българи, т.е. сръбските претенции от етническа гледна точка са неоснователни. Дебело трябва да се посочи, че сръбските амбиции за заграбване на тези околиии не са оправдани и от историчеака гледна точка. Факт е, че районът на Тимошко никога не е било част от първата сръбска държава Рашка.Етническите и историческите фактори обаче нямат стойност за Русия тогава, когато те са в полза на бъларския народ.По въпроса за граничните околии Русия се застъпва за Сърбия, защото се стреми да отслаби Османската империя и да засили Сърбия като преграда срещу австрийския натиск на юг към Солун.  Русия желае Сърбия да получи Тимошко и по стратегически  причини, защото това е единственият район, през който руските войски от територията на Влашко могат пряко да нахлуят на сръбска земя. Руският емисар Коцебу е изпратен като председател на смесената сръбско-турска комисия за определяне на новата граница. Той прави всички възможно, за да удовлетвори сръбските претенции в ущърб на българите. С руска помощ и подкуп княз Милош Обренович постига целите си. Иван Милчев в малко познатия дори на специалисти труд от 1917г. "Сръбските ламтежи за българските земи" описва как Сърбия по това време се е разширила с руска помощ:"Руските комисари бяха хора млади, талантливи, просветени и с прилични маниери; те скоро усвоиха сръбски и говореха на този език с необикновена лекост. Начело на турската комисия, като началник строеше човек груб, жаден за всякакви удоволствия, който подкупен от Милош, се съгласяваше на всичко. В това време, докато руските комисари обикаляха гори и планини, за да определят границите на страната, Хаджи Киян, така наричаха началника на турската комисия, стоеше в удобната си стая и пушеше наргиле, като не си даваше нито грижа, нито труд да запази някой и друг километър от земята на падишаха, която беше толкова много обширна. Младите руски офицери, напротив, взеха работата присърце, скоро преодоляха всички трудности и за Сърбия се взе възможно по-голямо пространство земя, макар и на някои места населението да се съпротивляваше с оръжие в ръка срещу минаването на комисарите." (9)Султан Махмуд II на 26.10./7.11. 1833г. издава Хатишериф, с който отстъпва шестте спорни нахии на Сърбия. Това са Неготинска, Тимошка, Зайчарска, Гургусовацка (днес Княжевацка), Крушевацка и Алексинацка околия. За тях дори хърватският учен Стефан Веркович признава, че са населени с 200 000 души, говорещи чисто български език. 

Белградският пашалък със Шумадия и анексираните от Сърбия български земи през 1833г.Сърбия увеличава територията си от 24 400 кв. км. на 37 740 кв. км. , или се разраства с цели 13 300 кв. км. (10) За пръв път в своята история тя достига до р. Тимок.Това е първият открит сръбски грабеж през XIX век на български земи. И тази схема на разширение на Сърбия за сметка на България с помощта на Русия ще бъде прилагана отново и отново и в следващите епохи.В заключение можем да обобщим, че въпреки благоприятните условия българското освобождение в 1833г. не се състои. Основната причина за това е външнополитическа. Българското освобождение през 1833г. не се случва не толкова поради незрялостта на възрожденското ни общество, колкото поради нежелание на Русия реално да помогне на българите. Ангажиран със своите имперски проекти и войни, руският император Николай I продължава антибългарския курс на своите предшественици на престола, брани турското статукво, дори тогава когато е разклатено, както в случая с египетската криза, и укрепва своето влияние в балканските държави по изпитаната имперска рецепта чрез раздаване на български земи на съседите ни.


http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=711:ag&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

[Marlboro]

​Съветските войски изгарят живи 700 чеченци - създавали „трудности“ при депортацията




50% от чеченския народ е унижощен от режима на Сталин


На 23 февруари 1943 година започва масовото изтребване на чеченския народ. По горчива, а и злокобна ирония на 23 февруари, както в СССР, така и в днешна Русия, се чества денят на защитниците на Отечеството.

