Сой ден срьощнах малка мома,
нито малка, ни голяма,
таман беше за галене.
Тя погльодна – измами ма,
йе погльоднах – измамих е,
фанах си е за ракона,
заведох я накрай село.
Отроших хи тьонка снажка,
преброих хи плитчицине,
ройнах си хи мержанено,
мома сьодна да си плаче.
-Молчи, молчи, малка моме,
донел ти сам безергене,
низа щиме мержанено!
