Няма какво да го увъртате. Оставете хората намира и после ще видим коя култура е доминантна; тази с мини жуповете или другата.
Страхът не е пречка пред съдбата. Не се ли страхувате от божията воля? На европейците им е писнало от разврат, алкохол и дроги и търсят по-стабилен човешки морал. Доста от тях приемат Ислама за да си уравновесят душите. Доскоро викащите либерте сега се пулят защо Ислама се разпрострянава бързо. Бог ви е дал мозъци за да мислите като хората а не да завиждате на по-моралните. Всичко управихте та сега дойде ред на носията. Аман, аман!!!
Липса на духовна опора могат да има онези европейци или които и да било други хора, които наистина не познават Божиите закони или смятат, че няма такива, или пък са ги забравили.
Не обиждай, обаче, съзнателно или не всички онези вярващи хора, католици или православни, които не са загубили тази много важна връзка.
И недей да ми говориш тука за минижупи. Да, и минижупи има, без съмнение. Има и още по-лошо даже - има една култура на подтикване на подрастващите да си правят корекции на бюстовете още като девойки.
Тези крайности и залитания са заради това, че човешката природа или човешките общества често не са готови да опемат отговорността за свободата. Отговорността за личния избор какво да правят с живота си. А има и една комерсиална култура, която се опитва да зариби, така да се каже, колкото се може повече хора да ламтят най-вече по-външната страна на живота и по всякакви материални неща.
Но ако ще говорим за другата страна на монетата в културата на европейските общества, какво да кажем пък за онези варварски традиции, при които по един от законите на древните евреи, живели векове преди Христа или преди т.нар. нова ера, онези, които са били хващани в прелюбодейство, се убиват с камъни? Тази варварска практика, която идва в исляма точно от някои обичаи в древни еврейски общества, се практикува и в ХХІ век в някои мюсюлмански страни. Практикува се и друго - много мюсюлмани се правят на по-добри мюсюлмани от пророка Мохамед. Къде в Корана пророкът Мохамед е казал, че нито един косъм от косите на жените не бива да се вижда? Къде е казал, че ушите на жените не бива да се виждат? Къде е казал, че малките момиченца трябва да ходят с покрити глави или че и куклите, които им се купуват в някои страни, също трябва да са с покрити глави?
От това, че вярващите жени мюсюлманки трябва да слагат покривало (кхимар) на пазвите си (т.е. бюста си) или от това, че жените на пророка са се скривали напълно от външния свят, някои "по-големи католици от папата" създават по-късно едни по-крайни и по-строги норми в облеклото на жените и тези по-строги норми се приемат за т.нар. религиозен канон. Пророкът казвал на жените в своето време да не показват, да не демонстрират излишно украшенията си, освен видното от тях - да не подрънкват с обиците на ушите си и с накитите на краката си (каквито са носели жените по негово време). Т.е. да не искат да привличат излишно внимание, да са скромни, да не кокетничат. А днес се случва жени мюсюлманки да тръгват да протестират срещу това, че не искат да ги сминат за поспорт, за лични документи така, че да им се виждат ушите или челата. Защото това не биво правилно според канона на исляма. И кой казва, че не е? Пророкът Мохамед или сам Всевишният Бог? Или някакви родили се по-късно тълкуватели и духовници, чието разбиране се е наложило като канон. Тяхното, не това на самия пророк на исляма. И даже има сигурно достатъчно мюсюлмански духовници, които като невежи средновековни християнски проповедници (те други ограничени представи са имали разбира се) да плашат жените, че ако челата им не са покрити, после ще висят в ада, окачени на куки за тях.
Ислямът не може да спечели, да прираде от себе си на европейската култура, да я спечели силом. Тя все пак е една достатъчно развита човешка култура и цивилизация, през много неща е минала, през много противоречия и обрати. Третата велика световна монотеистична вяра може да даде от себе си и на немюсюлманите, ако не се пребори достатъчно първо със собствените си, някои вкарани в канона, човешки, не Божии тълкувания, ограничения и несъвършенства.