През октомври 1941 година в Чечня избухват две въстания срещу съветската власт, а в началото на следващата година лидерите на въстанията Хасан Исраилов (или Терлоев) и Шерипов се обединяват и обявяват Времено народно-революционно правителство на Чечено-Ингушетия.
През 1942 година към въстанието се присъединяват хиляди, включително и мнозина съветски и партийни функционери.
По това време германските войски достигат Северен Кавказ, но територията на Чечено-Ингушската ССР практически не е била окупирана от войските на Хитлер, които се стремяли да достигнат нефтените находища край Грозни.
Съветското ръководство обвинява Исраилов и Шерипов в създаването на профашистка партия. Исраилов, според чекистите е създал Национал-социалистическа партия на кавказките братя, а Шерипов Чечено - планинска национал-социалистическа нелегална организация.
Съдейки по меморандума на правителството на чеченските въстаници, те действително са разглеждали
Хитлер като съюзник срещу техния враг- Сталин
Контактите на въстаниците с германски парашутни десанти са достоверни. Такива е имало няколко. Смята се, че мнозинството от парашутистите са били чеченци и ингуши, преминали на страната на германците, след като са били пленени на фронта.
През октомври 1943 година в Чечено-Ингушската република е изпратен тогавашния народен комисар по вътрешните работи Богдан Кобулов, а през следващия месец и неговият заместник Чернишев. Той провежда съвещания с началниците на местните управления на НКВД, на които се обсъжда операцията „Чечевица“ (леща)по депортацията на около половин милион чеченци и ингуши.
Първоначално плановете са били 200 хиляди души да бъдет депортирани в Новосибирска област, 35 хиляди в Алтайска и Красноярска област, и в Омска област. Но ръководителите на самите райони отказват и успяват да променят първоначалните планове.
През декември Берия изготвя нов план и подлежащите на депортиране били „разпределени“ в Казахстан и Киргизия.
На 23 февруари 1944 година чеченците и ингушите са масово депортирани в Сибир. В лютите февруарски студове стотици хиляди хора са натоварени в товарни вагони и изпратени на смърт в степите на Казахстан.
Депортацията е обяснена от Сталин с това, че чеченците „доброволно са се присъединили към организирани от германците формирования и са се опълчили с оръжие срещу Червената армия“.
Но, според известния чечевски политолог Абудрахман Авторханов, ако се погледнат картите на военните действия на Кавказ през 1942–1944 година, става ясно, че територията на Чечено-Ингушетия изобщо не е била окупирана и поради това не би могло да има масово сътрудничество на населението с германската армия.
Според Авторханов, обаче, причините са съвсем други и се обясняват с желанието на Москва от една страна да обезопаси Кавказ, като тил за бъдещи стълкновения със Запада, да го превърне в стратегическа база и да го използва като плацдарм за евентуална бъдеща експанзия срещу Турция, Иран и Пакистан.
Това, според политолога, са недекларираните, но безспорни мотиви, от които са се ръководели кремълските управници в политиката си за
изтреблението на кавказките народи
Първата жертва на тази вълча политика стават 1 милион планинци-чеченци, ингуши, карачаевци и балкапи...
Депортацията започва в 5. 00 часа на 23 февруари 1944 година. Сталин лично следи хода на изселването на чеченците и ингушите, а на място е изпратен Берия, който непрекъснато докладва с телеграми в Кремъл.
Само за пет дни, от 23 до 29 феврури са изселени и натоварени на товарни вагони 478 479 души, включително 91 250 ингуши. Те са наговарени на 177 ешелона.
В операцията участват 19 хиляди офицери и войници от НКВД, плюс около 100 хиляди военни, изтеглени от фронта, голяма част, от които преди това са участвали в изселването на карачаевците и калмиците, които след това изселват и балкарците.
На 1 март Берия докладва, че в резултат на операцията в източните части на СССР са изселени 650 хиляди чеченци, ингуши, калмици и карачаевци.
