Обширна клетка...
наподобяжаща на замък..
но този замък с железни е стени...
около него-оградата от камък,
се издига в небесните висини....
Във замъка-крал,
слуги,рубини ,чистота...
но в клетката с мъничкото птиче
цари пълна пустота..
До клетката застанало момиче:
птичето гледа,което мълчи...
свободата-кои не я обича...
и гледа го с жални очи...
Птичето в клетка..
до клетката маса...
на масата ваза с цветя...
и изведнъж се разнася гласа-
на птичето което малча до сега...
Светъл прозорец...
до него момиче...
в ръцете си птиче държи...
но заема уплашена стоика
дочува -кучето ръмжи..
Отворен прозорец-
девоика на него подпряна...
стои замислена и гледа..
а всъщност тя е засмяна..
И като птичето,
за свободата тъжи..
Синйо небе....
под него-миницко птиче,
недалеч ot zamiка кръжи...
пее песен за едно момиче..
което от затвора го освободи..
Пуста стая-два стола в нея,
но единият от тях е празен..
Девойката тука немее.
и чака господаря омразен..
Празна стая-
в нея само маса...
на масата тъжно писмо...
оставено преди 2-3 часа,
от момичето,което беше само...
Простор...
въздух,слънце,светлина...
Девоиката наша -на рамото с птиче
посреща утрото на свобода....
Свободата....
която ..
и двете обичат...
Мадан
'79 год.
