Topic: Islam in Europe

[ЖАРКО ЖЕГЛЕВ]

http://www.pirireismap.net/

[Българин]

Интересно. А Пири Реис помак ли е бил?

[ЖАРКО ЖЕГЛЕВ]

 Син е на Хаджи Али Мехмед от град Караман и племенник на известния османски мореплавател Кемал Реис.

Ne se strahuvaite Piri niama nikakva vrazka s imeto Pirin ( no v Turciya ima peshtera, po tochno stara grobnica napodobiavashto tova ime. V predelite na oblasta Adiyaman i planinata  Nemrut.)
http://www.resimler.us/resim/pirinmagaralarigiris-7928
http://www.turkey-tatil.com/gdanadolu/adiyaman.htm

[Metka]

Мостът на Дрина, Вишеград


Текст и фотография Албена Шкодрова   



Вишеград е босненският Освиенцим, където хора се опитват да живеят сред руините на чужди трагедии и колективни престъпления. Писателят-нобелист Иво Андрич, описал 400 години от драматична балканска история на града, не доживя трагичното продължение на своята хроника. Но едва ли щеше да се изненада, че мостът на Дрина е сцената, върху която то се е разиграло

Привидно, на този завой на реката през последните 400 години нищо не се е променило. Пейзажът изглежда точно както го описва нобелистът Иво Андрич в „Мостът на Дрина”:



Тук, където Дрина потича с цялата мощ на зелените си, запенени води от привидно сключените черни, стръмни планини, се издига голям, красиво очертан каменен мост с единайсет широко стъпили дъги. От този мост, като от извор, се разстила цялата полегата долина на Вишеград и неговите околности, със селищата, изтегнали се в гънките на хълмовете, покрити с ниви, пасища и сливови градини, и кръстосани със стени и огради, осеяни с храсталаци и тук-там с кипариси. Гледано отдалече, от широките арки на белия мост като че изтичат не само зелената Дрина, но и тези плодородни земи наоколо, че и южното небе над тях.

Точно така е и днес. Гледано отдалече.



Леко приближаване на обектива, и приликата се оказва оптическа измама. Във Вишеград вече нищо не е същото.

За разлика от някога, мостът не свързва два етноса, две религии, две цивилизации и два свята. Четирите века история, които се развиват на понтоните му, са отвели в посока, от която никой не е сигурен как да се върне.

И създателят му, Мехмед Паша Соколович, днес е немислим персонаж.



Мехмед Паша е най-важният босненец в Отоманската империя. Роден в християнско семейство в градче по поречието на Дрина през 1506 г, той приема исляма и се издига до позицията Велик везир. Твърди се, че като такъв построява една църква в памет на майка си, и една джамия в памет на баща си. В световната история той остава с идеята за изкопаването на Суецкия канал.

Продукт на две култури с трудни отношения, той превръща в проект на живота си тяхното свързване: построява каменния мост във Вишеград.

До настъпването на модерните времена, забележителният образец на отоманската архитектура от средата на XVI в. е единствената сигурна връзка на Босна със Сърбия, а от там – с Истанбул по цялото средно и долно течение на Дрина. Но отвъд тази очевидна роля, мостът свързва заселилите двата противоположни бряга мюсюлманска и християнска общности, а после, с овладяването на земите от Австро-Унгария – два противопоставящи се свята – източния и западния.

Днес Вишеград, в който в продължение на векове съжителстват две трети мюсюлмани и една трета християни, е в етнически и религиозно прочистената Република Сръбска, източна Босна. През 1992 г местна паравоенна групировка, вдъхновена от идеологията на Радован Караджич, убива и прогонва от тук около 14,000 босненци. Много от тях са докарвани нощем с камиони до моста, от където застреляни, пребити, или нарязани с ножове, са хвърляни в зелените води на Дрина през парапетите на моста на Мехмед Паша.

Следите от „почистването” личат на всеки завой.

Нагоре по течението на Дрина пътят се вие покрай останките от обстрелвани, горени и разрушени къщи, които до 1992 г са принадлежали на босненски не-сърби.

Надолу, на няколко километра в посока към Сараево, се вижда друго изоставено селище. То е строено от бившите югославски власти в края на 1980-те високо в един от хълмовете с гледка към Дрина, за да компенсира хората, които губят домовете си заради язовирен проект.

Техните родни къщи сега са на дъното на реката. А и те са там – само няколко години след като Югославия на Милошевич преселва хората в новите им жилища, паравоенни сръбски формирования ги избиват до един, като според свидетели те са сред камионите хора, хвърлени от моста.



Навътре на левия бряг, отвъд някогашния християнски квартал на града е Вилна Влас – зловещата почивна станция, в която сръбски паравоенни по време на войната затварят и систематично изнасилват мюсюлмански жени, довеждайки някои от тях до полудяване или самоубийство.

Днес курортният комплекс си работи, сякаш нищо никога не се е случвало. Лекият ремонт не е отстранил дори дупките от куршуми по стъклата на ресторанта.

На десния, някога мюсюлмански бряг сега се разраства сръбски квартал, граден върху изоставени или продадени къщи на жертви и невъзвращенци.

