Селоно ми е замрело,
Замрело и заболело.
Торнал е Хасан да торси,
Де има село без гробе,
Де има овце без коже.
Ага си Хасан варвеше,
През зеленено ливаде,
Че срьошна млада невяста,
Та си Хасаню викаше:
Вори са ворни Хасане,
И ти си писан в тефтеряс
Тринки ти деня вадьота!-
Хасан са назад разворна
И на майкаси викаше:
Залгай майчу постилай,
И в бокал вода наливай,
Тринки ми деня вадьота!