Аз го познавам отлично. Невероятен нарцис и комплексар. Човек, който обича гласа си и се радва на тялото си, на звуците си, обича да се обгражда с хора-огледала. Това му е била винаги настройката. Ако, не дай, боже, един ден той стане министър-председател, съм сигурен, че първото нещо, което ще направи, е да си назначи министър по ласкателствата и да го вика първи сутрин на оперативка. Във времето, когато го опознах, си беше простичко момче. Той не знае езици, не е контактувал с много хора. Аз го познавам в тази възрастова граница – 25-годишен, когато човек се учи. Но Бойко грам не се е променил и развил. Усуква се както преди, имам чувството, че е гледал поне 200 пъти “Кръстникът” и 200 пъти Робърт де Ниро – криви си главата наляво надясно и примигва с очички. Това е сто процента така. Трябва да сме дебили, за да не го осъзнаваме.
Интервюто е публикувано на 17. 10. 2007 във вестник Атака, пррепечатано от в. Шоу:
Треньорът на Б. Борисов и Слави Бинев Валерий Найденов: Изгоних Бойко Борисов от таекуондото – той е страхливец!
Бащата на бойните изкуства у нас – Валерий Найденов е първият треньор по бойни изкуства на столичния кмет Бойко Борисов и на кандидат-кмета Слави Бинев. В момента Найденов е почетен председател на федерацията по таекуондо и притежава 6-и, най-висок дан в страната. Основоположникът на таекуондото в България е роден през 1953 г., но е с боен дух на 23-годишен младеж. “Шоу” се добра до реалните изследвания на общественото мнение, според които Слави Бинев е постигнал невероятен резултат, и то само за първите 10 дни от кампанията си. Архонтьт е вдигнал подкрепата за себе си цели 7 пъти според социалната психоложка доц. Антоанета Христова и ако тези тенденции се запазят до самия изборен ден, на 28 октомври, това означава, че той и Бойко Борисов отиват на балотаж. Същата тенденция очертава и Васил Тончев от “Сова-Харис”.
- Г-н, Найденов, защо не организирате един спаринг между вашите ученици Бойко Борисов и Слави Бинев?
- Много преди вас се бях сетил за такъв двубой. Призовавам Бойко Борисов да се яви на спаринг със Слави Бинев. И нека това да бъде един свободен двубой. Ако Бойко каже: “Да”, ние от федерацията по таекуондо ще построим ринга отпред пред общината!
- Бат’Бойко не е ли по-тежка категория?
- Няма значение, той е и по-възрастен с три години от Бинев, тъй че се уравновесяват. Пък и има предимството на по-високия дан, който официално носи. Нека го докаже публично. Седми дан би следвало да отговаря на определени възможности. Ако ги има в действителност. Нали е мъж на годината, снима се в “Плейбой” като супермен… Нека се докаже публично. Чакам неговото разрешение да се изгради рингът.
- Познавате качествата и на двамата ви възпитаници. Какви са ви прогнозите?
- Ако Бойко Борисов се яви на двубой със Слави Бинев и победи, аз ще се откажа от дана си.
За доказателство на думите си мога да ви направя паралел на физическите изяви и на характерите, тъй като ги познавам добре и двамата. Бойко Борисов го знам от 1982 г. До 1985 г. беше мой възпитаник в таекуондо. След това премина към каратето в МВР. Между другото, аз го изгоних от нашия клуб.
- Защо?
- За клюкарство, лъжи и интриги, но не искам да издребнявам и да го бистря сега. През тези години, за които ви говоря, че е тренирал при мен, той беше един млад пожарникар. Дойде в 27-мо училище в “Люлин”, където започна да се занимава с таекуондо. Бинев се появи към 1985-86 г. Борисов беше един трудолюбив ученик.
Но нямаше талант. Докато Бинев имаше таланта, който много бързо разгърна и стана шампион на Европа и на Балканите.
- Какво означава талантът в бойните спортове?
