** Önemli: Aşağıda alıntı yapılan makale sitemizin resmi görüşünü yansıtmamakla beraber sadece kaynak mahiyetinde yayınlanmaktadır!
Откъси от "Българите мохамедани" на Стоян Райчевски
Stoyan Raychevski’nin “Bulgar Muhammedileri” kitabından alıntılar
Няколко откъса от книгата на Стоян Райчевски “Българите мохамедани” :
Stoyan Raychevski’nin “Bulgar Muhammedileri” kitabından birkaç alıntı:ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ :
BİRİNCİ BASIM’A ÖNSÖZ:
Анализът върху всички досегашни изследвания показва, че българите мохамедани приемат исляма най-масово в периода 17-18 в. Причините за това са различни. Имало е естествено промяна на вярата със силата на меча, но това не е единствената и дори основната причина за приемането на исляма. Като че ли най-голяма роля за този процес е изиграла икономическата принуда и изкушението от привилегиите и данъчните облекчения , получавани веднага след отказа от християнската вяра. Посочва се и още една причина за приемането на исляма от българите мохамедани като алчността на православното гръцко духовенство, конфликта на богомилите с ортодоксалната църква и др.
Şimdiye kadar yapılan tüm araştırmalar Bulgar Muhammedilerinin (Pomaklar) İslamiyet’i 17. - 18. asırlarda en yaygın biçimde kabul ettiğini gösteriyor. Bunun nedenleri farklıdır. Tabii ki kılıç gücü ile din değiştirme varmış, fakat bu tek sebep olmadığı gibi İslamiyet’in kabulü için temel neden bile değil. Bu süreçte en büyük rol ekonomik mecburiyet ve Hıristiyanlıktan vazgeçtikten hemen sonra tanınan ayrıcalıklar ve vergi kolaylıklarının oynadığı sanılıyor. İslamiyet’in kabulü için gösterilen bir başka sebep Rum Ortodoksların açgözlülüğü, inananların Ortodoks Kilisesi ile olan sürtüşmesi v.s.
Втора група научни изследвания за българите мохамедани са насочени към проучване на техния старинен български език, народни обичаи и традиционна култура, където се откриват много следи от предислямския период и т.нар. криптохристиянство. Не е за пренебрагване и една трета група проучвания за българите мохамедани, която разкрива общите родови корени, роднинските връзки или общото владеене на наследствени имоти между българи мохамедани и българи християни.
İkinci grup Bulgar Muhammedileri (Pomaklar) hakkındaki bilimsel araştırmalar onların eski Bulgarca dili, gelenekleri ve geleneksel kültürleri’ne yönelik ve bu araştırmalarda onların İslam öncesi olan kripto Hıristiyanlıktan çok sayıda izlerine rastlanıyor. Başka dikkate değer Bulgar Muhammedileri hakkında üçüncü araştırma Bulgar Muhammedileri ve Hıristiyan Bulgarların ortak soy kökenleri, akrabalık bağları veya ortak miras mülkiyetleri hakkında.
Всички автори и изследователи от времето до 1878г. наричат езика на това мюсюлманско население почти без изключение български и по-рядко – славянски. Не пропускат да подчертаят, че българите мохамедани са били по-рано християни, следите на което още можело да се открият в техните обичаи, народни празници, родови и фамилни имена, в топонимията и хидронимията на селищата им.
Tüm yazarlar ve araştırmacılar 1878 senesine kadar bu Müslüman halkın dilini neredeyse istisnasız Bulgarca ve çok nadir – Slav dili olarak nitelendiriyor. Bulgar Muhammedilerinin daha önce Hıristiyan olduklarını mutlaka belirtiyorlar ve bunun izleri hala onların geleneklerinde, halk bayramlarında, köken ve soyadlarında, köylerinin dağ ve dere isimlerinde bulunabiliyormuş.
Говорът на българите мохамедани, както показват съвременните диалектоложки изследвания, е запазил редица граматични и фонетични характеристики на старобългарския език. Българите мохамедани в различните географски области говорят на местното българско наречие, еднакво с това на тамошните българи християни. Така че в диалектическо отношение българите мохамедани от различните краища на българската етническа територия принадлежат към различни диалектни групи. Наречието на родопските българите мохамедани например следва да се отнесе към рупските говори, на ловчанските помаци – към ловчанския или тетевенския говор, на торбешите мърваците или мияците – към западнобългарските или македонските говори. Говорът на българите мохамедани от различните български краища не може да бъде сведен до един диалект или едно наречие, защото те говорят на различни български диалекти в зависимост от регионите, в които живеят или откъдето произхождат.
