Най-важното е че човекът ни съчувства. Ако още малко се постараеш сигурно ще го изкараш и народен предател. Какъв ти е проблема не ми е ясно но можеше да го похвалиш поне за смелостта която е проявил с написването на тази книга. Излишни философии не са ни нужни, опитайте се и вие да ни бъдете съпричастни.
Прелест, subigi kurt.
"Те тва е черно, те тва е бело", както казва Вуте в шопския фолклор.
Какви тука философии, нема нужда да се четат книги, нема нужда да се мисли повече, отколкото е необходимо.
Който не смята, че романът "Реквием за никого" (който вероятно не си и чел) е литературна версия, не документална истина за т.нар. възродителен процес, той не ни съчувства...
Прав си.
Определено не съм смела като Златко Енев.
Не бих претендирала, ако бях на негово място, че точно история, в която сексуалното насилие, сексуалните извращения, сексуални незадоволености, ако щете, са водещи, че точно такова литературно произведение може да представи достатъчно адекватно същността на т.нар. Възродителен процес. И не само да го представи, ами и да предизвика катарзис. Да се бори с предразсъдъците, каквито има и днес, да лекува раните и пр.
Книгата на Енев може би щеше да може да изиграе някаква подобно безспорно благородна роля, ако се целеше в едни по-други "ключове", други точки на обществения и личен манталитет.
Това, впрочем е и книга, в която балканският мъж въобще е осъден по някакъв начин. Той малко или повече е насилник, друго не знае. Жените са изкарани по някакъв начин в тази книга традиционна жертва - и в този смисъл, понеже аз лично разбира се съм жена, би трябвало да адмирирам това, предполага се.
Обаче в моя свят, в моя начин на мислене, драги subigi kurt, лесните отговори никога не са минавали лесно.