- Това е чувството за сигурност, увереност, дистанция, гъвкавост, да можеш да усещаш партньора, да можеш да го разгадаваш, да го помирисваш, както се казва. Докато, ако си само един робот, който може да рита, ти си оставаш просто ритащ човек. Плюс това Бинев се занимаваше много и с философската подложка на бойното изкуство. Ако не си се докоснал до нея, ако не си вътре в тая философия, ти не можеш да се изградиш пълноценно в това бойно изкуство. Не можеш да бъдеш майстор. За жалост като трениращ Бойко показваше страхливост. В таекуондото той успя да защити син пояс, а това е едно посредствено ученическо ниво.
- Чел съм, че има черен пояс?
- Това е от каратето. Аз говоря за таекуондото. Той започна първите си стъпки при мене и говоря за тези три и половина години, когато е бил при мен. Черният му пояс и седмият дан, с който той се хвали, че е най-висок в България, му го е дал неговият дългогодишен авер Румен Николов-Пашата.
Човек, с който през 90-те години си построиха къща близнак. Пашата беше председател на федерацията по карате.
- Къде му е къщата?
- В Банкя. Преди 5-6 години му е даден на Бойко данът. Все едно аз да взема някой приятел от махалата, да пием по едно и да му кажа: Глей какъв си пич, я да ти дам един дан, щото нямаш.” Не е сериозно.
- Казахте, че Бойко Борисов бил страхливец. Няма вид на такъв.
- Ще ви дам прост пример. Годината е 1984-та. Ние сме поканени от основателя на стила киокушин във Варна на състезание по правилата на киокушин. Предизвика ни на състезание Коце Божилов, който е доайенът на карате-киокушин в България, един много уважаван от мен боец. Той беше поканил всички от бойните изкуства, но отидохме само ние. Някъде около 10-15 състезатели, между които и Бойко Борисов. При една от първите срещи на мой състезател – Денислав Скорчев, един от състезателите на Божилов го удря лошо и му чупи челюстта. След две срещи трябваше да играе Бойко Борисов. И тогава Бойко идва при мен и почва да кърши ръце – тука аз мога ли да не играя… Вдруги ден съм на дежурство в пожарната, ако нещо се случи…” И аз го питам: “Абе, пич, страх ли те е, какво?” “Ми аз предпочитам, такова…” “Страх ли те е, бе? Щом те е страх, тая вечер взимай влака и заминавай за София.” И го върнах. Всички останали, даже имаше жени, се биха, играха. А той нямаше доблестта дори да излезе на татамито, да играе и на втората секунда да падне, уж се подхлъзнал. Него дори го беше страх да излезе на спаринг.
Аз имам чувството, че самият мирис на адреналин го плаши. Много често чета по медиите – той е митичен герой, много добър каратист… При нас той имаше два прякора, които го характеризират отлично. Единият му беше измислен от Пламен и Данчо от Търново, които тъй като си биеха Бойко редовно, го бяха нарекли Праните гащи.
Вторият прякор, който аз съм чул за него, е Борсука, понеже все странеше от хората. Той е един такъв, все се цупеше. Това определя донякъде субекта Бойко. Аз дори не мога да кажа, че е бил изявен таекуондист – той никога не е имал един медал, една купа по простата причина, че той никога в живота си не се е състезавал. Говоря за таекуондо. След като излезе от таекуондото през 1985 г., него го направиха треньор по карате в пожарната – някъде 1986-87 г. Сетне национален треньор по карате на МВР.
- Обществото има друга представа за столичния кмет. Но тия дни разни политици го нарекоха мутра в целофан. Вие имате ли сведения за негово мутренско минало?
- Мутренското време е в рамките на 1992-2000 г., а аз тогава не бях в България. Лични наблюдения за Бойко Борисов като мутра нямам. Но знам от адвокат на СИК, че Бойко е бил в управителния съвет на групировката.
- Един генерал от Правец каза, че фирмата “Ипон” е била създадена от взривения по-късно Стоил Славов.