Çağdaş diyalektolojik araştırmalar Bulgar Muhammedilerinin (Pomakların) konuşmalarının eski Bulgar dilinin gramer ve fonetik özelliklerini koruduğu görünmektedir. Değişik coğrafi bölgelerdeki Bulgar Muhammedileri oradaki Bulgar Hıristiyanları ile Bulgarca dilinin aynı şivesini kullandıkları görülmektedir. Şive yönünden değişik Bulgar etnik bölgelerindeki Bulgar Muhammedileri değişik şive gruplarına aittir. Rodoplu Bulgar Muhammedilerinin şivesi Rup konuşma grubuna aittir, Lovçalı Pomakların şivesi – Lovça veya Teteven lehçesine, torbeş mırvaklar veya miyakların şivesi – batı Bulgar veya Makedonca konuşma diline aittir. Bulgaristan’ın değişik bölgelerindeki Bulgar Muhammedilerinin konuşmaları tek şiveye indirgenemez, onlar yaşadıkları veya soylarının olduğu bölgelere göre değişiklik göstermektedir
По същата причина българите мохамедани не могат да бъдат обединени в културологично отношение в една етнокултурна или етнографска група, защото както езиково, така и според народната си култура те принадлежат към различни регионални групи, които съответстват на характеристиките на местното християнско население. Това прави безпочвени всички усилия да се въведе в обръщение понятието “помашки етнос”. Нещо повече, ние нямаме основание да говорим за “помашка етнографска група”, защото българите мохамедани от различните краища на българската етническа територия принадлежат към различни български етнографски групи.
Aynı nedenlerle Bulgar Muhammedileri (Pomakları) etnik ve kültür anlamda da bir araya onamaz, onlar şive farklılıkları gibi, geleneksel yönden de bulundukları bölgelere göre farklılıklar göstermektedirler ve bu gelenekler o bölgedeki Hıristiyanların geleneklerinin karakteristik özelliklerini taşımaktadır. Bu da “Pomak töresi” diye bir kavramın kullanılmasını anlamsız kılmaktadır. Dahası da biz “Etnik Pomak grubundan” söz edemeyiz, Bulgar Muhammedileri değişik Bulgar etnik bölgelerdeki Bulgar etnik gruplara aittir.
Като важен извод от внимателното проследяване на всички писмени извори за българите мохамедани се налага констатацията, че те нямат единно прозвище, название или самоназвание. В различните географски региони, където са техните селища, те биват назовавани по различен начин. В родопите например те са известни като “ахряни”, в Македония – “торбеши”, “мърваци” и “мияци” (последните две са названия и за българи християни). На север от Стара планина тяхното старинно название и самоназвание е “помаци”. Постепенно това локално име се пренася по книжовен път и върху българите мохамедани на юг от Стара планина. Навлиза и в чуждата литература, но не успява да се наложи в говора на българите мохамедани от Тракия, Македония и Албания, които не го възприемат като самоназвание. Книжовният термин “българи мохамедани”, ги поставя на едно равнище с другите неправославни българи като българите католици и българите протестанти. То съхранява най-добре и верските им чувства, без да ги разграничава по етнически признаци от останалите българи. Използването на термина “българи мюсюлмани” като опит за актуализиране и осъвременяване не е сполучливото в случая, защото то ги размива сред другите мюсюлмани в България.
