На мен ми е болно да пиша по темата за определянето на помаците като етнос. Не че търся някакъв компромис за всеки един, а се опитвам да бъда реалист. Аз съм полу-помак полу-турчин, което не съм крил никога, по-важно за мен е било да бъда добър мюслюманин и да не се правя на българин сред българите и на помак сред мюслюманите. Май всеки почти има подобен проблем сред хората с които живее. Вчера бях на един събор в с. Могилица. Там за съжаление на видях помашко присъствие. Разбира се дядо Мехмедедмин Келешев - майстор-семерджия бе единствен. Другите бяха побългарени човеци, но не християни,или поне видимо скриваха това. В джамията освен имама, аго Мехмедемин и още петима души - никой не присъства(по техните думи). Питам се, защо тези наши съселяни помаци се срамуват да бъдат помаци, мюслюмани, да носят арабски имена каквито са носили техните бащи и деди. Знам, те се чувстват мюслюмани само когато им е необходимо погребение, или мевлюд (за показност) Същото се отнася и за много от Смолянските села. Във въпросният събор участваше група за народни песни от селото, те бяха с що годе помашки елементи на носиите и с тестемели - онези белите изтъкани покрая с червена лента. , загърнати през раменете. Очудването ми бе голямо когато разбрах, че нямало да ги опасват на челата си за да не им се разваляли прическите - въобще една объркана дейтвителност. Питам себе си и тези, които се чувстват попитани :Кой е виновен за "срама" от всичко помашко?
Не е ли време да спрем да се правим пред българите на 'вашенски" и пред мюслюмните на "нашенски". и да се спре по някакъв начин тази двойственост на имената сред нас. Родило се дете Александра по паспорт, но за джамаата и джамийските потреби е Айлян. Е вие кажете...