Türkçe > Şiirler

Съдба!

<< < (8/10) > >>

Nazmi:
  БЯЛА ИЗМИСЛИЦА
  Аз съм малко дете
Върху източен бряг
И сънувам деня
В есента сребролистна
Няма нужда да знам
С колко болка и страх
Ме почерпи светът
С колко мрак ме оплиска

Аз съм малко дете
Изпод целия бяг
Едно старо сърце
Една бяла измислица
Но когато умре
В потъмнелия сняг
Много малко неща
Ще приличат на истина

                                           © Мариана Христова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.01.2006
Мариана Христова. Горчива цигара. Варна: LiterNet, 2006.

pemben:
                             Измислица  2

Идва ден и детето пораства...
на отсрестния бряг е застанало то...
на сънува...,а сълзица проблясва...
че до тук след години...дошло е само...

И със болка и страх светът ни посреща
и с юмруци понякога ...даже..
но тои тук е сега,на отсресния бряг
у от радост нищо не може да каже...


Eдно старо сърце,
но без бяла измислица,се радва на белия сняг,
че до тук не умря-пребори се с всичкото,
остана човек сред всички лъжи....

pemben:
Обширна клетка...
наподобяжаща на замък..
но този замък с железни е стени...
около него-оградата от камък,
се издига в небесните висини....

Във замъка-крал,
слуги,рубини ,чистота...
но в клетката с мъничкото птиче
цари пълна пустота..

До клетката застанало момиче:
птичето гледа,което мълчи...
свободата-кои не я обича...
и гледа го с жални очи...

Птичето в клетка..
до клетката маса...
на масата ваза с цветя...
и изведнъж се разнася гласа-
на птичето което малча до сега...

Светъл прозорец...
до него момиче...
в  ръцете си птиче държи...
но заема уплашена стоика
дочува -кучето ръмжи..

Отворен прозорец-
девоика  на него подпряна...
стои замислена и гледа..
а всъщност тя е засмяна..

И като птичето,
за свободата тъжи..

Синйо небе....
под него-миницко птиче,
недалеч ot zamiка кръжи...
пее песен за едно момиче..
което от затвора го освободи..

Пуста стая-два стола в нея,
но единият от тях е празен..
Девойката тука немее.
и чака господаря омразен..

Празна стая-
в нея само маса...
на масата тъжно писмо...
оставено преди 2-3 часа,
от момичето,което беше само...

Простор...
въздух,слънце,светлина...
Девоиката наша -на рамото с птиче
посреща утрото на свобода....
Свободата....
                която ..
и двете обичат...


Мадан
'79 год.

Nazmi:
Пембе,това което публикуваш е много ценно,малко хора могат да го разберат- от душата е преживяно....
 В сайта съм от създаването когато Рахмие ме откри и покани,мога да кажа едно Евалла за поезията на душата ти,тя е искрена и лирична.
 Досега в сайта ни сме имали частични стихове,разкази..,но твоето си е талант.
 Подкрепа на хора талантливи като тебе,и не се страхувай.
Сайта е трамплин за идеи,и ние сме с теб.
Поздрави  ;)

pemben:
Blagodarnosti...
s pozdrav ot Edirne...:)))
Tuk e jega...nee kato v Rodopite...

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page