Bulgar Muhammedileri hakkındaki tüm yazılı kaynaklarının dikkatli incelenmesinden çıkarılan sonuç onların tek isimlendirmeleri olmadığı. Onlar yerleşim birimlerinin bulunduğu değişik coğrafi bölgelerde farklı olarak isimlendirilmektedirler. Rodoplarda onlar “ahryanlar” olarak bilinmektedirler, Makedonya da – “torbeş”, “mırvaklar” ve “miyaklar” (son iki isimlendirme Bulgar Hıristiyanları için de kullanılmaktadır). Balkan Sıradağların kuzeyinde onların eski isimlendirmeleri ve kendilerini tanımlamaları “Pomaklar”dır. Akabinde bu yerel isimlendirme yazı yolu ile Balkan Sıradağların güneyine de yayılmaktadır. Yabancı edebiyata da girmektedir, fakat kendilerini bu şekilde tanımlamayı kabul etmeyen Trakya, Makedonya ve Arnavutluk’ta ikamet eden Bulgar Muhammedilerinin konuşma diline girememektedir. “Bulgar Muhammedileri” yazılım terimi onları Bulgar Katolikleri veya Bulgar Protestanları ile aynı seviyeye getirmektedir. Bu onları diğer Bulgarlardan etnik olarak ayırmadan dini duygularını da en iyi şekilde muhafaza etmektedir. Çağdaşlaştırmak ve faalleştirmek için “Bulgar Müslümanları” kavramını kullanmak onları Bulgaristan’da diğer Müslümanların içinde erittiği için isabetli değil.
ПИСМЕНИ СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ МОХАМЕДАНИ ДО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ (1878) :
BULGARİSTAN DEVLETİ’Nİ KURMADAN ÖNCESİNE(1878) KADAR BULGAR POMAKLARI HAKKINDA YAZILI BİLGİLER:
Ограничението на писмените извори за българите мохамедани до възстановяването на българската държава през 1878г. изключва всяка възможност писмените сведения да са повлияни от някакви конюктурни внушения на българската държавна политика. Цитираните извори са създадени преди Освобождението на България, когато българските земи са били изцяло подвластни на османската администрация.
Bulgaristan devleti’nin kurulduğu 1878 senesine kadar Bulgar Muhammedileri (Pomaklar) hakkındaki yazılı kaynaklar sınırlandırılmış oldukları için Bulgar devlet siyasetince şekillendirme açısından etkilenmesini imkansız kılmaktadır. Burada bahsedilen kaynaklar Bulgaristan’ın kurtuluş öncesinden, Bulgar topraklarının Osmanlı idaresi altında iken oluşturulmuştur.
Чешкият славист П. Шафарик обнародва в Прага през 1842г. труда си “Славянски народопис”. В етническа българската територия от първата половина на 19в., която според него включва древна Мизия и значителна част от Тракия и Македония : “от устието на Дунава или даже от Прут до самия Солун и Костурското езеро, а на ширина от нос Железник на Черно Море – до Охрид, Горен Дебър и Черен Дрин”, звучи “все българска реч”. На същия език говорят и българите мохамедани, обитаващи както той отбелязва “околностите на Доспат, Неврокоп и Горен Вардар”. Шафарик специално отбелязва, че те не са старо мюсюлманско население, а новопомюсюлманчени християни, отказали се от вярата си поради “дълговременно притеснение, но пазещи, впрочем, и сега още родния си език.” Шафарик също изброява стотици имена на стари и нови славянски племена и народи, дори и такива, които само веднъж са споменати от някакъв автор или в исторически извор и никъде в този дълъг азбучен списък той не е вместил българите мохамедани, защото никой тогава не ги е считал и възприемал като различен от българите етнос. (Стр 18)
Çek slavbilimci P. Shafarik 1842 senesi Prag’da “Slav halk yazılımı” isimli eserini yayımlamıştır. Ona göre 19.asrın birinci yarısında Bulgar etnik bölgesine Trakya ve Makedonya’dan önemli kısımlar ve tarihi Mizya’yı dahil ediyor: “Tuna deltasından, hatta Prut’tan Selanik’e ve Kostur gölüne kadar, enine ise Kara denizin Jeleznik burnundan – Ohri, Yukarı Debar ve Kara Drin”-e kadar hep “Bulgarca konuşma duyuluyor”. “Dospat, Nevrekop, ve Yukarı Vardar” civarında ikamet eden Bulgar Muhammedileri de aynı dili konuşmaktadır. Shafarik onların eski Müslüman olmadığını, “uzun süreli sıkıntılardan dolayı dinlerinden vazgeçmiş fakat hala ana dillerini muhafaza etmiş” yeni İslamlaştırılan Hıristiyan olduklarını özellikle belirtmektedir. Shafarik yüzlerce eski ve yeni slav kavim ve halkların isimlerini saymaktadır, hatta bazıları herhangi bir yazar veya tarihi kaynak tarafından sadece bir kere anılmış olmasına rağmen, bu uzun listeye Bulgar Muhammedilerini koymamış, o zamanlar kimse onları Bulgar etnik grubundan ayrı saymıyormuş. (18.sayfa)