Заради силния снеговалеж и липсата на пътища в един от високопланинските райони остават неизселени 6 хиляди чеченци и на 27 февруари те са разстреляни, изгорени или удавени в езерото Галанчож от съветските войски.
В аула Хайбах са изгорени живи над 700 души, голяма част от които били бални, старци, бременни жени и деца.
В чеченския вестник „Република“ от 1994 година е публикувана статия за унищожаването на планинския аул Хайбах, която е написана по документи и спомени на свидетели на събитията.
„През нощта на 27 февруари 1944 година в планините пада сняг, който блокира и без това труднодостъпните високопланински селища, за войските на НКВД изпълняващи „специална задача“ на съветското правителство.
Почти половинмилионното население на равнинната част на републиката били вече натоварени на товарните ешелони и изпратени на сигурна смърт в Казахстан и Средна Азия.
В планините, където студебейкърите не могли да се доберат, оставали хора, които живеели откъснато и не знаели нищо за случващото се в равнината. Как трябвало да постъпят с тях? Да ги товарят на нови ешелони? Това би било съпроводено с огромни трудности, а чекистите вече са се „отчели за успешно изпълнение на задачата“.
Ръководителите на операцията решават да прогонят част от здравото население в долината и да ги депортират след другите.
Останалите, които не можели да слязат самостоятелно-болни, деца и престарели-решават да бъдат изгорени...
Хората били събрани в Хайбах под предлог, че ще бъде формирана транспортна колона, която да ги свали в равнината. Колоната от затъващи до колене в сянг хора се движела бавно, охранявана от военните. След това ги събрали в конюшнята на Колхоза „Лаврентий Берия“, по стените на която предварително били струпани сено и слама, за която им било казано, че докато дойдат каруците с конете ще пази хората да не премръзнат.
Заедно с болните, децата и старците, дошли и млади хора, които не пожелали да оставят близките си сами. Когато всички се събрали в конюшнята (над 700 души) вратат на конюшнята била здраво залостена и командващият операцията полковник Гвишиани от НКВД заповядал да я запалят...
Струпаните сено и слама подпалили мигновено конюшнята. Когато пламъците я обхванали изцяло, огромната врата рухнала под натиска на обезумелите хора, които се опитвали да избягат навън.
Въпреки сърцераздирателните викове на децата, стоновете, ужасът на лицата на горящите хора, Гвишиани хладнокръвно заповядал: „Огън“. Стотиците автомати започнали да стрелят и бягащите първи падали под градушката от куршуми, препречвайки изхода с телата си. Само за няколко секунди се образува планина от трупове, която не позволявала на останалите да излязат. Никой не успял да се спаси...
За извършеното престъпление полковник Гвишиани, по предложение на Берия, е награден и повишен в звание генерал. А Сталин обявява официална благодарност на всички участници в операцията „ за успешното изпълнение на важната правителствена задача в Северен Кавказ“.
Междувременно в претъпканите замръзнали товарни вагони, които пътували по 3–4 седмици от глад, студ и тиф загиват десетки хиляди, предимно деца (те били половината от депортираните), болни и старци. Телата на починалите било забранено да се погребват и те дълго време оставали във вагоните, заедно с останалите живи.
На новите места депортираните били оставени без никакви средства за съществуване и жилища, така че, без да се броят починалите по пътя, само в първите месеци умират около 200 хиляди чеченци.
По данни на чеченски историци (Далхан Хожаев), в периода на депортацията от 1944 до 1957 година загива 50% от чеченския народ, а от 1994 до 2004 година загиват още 30%.
По горчива, а и злокобна ирония на 23 февруари, както в СССР, така и в днешна Русия, се чества денят на защитниците на Отечеството.
Кавказцентър, kavkazcenter.com
Превод:Faktor.bg

