Topic: Интимно-поезия.

[Seiko]

ИНТИМНО
 
Отивам си - Дамян Дамянов

[Gelina]

САМОТНИЯТ ЧОВЕК

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.

Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.

Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.

В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...

Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.

Борис Христов

**************************************


Пред портите на храма бял,
чиито двори тъмен зид огражда,
стоеше просяк почернял
от глад,страдаяния и жажда.

Хляб просеше,гласът му слаб
и скръб го мъчеше зловеща.
А някой камък вместо хляб
постави в празната му шепа.

Така те молех аз преди
за обич чиста и голяма.
Така и ти възнагради
надеждите ми с измама."

М.Ю.Лермонтов

[ficinka]

Цената на доверието

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

Станка Пенчева

[ficinka]

Труден занаят


 

Труден занаят е добротата.
Труден занаят.
Ако нямаш изворче в душата
откажи се, брат.
Ще се впие жадна в теб земята,
с хиляди усти.
Ако глътките добро пресмяташ,
ще пресъхнеш ти.
Ако чакаш някаква отплата
тук или отвъд,
само ще си прокълнеш съдбата
тайно някой път.
Ако ли пък продължиш нататък
ти ще разбереш -
Щ А С Т И Е Т О   Е   В Ъ В   С В О Б О Д А Т А
Д А   С Е   Р А З Д А Д Е Ш!


Н. Захариева

 

[Шали]

Христо Фотев


Колко си хубава!...

    На М.К.

 

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

 

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави

 

Не се измъчвай повече - обичай ме!

Не се щади - обичай ме!

Обичай ме

със истинската сила на ръцете си,

нозете си, очите си - със цялото

изящество на техните движения.

Повярвай ми завинаги - и никога

ти няма да си глупава - обичай ме!

И да си зла - обичай ме!

Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,

особено по стълбите си хубава.

Със дрехи и без дрехи, непрекъснато

си хубава... Най-хубава си в стаята.

Във тъмното, когато си със гребена.

И гребенът потъва във косите ти.

Косите ти са пълни с електричество -

докосна ли ги, ще засветя в тъмното.

Наистина си хубава - повярвай ми.

И се старай до края да си хубава.

Не толкова за мене, а за себе си,

дърветата, прозорците и хората.

Не разрушавай бързо красотата си

с ревниви подозрения - прощавай ми

внезапните пропадания някъде -

не прекалявай, моля те, с цигарите.

Не ме изгубвай никога - откривай ме,

изпълвай ме с детинско изумление.

Отново да се уверя в ръцете ти,

в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!

Как искам да те задържа завинаги.

Да те обичам винаги -

завинаги.

И колко ми е невъзможно... Колко си

ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,

че искаш да ме задържиш завинаги,

да ме обичаш винаги,

завинаги.

 

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

 

Колко са хубави ръцете ти.

И нозете ти колко са хубави.

И очите ти колко са хубави.

И косите ти колко са хубави.

 

Колко си хубава!

Господи,

колко си истинска.

[dim56]

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Дамян Дамянов

[Rahmie]

СРЕБРОТО В КОСИТЕ МИ

[Rahmie]

ДА СИ ТРЪГНА...

Да си тръгна отдавна е време.

Няма никакъв смисъл от мен.

Всяка казана дума е бреме.

Всеки поглед превръща се в плен.

 
Всеки спомен докрай ни разкъсва,

а в парченцата няма мечти.

Но преди да е станало късно -

ще си тръгна. И знаеш го ти...

 
В тази стара верига от чувства

всяка брънка е кръг от печал.

Нецелуване - пламвало в устни.

Недокосване - в лик потъмнял.

 
Ненамиране - в спирка последна.

Невъзможност - в самотни гърди.

Незатопленост - дълга и ледна.

Неизвестност - сега и преди.

 
Да си тръгна - бодат ме стрелките

и изтича последният час.

Усмихни се и нищо не питай!

Друго време се ражда за нас...


Ясен Ведрин

[Gelina]

 Много си романтична, Рахмие!


 От мен малко по-земно:

Отпътуване

Няма напред, няма завои -
стигнах до края на сляпа пътека.
Побутван от чужди,
подкрепян от свои -
напред, към ръба, лека-полека.

И отначало нямам аз право,
В закона вселенски това е играта -
един път се раждаш,
един път умираш,
живот след смъртта не е в правилата.

Как ви изглеждам сега отдалече,
в края на вашето бяло пространство?
Далечен и малък,
почти невъзможен,
във свят от лъжи, клевети, интриганство.

Няма напред, няма завои.
Пропаст приветливо зее пред мене,
а зад гърба
здрава стена
С много любов за мен изградена.

Няма напред, няма завои.
Крачка последна сега ще направя.
Гледате нежно,
ах, мили мои,
как ли с това сега ще се справя.

Няма напред, няма завои,
тъй че какво толкова ви тормози?
Ето я крачката,
литвам надолу.
Хайде! Вадете ваш'те облози.

[Gelina]

Не е лошо някои хора да си припомнят тези стихове:

МОЯТА МОЛИТВА

    "Благословен бог наш..."

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

[Rahmie]

Много си романтична, Рахмие!

 

[Nazmi]

Не е лошо някои хора да си припомнят тези стихове:
МОЯТА МОЛИТВА

    "Благословен бог наш..."

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

                              Моята молитва- от Х.Ботев/, текста е по горе / , в прекрасно изпълнение на Диана Миликевик/ Македонка/

                   Македонка учествува на Слави Трифонов

[katynka]

prekrasno e stihotvorenieto na Botev v izpalnenie na Diana 

[pemben]

ДА СИ ТРЪГНА...

Да си тръгна отдавна е време.

Няма никакъв смисъл от мен.

Всяка казана дума е бреме.

Всеки поглед превръща се в плен.

 
Всеки спомен докрай ни разкъсва,

а в парченцата няма мечти.

Но преди да е станало късно -

ще си тръгна. И знаеш го ти...

 
В тази стара верига от чувства

всяка брънка е кръг от печал.

Нецелуване - пламвало в устни.

Недокосване - в лик потъмнял.

 
Ненамиране - в спирка последна.

Невъзможност - в самотни гърди.

Незатопленост - дълга и ледна.

Неизвестност - сега и преди.

 
Да си тръгна - бодат ме стрелките

и изтича последният час.

Усмихни се и нищо не питай!

Друго време се ражда за нас...


Ясен Ведрин


           

[pemben]

          Тръгни...

Всеки спомен докраи те разкъсва..
а защо позволяваш това ?
Тръгни си дори да е късно...
нека нете спира ноща...

А изречените думи се забравят..
щом чуеш по-добри от тях,
а старата  верига се разхлабва,
че разяден веч е "черният" метал.

Неизвестноста не бива да те плаши
"незатопленоста" сте изчезне тя за миг..
недокосната неще да останеш...
към теб е отправен и поглед...и стих...

Тръгни си ! Без болка парлива...
иди там,дето те чакат в захлас...
В неизвестност мъгла нека те обвива..
но сигурна биди:
                           настъпил е и твоят час..   09 07 2010-Smolyan