През 1856г. французинът Еужен Пужан публикува в Париж своя труд “Икономически изследвания върху Ориента, финансите на Турция”, където между другото той привежда данни и за броя на българите от “гръцко вероизповедание” ( за православните българи), за българите католици и за българите мохамедани. Добавя също, че в околностите на София живеели “ренегати, познати под името помаци, които са прегърнали исляма вследствие на лошото им третиране от страна на техния (гръцкия) патриарх”. Пужан отбелязва, че тези мюсюлмани “говорят български” и съблюдават “много тайни изпълнения на християнски церемонии”. (Стр 25)
1856 yılında Fransız Eujen Pujan Paris’te “Orient’te iktisadi araştırmalar, Türkiye’nin mali durumu” adlı eserini yayımlamış ve arada “rum dinindeki” (Ortodoks) Bulgarlar, Katolik Bulgarlar ve Bulgar Muhammedileri sayısı hakkında bilgiler vermiş. İlaveten Sofya civarında “kendi (rum) patrikleri tarafından kötü muamele gördükleri için İslamiyet’e sarılan, Pomak adı ile tanımlanan dönenlerin” yaşadığını belirtmektedir. Pujan bu Müslümanların “Bulgarca konuştuklarını” ve “çok gizli Hıristiyan ayinleri uygulamalarını” gözettiklerini belirtmektedir. (25.sayfa)
1860г. - Стефан Веркович "Веда Словена – Обрядни песни от езическо време, запазени в устното предание на македоно-родопските българо-помаци". : “Има и доста села с потурчени българи около Мелник и в Тракия около Енидже, Ксанти и Гюмюрджина. Те не знаят друг език освен своя матерен български.” Той подчертава изрично, че всички песни от Веда Словена са събрани от “устата на помаци или мюсюлмански българи и нито една от християни” (Стр 31)
1860 – Stefan Verkoviç “Veda Slovena – Makedon-Rodoplu Bulgar-Pomaklarından Dinler öncesi zamanlardan sözel olarak ulaşarak korunan töre şarkıları”.: “ Menlik civarında ve Trakya’nın Enice, Ksanti ve Gümürcine civarlarında oldukça Türkleştirilmiş Bulgar köyleri var. Onlar ana dilleri olan Bulgarca’dan başka dil bilmemektedirler.” Veda Slovena’nın topladığı tüm şarkılarının “tamamını Pomaklardan veya Müslüman Bulgarların ağzından ve hiçbir tane Hıristiyan’dan alınmadığını” özellikle belirtmektedir Stefan Verkoviç. (31.sayfa)
В доклад от 15 май 1864г. на Михаил Александрович Хитров, висш руски сановник, поет и консул в Битоля, до Евгени Петрович Новиков, дипломат и писател, временно управляващ руското консулство в Цариград, относно пътуването му из Македония от Струмица до Битоля се съобщава за социалното и икономическо състояние на местното население, неговото вероизповедание и етническа принадлежност. “Тукашните мюсюлмани – пише той – всички са българи, приели някога исляма”. “Тиквешкото българско наречие е известно в цяла Македония. В нихиите Тиквеш и Мариховско мюсюлманското население се състои преимуществено от българи, преминали в исляма в началото на завоеванията, но запазили до ден-днешен българския си говор и в голямата си част даже не знаят да говорят турски”.
Bitolya konsulu, üst düzey Rus bürokrat ve şair Mikail Aleksandroviç Hitrov, 15.05.1864 tarihinde Rusya İstanbul Konsolos Vekili, elçi ve yazar Evgeni Petroviç Novikov’a Makedonya’da Strumitsa’dan Bitola’ya kadar yaptığı yolculuk hakkında sunduğu raporunda yöre halkının sosyal ve ekonomik durumu, dini ve töresel kimliği konularında bilgiler verilmektedir. “Buradaki Müslümanların tamamı bir zamanlar islamiyeti kabul etmiş Bulgarlardır.” – diye yazmış. “Tikveş Bulgar şivesi tüm Makedonya’da bilinmektedir. Tikveş ve Marihovo nahiyelerinde Müslüman halk çoğunlukla işgallerin başlangıcında İslamiyet’i kabul etmiş Bulgarlardan oluşmaktadır, bu günlere kadar Bulgarca konuşmalarını muhafaza etmişler ve büyük bir kısmı Türkçe konuşmayı bilmezler.”
