Салих е ранко подранил низ бяла ряка надолу,
низ зеленоно чеире.
Конче му пиле фъркаше,
силях му слънце гряеше
вървяли колко вървяли,
Салих си слязе от конян,
извади гребен кокален,
разчеса перчен камътън
и на перченън думаше:
"Перченю мой камътън,
ако са с любе вземеме,
дано ми да пояс нарастеш,
ако са с любе не земем,
дано ми до косъм окапеш!"
