Имаше, впрочем, едни български шофьори на ТИР-ове, които бяха обезглавени в Ирак. Тяхната „вина” беше, че са искали да изкарат някой друг лев за семействата си, и че по същото време България имаше свой военен контингент в тази страна. Лесно е да отвлечеш обикновени хора, били те служители на френска компания в Нигер или български шофьори на ТИР-ове; в подобна „асиметрична война”, както някои я наричат, много обикновени граждани на не една и две страни се оказват лесни, потенциални жертви. Много случайни, невинни хора загубиха живота си, сред тях имаше и доста мюсюлмани, впрочем.
Това обаче, което също ме притеснява, е тази безумна риторика, която се опитва да направи света фундаментално невеж като себе си. Какви свободни жени са онези, които в Иран или в Саудитска Арабия могат да влязат в затвора, ако не са облечени според правилата на „религиозни” полиции? Колко свободни са, също така, европейките примерно, да не си слагат задължително покривала на главите, когато влязат в някоя теогратична монархия, в която светска и „религиозна” власт не са разделени? Това, което правят маниакално „осенени” лидери като Осама бин Ладен или искащи да управляват живота и свободата на съвестта на гражданите в собствената си страна аятоласи, хвърля сянка върху едно от световните вероизповедания. Не може с насилие върху когото и да било, още повече върху който е по-удобен за отвличане или убиване, да се прокарват идеи, каквито и да било идеи, от когото и да било. С насилие, освен това, никой не става по-вярващ, нито по-приближен на Бога, тъкмо обратното става всъщност. Друго, което също ми се струва важно – защото разбира се не само за насилие става дума, а и за война за умовете, съзнанието, представите на хората - всички онези мюсюлмани по света, които се чувстват отвратени от тълкуването и използването на исляма по този начин, не трябва да си мълчат.
Имало е времена, когато чрез мюсюлмански автори и учени са били съхранявани включително някои от културните, философски и пр. достижения на света. Някои идеи, трудове и пр. на антични философи са стигали в средновековна Европа през арабски източници. Християнска Европа е била заета тогава да прави кръстоносни походи, да търси „вещици” също на някои места; духовници, облечени в светска власт са се опитвали с насилие и репресии да вкарат „в правия път”, в собствените си елементарни разбирания всеки, който не е влизал в собствените ми разбирания или представи. Тези средни векове, в които християнството е било използвано, изопачавано, изкривявано за всякакви не само политически, но и мракобесни даже цели, са обаче са отдавна изживяно минало. Самите християни са намерили в себе си достатъчно сили, за да излязат, да надживеят всичко това. Днес обаче се случва нещо подобно не с християнството като цяло, а с исляма. И ако достатъчно мюсюлмани в достатъчно страни не намерят сили да се опълчат, да спрат всякакво насилие или невежество, извършвано „в името на Бога”, това няма да е добре не само за тях, но и за света като цяло.