[Marlboro]

Българските ученици с най-ниски постижения в ЕС

Процентът на заетост на наскоро дипломиралите се е 52.6%, а за ЕС възлиза на 70.8%Учениците в България са с най-ниски постижения по четене, математика и природни науки сред всички държави членки на Евопейския съюз. Освен това процентът на заетост на наскоро дипломиралите се е 52.6%, а за ЕС възлиза на 70.8%.
[/size]Това са част от изводите от мониторинговия доклад на Европейската комисия в сектора "Образование", който ще бъде представен на международното изложение "Образование без граници", което се провежда в Националния дворец на културата от 11 до 13 март. Около 40% от 15-годишните ученици в България са функционално неграмотни, защото не са в състояние да разбират и анализират това, което са прочели. Също така около 44% от учениците са функционално неграмотни по математика, показват резултатите от програмата за международно оценяване на учениците PISA.
[/size]Около половината от всички студенти в България учат в шест от общо 52 професионални области: икономика, администрация и управление, право, комуникации и информационни технологии, педагогика и туризъм, сочи проучването. България е сред държавите членки на ЕС с най-висок процент на млади хора (между 20 и 34 години), които са завършили висше образование и заемат работни места, които традиционно не изискват такава степен на квалификация. Според доклада на ЕК България и Румъния са на последните места по участие на възрастни (от 25 до 64 години) в дейности по учене през целия живот.
[/size]
[/size]http://www.faktor.bg/obshtestvo/ulicata/69034-balgarskite-uchenitzi-sa-s-nayniski-postizheniya-v-es.html
[/size]

[Marlboro]

Украинци, ваш ред е да нанесете удар на режима на Путин





Изтеглянето от Сирия е най-сериозното външнополитическо и имиджово поражение на Кремъл, води до падане на диктатуритеАндрей Пионтковски
Решението за изтеглянето на руските войски от Сирия, дори да е било очаквано, но в някаква дългосрочна перспектива. Това, че то беше прието вечерта, е абсолютна сензация, особено имайки предвид и как беше обявено. Такова зрелище си струва да се види.
Беше много видимо, че Путин, Лавров и Шойгу се намират под огромен срес и, ако използвам езика на руския полууглавен елит, дрънкаха пълни глупости. Опитайте се да съпоставите тяхното блеене с всичко, което кремълската пропаганда ни внушаваше последната половин година.
На населението му беше обяснено, че основната цел на операцията е да бъдат задържани терористите от ИД на далече от границите ни, за да не дойдат в Русия. И сега изведнъж вождовете докладват, че за цялото това време са убити 17 (!) полеви командири. Сега нашата мисия е изпълнена и военните ни с достойнство се връщат в родината. А какво ще правим с останалите, извън 17? Кой ще ги държи далеч от границата? Или всички те ще дойдат при нас?
Добре, да допуснем, че това е била формална декларативна цел, но ние знаехме и истинската. А тя беше да се помогне на Асад да се разправи с опозицията. Всичко, което правехме там, тоест 90% от руските бомбардировки, не бяха удари срещу ИД, а по умерената опозиция.
Само преди една седмица нашият Рибентроп гордо твърдеше, че независимо от примирието, ние ще продължим да бомбардираме терористите и, в частност, Алепо, защото там се крият бойци на ИД.
А сега разказват на телевизионните зрители някакви небивалици, изреждат достиженията си -  била „възстановена връзката с Алепо", градът, който до вчера бомбардираха, убивайки стотици мирни жители и който се готвеха да превземат.
Външно ситуацията прилича на изтеглянето на руските войски от Афганистан през 88-ма. Но Брежнев-Андропов-Горбачов се бъхтиха там 10 години, а на тези им бяха достатъчни пет месеца.
Какви именно много важни причини принудиха Путин и компания да направят това сега и то в абсолютно пораженчески стил-трудно е да се каже.
Аз не знам, кой и какви аргументи е представил на тези хора, за да ги докара до това състояние, след като цялата пропаганда неуморно разказваше половин година, как се изправяме от колене и се борим с терористите.
А на Асад в телефонен разговор Путин сигурно е пожелал: „Дръж се, Башар! Ние сме с теб!“. Но помните ли какво стана с другаря Наджибулла? В крайна сметка го обесиха на електрически стълб в Кабул. А може би, Асад е решил да не чака подобна участ и сам да се е договорил с опозицията и американците за запазването на своята власт в алевитския анклав? А в качество на демонстрация на добра воля и като „легитимен президент“ да е предложил на Путин да се маха на майната си?
Във всички случаи това е най-сериозното външнополитическо и имиджово поражение на режима. Едно от тези, които водят до падане на диктатурите.
Украинци, ваш ред е да му нанесете още едно поражение, отказвайки сделка за Донбас, и да оставите Путин да се оправя с бандитската си Лугандония

