Здр Марияна,аз съвсем културно без злоба и КАЛ, искам да те попитам ама бъди честна с мен.
Защо се стигна до това ,,КЛАНЕ'' в Батак, защо там а не на друго място.
Хората си са имали училище и къщи на два етажа, и са били доста по богати от ,,дрипавите'' ПОМАЦИ.
Кой е посегнал пръв на оръжието, искам да говорим не за клането а преди това, как са живяли тези хора, имали ли са тормоз,
на какъв език са учали в училището си, с какво са се занимавали, та защо им е притрябвало революция.
Защото, Ибрахим, свободата не е само в това да имаш имот, къща или нива.
И хора като теб знаят или поне си мисля, че би трябвало да знаят прекрасно, че е така.
Тя е и в това да не се налага да се унижаваш.
Да не прекланяш непрекъснато глава.
„Преклонена глава сабя не я сече” – това е българска поговорка от времето на Османската империя.
Било е закономерно това, че и българите са поискали да не са вече под властта на султана. Така, както и другите балкански народи, покорени със силата на меча няколко нека преди това.
А историята с Батак е толкова трагична, толкова жестоко е това, което се е случило там, че нищо, скъпи ми Ибрахиме, нищо не може да оправдае тази жестокост.
Нищо или нищо друго, освен невежеството (че убийството на немюсюлмани, били те дори жени и деца, не е грях в очите на Бог/Аллах – едно огромно, старо невежество, което се е случвало неведнъж в историята на доста страни и народи). Както и завистта, предполагам. Хората от околните села за завиждали на батачани, има и такъв допълнителен момент.
Не искам вече да пиша за Батак, впрочем.
Не отричайте повече това клане.
Как ще се почувствате, ако който и да било непросветен или не добре запознат българин отрече преинуването на имената, преследванията, репресиите над мюсюлмани, които се случват по-късно?
Как ще се почувствате, също така, ако който и да било християнин или атеист, седне да разсъждава за това примерно, че онези убити в Сребреница мъже, са провокирали сръбските паравоенни формирования (които в края на ХХ век са нещо като башибуцузите през минали векове) да ги убият? Виновни са били, що не са си стояли кротко и не са се оставили да ги тъпчат?
Убити, още повече изклани НЕВЪОРЪЖЕНИ хора (щото в Батак оръжието е било иззето с хитрост, с обещание за помилване, преди Агмед ага да влезе в селото), не могат да поемат вината, която принадлежи на тези, които са ги убили. Още повече, ако убити са били и жени и деца, но дори и само мъже да са убитите (както става век по-късно в Сребреница).
Ти представяш ли си, че би могъл да вдигнеш ръка на невъоржени хора? Още повече на жени и деца, да ги сечеш и колиш?
Аз не си го представям.
Затова просто приеми историята, каквато е.
Не си струва да се съчувства на онези, които са държали меча (или пушка примерно, или автомат по-късно, в други конфликти и страни). Струва си да се отдаде почит на жертвите, които и да са били те. Да си представи човек как са се чувствали в онези последни мигове от живота си.