В статистико-икономическия очерк на А.Мошин “Придунавска България (Дунавският вилает)”, издаден в Санкт Петербург, населението на Дунавския вилает е разделено според първото му официално преброяване през 1865г. по “народностен признак”, както следва : “140 000 мюсюлмани (турци, татари, цигани и д.р.) и 10 000 помаци (българи мохамедани). Дори и в тази официална статистика българите мохамедани са обособени в отделна графа, отделени са от всички останали мюсюлмани. Те не са включени в графата за българите, защото такава въобще няма по силата на утвърдената практика в османската администрация народностният признак да се подменя с религиозния. Мошин пояснява в очерка си, че българите мохамедани – “помаци живе ят около Плевен, Ловеч, Татарпазарджишкият окръг и в Родопите.” (Стр 42)
Sankt Petersburg’da yayımlanan “Bulgaristan Tuna civarı (Tuna vilayeti)” isimli A. Moshin’in istatistik-iktisadi çalışmasında Tuna vilayeti’nin nüfusu ilk resmi sayımında “soy özelliklerine” göre şu şekilde belirtilmiş: “140 000 Müslüman (Türk, tatar, çingene v.b.) ve 10 000 Pomak (Bulgar Muhammedileri). Bu resmi istatistikte dahi Bulgar Muhammedileri diğer Müslümanlardan ayrı verilmiş. Onlar Bulgarların yanına iliştirilmemiş, soy kökeninin dini kökenle değiştirilmesi uygulamasının Osmanlı idaresinde yerleşmiş uygulama olması nedeniyle. Moshin çalışmasında “Bulgar Pomakları’nın Plevne, Lovça, Tatarpazarcık sancakları civarlarında ve Rodoplarda ikamet ettiklerini” açıklamaktadır. (42.sayfa)
Липранди – "Източният въпрос и България" (1868) – основното население на Балканите, южно от Дунав се състояло от българите и сърбите в Княжество Сърбия и Хърватия. Всред едните и другите имало повече или по-малко “отцепници, приели исляма или католицизма”. “Населението във Филипополско и в планинска България, наричана от европейците Македонска България” живеели повече от два и половина милиона българи и само около 100 000 турци (главно в градовете) и навсякъде в планинска България “няма друг език освен българския”.
Liprandi – “Doğu sorunu ve Bulgaristan” (1868) – Tuna nehri güneyindeki Balkanların nüfusu temelde Bulgarlardan ve Sırbistan ve Hırvatistan Prensliği Sırplarından oluşuyormuş. Bu nüfusların her birinde daha az veya daha çok “İslamiyet’i veya Katolikliği kabul etmiş ayrımcıların olduğu”. “Filibe civarı ve Avrupalılar tarafından Makedon Bulgaristan’ı tabir edilen dağlık Bulgaristan’da” iki buçuk milyon Bulgar’ın ve sadece 100 000 Türk’ün (ekseri şehirlerde) yaşadığı ve dağlık Bulgaristan’da “Bulgarca’dan başka dil olmadığı” belirtilmektedir.