- Нямам представа кой юридически е държал “Ипон”, но “Ипон” зае едно празно място, което остави един човек-емблема на охранителната дейност в България – Янко Димов. Ако той беше жив, Бойко сега щеше примерно да охранява паркинга на спортния хотел “Славия” в Овча купел, както го охраняваше в началото с една жилетчица, и щеше да казва: “Г-н Михалев, къде точно да ви паркирам колата?” фирма “Ипон” е формирана някъде през 1990-91 г. благодарение на вакуума, оставен от “Гардения 12″, фирмата на Янко Димов, който ми беше добър приятел. Той си беше чист кадър на МВР, беше зам.-шеф на отдел “Убийства” на Софийско градско управление, трикратен републикански по джудо, един прекрасен младеж. Аз се видях с него един ден, преди да се самоубие или преди да го самоубият. Официалната версия е, че се е самоубил. Знаете, че той охранява първи сестрата на царя Мария-Луиза. Точно в ония години Бойко се изяви и като крадец на идеи. Ще кажа защо. Когато арестуваха Живков, аз и Кин Стоянов, на Радой Ралин синът, излязохме по телевизията при Нери Терзиева и предложихме да предоставим охрана на Тодор Живков – безвъзмездно от федерацията по таекуондо. Докато трае процесът и има нужда. Тогава изглежда семейният съвет на Живков не взе такова решение, нямахме отговор от Жени Живкова и това нещо увисна във въздуха. Малко след това хитрецът Бойко отиде и се нанесе там. И стана охранител на Тато. Мигновено ни открадна идеята.
Има и втори такъв случай. Аз се срещнах със Симеон в Мадрид още преди Бойко да знае, че имаме цар изобщо. Това породи невероятна завист. Беше през 1990 г. Аз бях в Мадрид на една олимпийска купа и ми уредиха среща със Симеон. Бойко ме следеше какво правя и веднага ми открадна идеята. И хоп, захапа да охранява и царя. Бойко не е съзидателен. Много е бърз в действията си, но му е лукава работата. Той явно е добър търговец. Той умее да краде – да чуе нещо и веднага да каже: това е мое, аз го направих!
- За пръв път някой си позволява така да говори за народния любимец. Не ви ли е страх?
- От какво да ме е страх? Аз го познавам отлично. Невероятен нарцис и комплексар. Човек, който обича гласа си и се радва на тялото си, на звуците си, обича да се обгражда с хора-огледала. Това му е била винаги настройката. Ако, не дай, боже, един ден той стане министър-председател, съм сигурен, че първото нещо, което ще направи, е да си назначи министър по ласкателствата и да го вика първи сутрин на оперативка. Във времето, когато го опознах, си беше простичко момче. Той не знае езици, не е контактувал с много хора. Аз го познавам в тази възрастова граница – 25-годишен, когато човек се учи. Дотогава се формира характерът на човек, затова си позволявам да говоря това. Ако ставаше въпрос за дете, което е тренирало при мен, то с годините може да се промени, да се развие. Но Бойко грам не се е променил и развил. Усуква се както преди, имам чувството, че е гледал поне 200 пъти “Кръстникът” и 200 пъти Робърт де Ниро – криви си главата наляво надясно и примигва с очички. Това е сто процента така. Трябва да сме дебили, за да не го осъзнаваме.
- След тези негативни оценки какво очаквате от него?
- Ако аз съм на негово място, ще дойда, ще ритна вратата и ще река: “Приказвай ми ги тия работи в очите!” Да, Бойко, аз моментално ще ти ги кажа в очите, но ти се криеш. Страх ли те е от треньора ти? Защо бе, Бойко?
Навремето събираше гилзите като главен секретар на МВР, сега се бие в гърдите, че бил много ранобуден, от 5-6 часа почвал да работи. Добре, ама той идва в общината на съвет към 11-11,30 ч., това го знам от общински съветници. И щом чуе решението на общинския съвет, което не му е по свирката се намусва и отива да играе футбол. Събота и неделя, когато тежкотоварните камиони минават по алея “Яворов” и возят нелегално пръстта от незаконните строежи, той играе тенис, като си подбира противниците така, че винаги да бие.
