Български > Eзик

Славянизираните кумани(павликяни, половци)

<< < (2/2)

enarees:

--- Quote from: rado on May 29, 2010, 14:57 ---... И остави небивалиците със сръбските дворяни за лека нощ. Поздрав.

--- End quote ---

Що трябва да се хокаме:
 

--- Quote ---
... Много отдавна е обнародвана фамилната хроника за произхода и съществуването на една от старите и изтъкнати чипровски фамилии -тази на Парчевичите.В това изследване е посочено,че при размириците около босненския престол в 1357 г. между Стефан Твърдко I и неговият първи братовчед Стефан Дабиша Кнежевич ,последният заедно със синовете си Владислав ,Парчия и Вук бил принуден да напусне страната.Но докато по-късно Стефан Дабиша станал крал на Босна ,а синовете му Владислав,който бил ослепен от Твърдко ,и Вук,който бил хвърлен от същия в тъмница ,останали там и се превърнали в основоположници на фамилията Кнежевичи в босна ,Парчия Кнежевич веднага избягал в България и се заселил завинаги в северозападната й част .Тук той построил замъка Кнежа на р.Скът ,приток на р.Дунав ,и станал родоначалник на българския клон на Кнежевичите -рода на Парчевичите.Наивно е да се смята,че това заселване е станало без знанието на Иван Срацимир, който след 1355 г. станал владетел на Видинската област и съцар на Иван Александър.Най-вероятно заселването е станало около 1357-1358 г. и зедно с единия престолонаследник на Босна тук се заселва и неговото войнство ,свитата,духовниците,рудари и занаятчии,започнали да изповядват вече религията на Св.Франциск.С този акт,вероятно подкрепен и от Твърдко I (той имал за жена иван Срацимировата дъщеря Доротея ) ,Иван Срацимир искал да направи буферна зона от заселници по границата на Видинското и Търновското царство по р.Скът.Рудниците ,които се намирали тук били предадени на парчевичите.Не може да се обясни по друг начин фактът ,че само след няколко десетилетия ,в края на XV в. именно в Чипровци се събират всички клонове на вече изцяло побългарената фамилия -Парчевичи,Пеячевичи,Кнежевичи и Томагьоновичи,свързвайки през следващите столетия живота и деянията си със съдбините на Кипровец.Босненските рудари ,славяни по произход и език ,бързо се смесили с местното българско население ,оформяйки двете религиозни съставки -православна и католическа- в Кипровец и околните селища.С това се обяснява и проникването на босненско-хърватско наречие по тези земи.
Имало нужда от църква за новото население,а параклиса,който бил тогава вече отеснял.Ето защо започнал строежът на новия храм с прочутата икона.За нея има легенди,че три пъте сама се е местила от параклиса в Буковец и се е настанявала сама насред пущинаците на едно възвишение,което сега е центъра на Чипровци.Там бил изграден и храмът.По същото време се появява и новото и досега запазено име на селището-Чипровци,създадено на базата на славянизираната и характерна за Западна България форма на гръцката дума кипурион -кипурия,чипур-означаваща зеленчукова градина,или -вид земя,кипир.Че градът е полочил името си от местността около католическия храм ,няма съмнение,но дали той се е наричал Кипурия или Кипира,могат да кажат езиковедите.
Тезата за заселването в Чипровско на босненски рудари-католици се потвърждава и от развоя на историческите събития в тази област през следващите две-три десетилетия до завоюването на владението от турците.Ликвидирането на унгарската окупация и насилственото премахване на католическата пропаганда не само,че не засегнали селището ,но ако се съди от мощта и устойчивостта на тукашния католицизъм през идните столетия ,в района са потърсили убежище и много прогонени от православните власти .Не ще и съмнение ,че подобно явление,като православна реконкиста е правено под егидата на Иван Срацимир .Утвърждавайки автономията си ,видинският владетел започнал интензивно монетосечене ,и както справедливо отбелязва Иречек , “среброто Срацимир без съмнение е взимал от рудниците в Чипровци,защото друго място със сребърни рудници в царството му е нямало.”...


--- End quote ---

enarees:
 По-голямата част от славяните ги изоставят.
 Обаче част от тях им остават верни.
 Смяната на език и вяра се оказали трудно препятствие.
 
 В желанието да сразят Константинопол куманите направили съюз с малоазийски  племена, но били превзети отвътре. Инородци завзели управленските постове, а фанариотите станали имперския мозъчен тръст. Преди това виждаме клонящите към исляма кумани постоянно утеснявани от симпатизиращите на Несторианската църква татари. Няма ли Византия пръст тук?! Та Нестор е бил цариградски патриарх.
 А дали татарските войски не са викани от инородците, за да си присвоят лавровите венци на младата куманска империя?
 В Мала Азия се наблюдават яростни междудинастични конфликти. На страната на Караманлиите се бият родове, в които има кумано-славянски имена. Наричани са "българи".

Navigation

[0] Message Index

[*] Previous page