Едно време и ''братята освободители'' ( байван) направиха тайно споразумение с Гърция и Сърбия за разпределянето на България след ''освободителната'' война. Османската Империя се противопостави на това решение и планът пропадна. Сега вече българите действат в унисон с поговорката '' Храни куче да те лае''
Като се има впредвид че преди 25 години и Турците в БГ се считаха за етнически българи какво остава за Македонци, Помаци, Горани, Торбеши, Помаци, Траки и пр.
Май че българите отдавна се упасяват от изчезване и постоянно се стараят да гепят нещо от комшиите си 
За кой ли път се убеждавам, че няма никакъв смисъл да се спори с "агитпропщик".
Нерде Ямбол, нерде Стамбул.
Една са българските граждани турци, които Демирел по едно време, при едно свое посещение в България казва, че били българи мюсюлмани, не турци, съвсем друго - македонците. Едните са български граждани, които бившият режим реши да им отнема част от идентичността - да им сменя имената и пр., а другите са отродени българи.
Няма друг народ на Балканите в новата историята на региона, от който да се отделят, разроят "нови народи". И колкото да мразиш българите, не знам защо, това няма общо с естествения прираст или демографията днес, които са отделен въпрос. Това просто е факт.
Има една Цариградска посланическа конференция, която предшества Руско-Турската война от 1877-78 г. Повече за нея може да се прочете тук -
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F.На тази конференция се очертават и етническите граници на народите, които населяват тогава Балканите.
Известната по-късно т.нар. Сан-Стефанска България е очертана по горе-долу същите етнически граници.
Просто по това време - 70-те години на XIX век, такова е било положението.
Но Великите сили не са искали да се създаде, след войната от 1877-78 г. толкова голяма нова държава на Балканите.
Затова след пролетта на 1878 г. и предварителния договор от Сан Стефано, следва лятото на същата година, когато в Берлин тази нововъзкръсната държава, се разделя на три - Северна България се нарича Княжество България, Южна - остава васална на султана под името Източна Румелия, а Македония - и Егейска, и Вардарска - остава в пределите на империята.
През 1885 г. Княжество България и т.нар. Източна Румелия се съединяват.
А Македония има друга съдба. Македонските българи от османски поданици става сръбски или гръцки по-късно, после югославски и гръцки и пр. Въпреки всички въстания, буни и братоубийствени конфликти. Македонските българи са почти през цялата нова история на Балканите поданици или граждани на съседни на България страни. При това дори само македонци да се наричат, за тях е успех. Защото едно е да си бил "южен сърбин" примерно в кралство Югославния, друго - македонец при Тито.
