Смаил са болен разболе
Смаил са болен разболе,
една го глава удрила
че легна Смаил, та заспа.
Спал е, колко поспал е,
че си са стросом разбуди
и си на майка викаше:
– Майчинку, мила майчинку
дай ми водица да пийна
и санчьок да ти разправем,
какво съм видел вав соне!
Една ми мома да дойде,
бел ми кефинчек разпери
и си на мене викаше:
“Смаиле, гиди Смаиле,
ко ми кюприе не сториш,
в кефинчек ще та завия
и с мене ще та отнесам!” –
Смаил си нахвон излезе
йодри камене да сбира
и дльоги греди да носи
кюприе да си направи
в Пашмаклъ село големо.
Да си миноват людене,
людене и хайванене
и Смаил да споминат:
“Аллах здраве да му дава
десо ни стори кюприе!”
