Богат и сиромах
Опак станал този свят!
Само тоз, що е богат,
той е личен и познат,
той е сват, кум, и брат.
И да няма чип, заслуги,
има ли пари, имот,
по-почтен е пак от други.
От какъвто да е род,
гърбав, грозен, кривоглед,
той е либав и приет
и почтен е, и угоден,
и високо благороден.
Но бил глупав, плиткоумек,
той е хитър, сладкодумен –
тъй парите го показват
и затуй му се подмазват.
Сиромах ли, без имот,
ако би щеш царски род,
с благородство, брайно, голу
и аярът бива долу.
Гиздав бил си, хубавец,
като слънце имай лице,
умен, учен колко щеш,
снемай със уста звездици,
нямаш ли пари, жълтици –
ти си страшно диване,
ти си грозен, хубав не,
ти си цяла простота...
Тъй отива днес света!
Петко Славейков