Когато беше побоят с циганите в “Красна поляна”, той два дни след това отиде и игра футбол с циганетата. Ние имаме силно изявен етнически конфликт и е редно той като кмет да не взима страна. Поведение на страхливец и марионетка.
- На кой пък е марионетка?
- Във всички случаи стоят хора зад него. Аз си представям така нещата -Цветан Цветанов, над него Бойко с една ръка държи един конец, а над главата на Бойко – още 4-5 кончета и там една ръка, която дърпа и определя какви движения да прави.
- Коя е тая ръка?
- Вие видяхте, че тая ръка, която преди това го галеше и го вдигна на едно от най-важните места в изпълнителната власт – царската ръка, той я целуваше, след това я захапа. Вероятно и БСП е ухапал.
- Знаете ли Тато да е давал куфарче с пари на бат’Бойко?
- Чувал съм такива слухове, но не точно за Тато, а че покрай Тато Бойко е захлебил. Защото ти да охраняваш без пари и Тато, и царя, това са смешни работи. За пред хората.
- Колко струва охраната на един бивш държавен глава? Знам, че сте били в ЮАР и сте развивали подобен бизнес там.
- По принцип самата охрана се подрежда по една скала в зависимост от опасност, която грози обекта. Може да имаме престижна охрана, примерно за певци, артисти, за хора на изкуството. Имаме задължителна охрана за хора, които работят с пари, пренасят ги или за високопоставени дейци – религиозни, политически… И трето, когато имаме охрана при доказана съществуваща опасност. Аз мисля, че при Тато нямаше опасност. Мога да сравня неговата охрана с тази на високопоставен бизнесмен със средна опасност за живота му – би струвало не по-малко от 10 000 -15 000 евро на месец. Не говорим за шумяща опасност, тогава цената става тройна. За два екипа от по 7-8 човека, плюс поемане на всички разходи – командировъчни и т. н.
Аз навремето се срещнах с един нисичък човек с едни червени бузки и с очила. Запознаха ни в Японския хотел. Казаха ми, че можел да говори на руски. Този човек си протегна ръката и каза: “Аз се казвам Карлос”. След това се оказа, че това е Карлос Илич Рамирес Санчес.
- Чакала!? Терориста!?
- Да. Беше 1978 или 1979 г. Един приятел ни запозна. Бяхме в казиното на Японския хотел. Аз се интересувах за охраната на големите политически имена. Тогава в Европа имаше вълна от тероризъм, беше убит Алдо Моро и т. н. Карлос каза нещо, което не мога да забравя: “Важното е да не те поръчат. Когато ти оградят на снимката физиономията с червения флумастер, си заминал.”
Та ако бяха поръчали царя, ако бяха поръчали бай Тошо, какъв Бойко Борисов, какви “Ипон”- и… Нямаше да ги има днес.
- А Бойко Борисов имал ли е нещо общо с ДС?
- Не съм чувал. Прочетох някъде, че са му викали “Ларжа” в силовите структури, понеже бил стиснат.
Повечето хора казват, че всички, които сме тренирали бойни изкуства по онова време, сме били под шапката на ДС. Ние бяхме наблюдавани. Тогава тези клубове ги смятаха за дисидентски движения. Цитираше се Лех Валенса как го охраняват киокушин в Гданск по време на стачките. Нас ни гледаха под микроскоп и от няколко училища ние бяхме изгонени. И Бойко го знае това нещо. Но ние намирахме начин – не тренирахме с кимона, тренирахме с анцузи. Когато пристигаше някой външен, правехме се, че тренираме йога. Клубът ни за бойни спортове се казваше “Клуб по източни изкуства и култура.” Ние всеки четвъртък слушахме лекции за архитектурата на Изтока, за шиацу, акупунктура, икебана, за кама сутра… Канехме преподаватели от университета. Не бяхме просто някакви биячи. И не случайно не станахме мутри.