http://www.faktor.bg/novini/svjat/69455-ukraintzi-vash-red-e-da-nanesete-udar-na-rezhima-na-putin.html

[Subeyi Kurt]

Турция и Саудитска Арабия се разбраха
http://vek21press.com/index.php/2016/01/03/turcia-saudi-arabia/

[Subeyi Kurt]

КАК турски депутат от АРМЕНСКИ произход накара ТУРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ да спре работата за 40 минути?
http://gantegh.agbubulgaria.org/archives/21974

[ibrahim65]

Доста е кадърен и прав!!

Хафъзов: Няма да сменим името на партия ДОСТ

Обжалвахме решението на съда, съобщи той

Няма да сменим името на ДОСТ, съобщи в студиото на "Здравей, България" заместник-председателят на партията Хюсеин Хафъзов.

ПО ТЕМАТА

 
БЪЛГАРИЯ
Местан обжалва решението на съда да не регистрира ДОСТ
Съдът отказа регистрация на ДОСТ
„Обжалвахме пред Върховния касационен съд решението на СГС, с което беше отказана регистрация на партията и очакваме едно по-справедливо решение”, заяви Хафъзов.

„ДОСТ е абревиатурата, която се получи след подредбата на определени думи на български език”, подчерта той. "В заявлението за постъпването в партията няма графа „Етническа и религиозна принадлежност”, обясни Хафъзов.

„Партия ДОСТ не е ограничила нито един български гражданин да членува в нея и приема всеки, който припознава политиката на партията. Съставът на партията е преди всичко от български граждани. Всеки български гражданин, навършил 18 години, който не членува в друга партия, има право да членува в тази партия”, подчерта той.

„Решението на СГС да откаже вписването на ДОСТ в регистъра на българските партии към СГС, представлява брутален акт на ограничаване на конституционното право на свободно сдружаване на българските граждани”, заяви лидерът на ДОСТ Лютви Местан на пресконференция.

„Доколкото съдията извежда като основен мотив абревиатурата на партията, която според него образува чужда дума, както и преобладаващия брой членове от един етнос на новата партия, то това ограничение на конституционното право на свободно сдружаване придобива още по-грозни измерения на дискриминация на етническа основа”, каза Местан, цитиран от БГНЕС.

Според него решението на СГС поставя глобалния въпрос за характера на България като демократична, правова държава, в която Конституцията, законите и правилата би трябвало да са общовалидни.



http://nova.bg/news/view/2016/07/13/153211/%D1%85%D0%B0%D1%84%D1%8A%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BC-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82/

[Marlboro]

Националният балет на Турция „Огънят на Анадола” излиза пред българска публика



Националният балет на Турция "Огънят на Анадола" представя една от най-мащабните си продукции "Троя" пред българска публика.

Трупата има гастроли в 93 страни, над 35 милиона зрители по целия свят и цели 3 рекорда на „Гинес”.

В "Троя" оживяват Омировите герои от древногръция епос "Илиада". Исторически битки, легенди за любовта и войната, и комплимент, подготвен специално за българската публика, обещават незабравимо зрелище.

Спектаклите са в София на 21 октомври в НДК и във Варна на 23 октомври в Двореца на културата и спорта.

http://btvnovinite.bg/article/lifestyle/nacionalnijat-balet-na-turcija-zoganjat-na-anadola-izliza-pred-balgarska-publika.html