Аспарух не е същуствувал, гроба на Кубрат е нескопосана фалшификация. 
Неслучайно сърби и македонци ни казват: Вие не сте славяни, а турци! Вървете си в Азия! Сами сме си виновни за това положение
В с. Малая Перешчепина, днешна Украйна, през 1912 г. , деца намират случайно съкровище, съдържало златни и сребърни предмети, оръжия и пр. Някаква част от това съкровище е събрано по-късно и отнесено в Ермитажа, където престоява с десетилетия, без официално никой да каже чие е било. Чак през 1984 г. един немски учен го идентифицира по пръстена с монограма на Кубрат и се разбира тогава, че става въпрос за владетеля на Стара Велика България /и баща на основателя на България на Дунав/ кан Кубрат.
Из
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B5_%D0%BE%D1%82_%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0_%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%88%D1%87%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B0"Съкровището е открито на 29 май 1912 г. от десетгодишното пастирче Фьодор Деркач, което информира родителите си, че е открило злато в степта. Мълниеносно мълвата за несметното богатство се разчула из украинското село Малая Перешчепина на брега на река Ворскла, и на 13 километра от Полтава в Запорожието. Незабавно селяните хукнали към реката с кирки, мотики и брадви и набързо всеки дом в селото се сдобил с поне по 1 ценен предмет.
Селският учител Виктор Парихин запазил самообладание на духа и трезв разум, впрегнал каручката си, и в бърз галоп стигнал Полтава, където незабавно информирал властите (градския съвет) и уредниците в градския музей за откритото съкровище и за разпиляването му по селските къщи. От Полтавския музей незабавно сигнализирали археологическата комисия в столицата Петербург за намереното съкровище край село Малая Перешчепина. Оттам заедно с полиция изпращат археолога Зарецкий, който е полтавчанин и работи за Ермитажа да събере разпиляното по селските къщи съкровище.
Археологът с полиция успява да събере и опише близо 800 предмета, сред които сервиз с 11 златни чаши, още 16 златни и 19 сребърни съда за бита, 500 грамова и по-малки токи за колани, огърлица с изумруди, ритон, 7 пръстена, 230 златни слитъка, 70 византийски монети и редица други предмети, сред които костен гребен за коса и шахматна фигура на кон. Общото тегло на описаните предмети от съкровището днес е 25 кг злато и 50 кг сребро.
Редица изследователи са на мнение, че част от него останала заровена край Малая Перешчепина, а друга е изложена в Полтавския музей, но по време на Втората световна война я отнася специализирана група под ръководството на главния културен експерт на Райха Алфред Розенберг (който явно много добре е знаел за стойността на находката) и днес съдбата на тази друга част от съкровището е неизвестна."
---------------------------------------
Из
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82"През 1912 г. в пясъчните дюни на река Ворскла край село Малая Перешчепина, на 13 км южно от град Полтава в днешна Украйна, е открито съкровище, датирано от различни изследователи към средата на 7 век до началото на 8 век. То е изключително богато и се състои от повече от 800 основно златни (25 кг.) и сребърни (50 кг.) предмети. Голяма част от находките, съдържащи шедьоври на византийското и персийското ювелирни изкуства, се съхраняват в Ермитажа.
През 1984 г. Йоахим Вернер разчита монограмите на два от пръстените като „Ккубрату“ и „Кубрату Патрикиу“, с което свързва археологичния обект с Велика България. Съществува и хипотеза, че той е свързан със смъртта на Кубрат или дори е мястото на неговото погребение."
---------------------
Откъс от филма,,Българите'' разказва за съдбата на съкровището на създателя на ,,Старата Велика България'' кан Кубрат. То е намерено случайно от две момчета овчарчета през 1912г. и тайната за това е била укрита десетилетия.
Ограбването на съкровището от Малая Перешчепина