Това, което мостът на Дрина свързва днес, са мрачните места на извършеното през 1992 г насилие. Ръководени от политически подклаждани страхове през периода на войната, сега сърбите, наследили Вишеград, се държат не като победители, а като хора, които имат нужда от психоаналитик.



Получили своята етническа и религиозна хомогенност, те не са особено сигурни какво да правят с нея.

Старите къщи на Вишеград на триъгълника земя, образуван от коритата на Дрина и притока й Рзав, са нестройна купчина рушаща се архитектура, пред която към реката се е разрастнала горичка плачещи върби.

Епицентърът на обществения живот – капията на моста, е опразнена. Няма го описвания от Иво Андрич вечен „кафеджия”, който „със своите джезвета, филиджани и винаги разпален мангал” обслужва градското общество, неизменно седнало на дълги разговори по пейките на моста.

Сега подобна роля има неугледният площад на десния бряг с полу-чисти кафенета, чейндж бюро, недовършен хотел и доминиращ градския пейзаж паркинг.

В ранния следобед няколко малки групички хора, облечени в анцузи, висят край масите с по чаша сода или кафе в пластмасова чаша, и говорят за пари.



Изведнъж откъм реката се чува шум. Две лодки приближават моста, и от едната гръмва музика. Цигански оркестър. Сръбска сватба стил „Гуча”. Хората от кафенетата се преместват малко към реката, за да могат да наблюдават. С полу-усмивки те следят как лодките с гостите и с музикантите преминават под моста, правят обратен завой, и се връщат. Няколко пъти.
Опитът за веселие трае десетина минути, след това всички се връщат по местата си и площадът потъва в мрачната си, сива тишина.

Местните хора избягват да говорят както за събитията от 1990-те, така и за живота си след тях. Дали в пристъп на някакъв срам, или в проява на някакво закъсняло съжаление, те са възстановили джамията, и въпреки че няма кой да я посещава, от нея пет пъти на ден се разнася гласът на ходжа, доведен от друга държава.



Възможно е в тези моменти в ушите им да звучат думите на градкския хроникьор на Адрич, Алиходжа,: „Но нищо - ако тук се руши, някъде другаде се гради. Трябва да има все някъде останали мирни места с разумни хора... Ако бог е вдигнал ръце от този нещастен град на Дрина, не може да е вдигнал ръце от целия свят под небето? А и не може да продължи така добезкрай. Въпреки че кой знае?”

http://www.balkantravellers.com/bg/read/article/365

[jemal]

Копирам тези материали в тази тема, защото мисля че мястото им  е тук, а и цивилизацията на Испания от времето на маврите е представена по един блестящ начин.

Мусульманская история Европы. Часть 1

Мусульманская история Европы. Часть 2

Мусульманская история Европы. Часть 3

Мусульманская история Европы. Часть 4

Мусульманская история Европы. Часть 5

Мусульманская история Европы. Часть 6

Мусульманская история Европы. Часть 7

Мусульманская история Европы. Часть 8

Мусульманская история Европы. Часть 8

Мусульманская история Европы. Часть 10

[Nazmi]

Публикуваните по долу материали от Джемал са наистина интересни видеоклипове за Исляма във Европа/ Испания,Мароко.../.Имат актуалност и днес. Мусульманская история Европы. Часть 1
Мусульманская история Европы. Часть 2
Мусульманская история Европы. Часть 3
   От 4 част до 10 по надолу можете да видите, да не се повтарям и натоварвам сървъра на сайта!

[ЖАРКО ЖЕГЛЕВ]

http://kiwi.kz/watch/0rgxxnhrftn0

Филм за мюсюлманското научно наследство спечели награда на международен кинофестивал

Филмът „1001 изобретения и Библиотеката на тайните” (1001 Inventions and The Library of Secrets) с участието на носителя на Оскар Бен Кингсли (Ben Kingsley) получи четири награди по време на церемониите, организирани в Лондон от Международната асоциация за визуални комуникации (IVCA).

Журито опредили филма като най-добър образователен филм, добра работа на оператора, сценариста и композитора.

........................................................
Премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган откри изложбата „1001 изобретения” съдържаща различни научни и технологични открития на Ислямската цивилизация.
По искане на премиера Реджеп Тайип Ердоган изложбата „1001 изобретения” след Лондон бе открита в Истанбул.

В изложбата, организирана в рамките на дейностите на инициативата Съюз на цивилизациите се експонират научните и технологични открития направени от ислямски учени от 7 до 17 век.

В речта си на откриването Ердоган каза, че в Лондон изложбата е била посетена от 500 хиляди души, но че в Истанбул очакват много по-голям брой посетители.

Ердоган каза „Наша обща отговорност е да не забравим и да съдействаме да не бъдат забравени тези велики ислямски учени. Трябва да бъдат открити музеи посветени на приноса на ислямската цивилизация за науката. Убеден съм, че подобни усилия ще повишат самочувствието на младежите в ислямския свят.”

Изложбата, която ще остане открита до 5 Октомври след Истанбул ще бъде открита в Ню Йорк
http://www.trtbulgarian.com/trtworld/bu/newsDetail.aspx?HaberKodu=7073c448-ad5f-467e-a3a5-