Сафие Сюльмана рукала,
Рукала и калесала:
-Скоро Сюльмане да дойдеш,
Сая сам вечер самичка,
Нема ни боба ни ага!-
Стана ми Сюльман,атиде
Низ Арда низ дюкянено,
Да сбира дрбен армаган:
Два юза смокини,стафиди
Лимоне и портокале,
Две оки благи ябълки
Ирми беш ендезе
Юнена басма червена
За фустан и за шелваре.
Че стана Сюлман атиде
На Сафининкини дворове.
Та си почука порука
На шамшир капийе шерани:
Стани ми Сафие,отвори
Носям ти дребан армаган!
Сафе му тихо ромони:
Полека чукай Сюльмане,
Че ще та чуе любено,
Любено още братяна.-
Кайно си дума думеха,
Чифте са пушки пукнаха
Та си Сюлмана удриха
От лева страна в сарцено.
Сюлман си тихо продума:
Пусни ма пусни Сафийе
Бин туклу имам шилета,
Халал да ти са до адно,
Стотина жолти алтоне
Халал да ти са до адин!