На народностния състав на населението във Филипополския санджак през същата 1868г, се спира и Н. Обручев, който след като изброява във “Военно-статистически сборник” осемте кази, от които се състои санджакът, съобщава, че неговото мюсюлманско население е разсеяно в Родопските планини и се състои “преимуществено от помаци, т.е. потурчили се българи, съхранили и досега своя роден език, незнаещи нищо по турски”. (Стр 45)
Aynı 1868 senesinde Filibe sancağı soy kökeni yapısına N. Obruchev de değiniyor ve “Askeri İstatistik Toplam Eserinde” bu sancağı oluşturan 8 kazasını sayarak bunların Müslüman nüfusunun Rodop dağlarında dağınık ikamet ettiğini ve “ekserisinin Pomaklardan, hiç Türkçe bilmeyen, şimdiye kadar ana dillerini muhafaza etmiş Türkleşmiş Bulgarlardan “ oluştuğunu belirtmektedir. (45. sayfa)
Дописка до вестник “Дунавска зора”, изпратена от Търново на 25 юни 1868г., подписана с инициала Ц. Същия инициал срещаме и под доста статии и материали във вестниците “Свобода”, “Нова България” и списание “Училище”. : Българите мохамедани се засягали и протестирали, когато българите християни се обръщали към тях на турски поради факта, че били мюсюлмани. “Много пъти съм чувал в Плевен да казват на ония българи, които им говорят турски : Абе, не ми говори тоя свински език, не знаеш ли че съм помак? Вкъщи си говорят само на български и жените им не се крият. С една реч, те са българи, сами си го изповядват, че били потурчени някое време насила. Вярата приели, а езика турски умразили. Турското правителство знае това добре и за да ги потурчи съвсем, взело е от 20-30 години насам да взима от всяко село млади момчета в духовните си мохамедански училища в Цариград, за да ги праща после проповедници сред техните братя, защото изпращаните преди това ходжи – турци нямали успех поради непознаването на езика. (Стр 46)
“Tuna gündoğumu” gazetesine 25.06.18687 tarihinde Tırnova’dan C. isim kısaltması ile gönderilen yazı. Aynı isim kısaltmasına “Özgürlük”, “Yeni Bulgaristan” gazeteleri ve “Okul” dergisinde bir çok yazı ve makale altında da rastlıyoruz: Bulgar Muhammedileri kendilerine Bulgar Hıristiyanlarının Müslüman oldukları için Türkçe hitap ettiklerinde alınıyorlarmış ve tepki gösteriyorlarmış. “Çok defa Plevne’de kendilerine Türkçe hitap eden Bulgarlara: Bu hınzır dilini konuşma bana, Pomak olduğumu bilmez mi sin? gibi tepkilerini duydum. Evlerinde sadece Bulgarca konuşurlar ve karıları saklanmaz. Bir sözle onlar Bulgar, zamanında zorla Türkleştirildiklerini kendileri itiraf ediyor. Dini kabul etmişler, Türk dilinden nefret etmişler. Türk idaresi bunu iyi biliyor ve onları iyice Türkleştirmek için son 20-30 yıldan beri İstanbul’daki Dini (İslam) okullara her köyden genç oğlanlar alıp sonra onları kendi kardeşlerinin arasına ibadet görevlileri olarak gönderiyormuş, daha önce gönderdikleri hocaların dillerini bilmediklerinden başarılı olamadıkları için. (sayfa 46)
Алберт Дюмон ''Балканът и Адриатическо море, българите и албанците. Селският живот, елинизмът и панславизмът.'' (Париж, 1873). И планинските и полските мюсюлмани в пловдивската провинция спроред него са потомци на християни, които са приели мюсюлманството по време на подчинението. Истина е, че те ходят в джамия, но в смесените села те споделят с християните същите суеверия, същите агиязми, вярват в същите моски. Повечето от тях говорят български и ще се върнат в правата си вяра със същата леснина, с която са я оставили. Те не разбират твърде корана и Евангелието. (Стр 66)
Albert Dümon “Balkanlar ve Adriyatik denizi, Bulgarlar ve Arnavutlar. Köy yaşamı, Helenizm ve Panslavizm.” (Paris, 1873). Filibe kırsalının dağlarında ve ovalarında ikamet eden Müslümanlar ona göre egemenlik yıllarında İslamiyet’i kabul etmiş Hıristiyanların evlatları. Onların cami’ye gittikleri doğru fakat karışık köylerde Hıristiyanlarla aynı batıl inançları, yazgıları paylaşmaktadırlar, aynı muskalara inanmaktadırlar. Onların büyük kısmı Bulgarca konuşmaktadır.
(Sayfa 66)
Бианкони издава 1875г. в Париж ''Етнография и статистика на Европейска Турция и Гърция'', която съдържа за населението в Европейска Турция по народности за периода 1872 – 1876г. В нея е отбелязано, че сред мюсюлманското население не Европейска Турция има ''140 000 българи, наречени помаци.'' (Стр 67)
Biankoni 1875 senesi Paris’te “Avrupa Türkiye’si ve Yunanistan’ın etnografi ve istatistikleri” çalışmasını yayımlamıştır. Bu çalışma Avrupa Türkiye’sinin 1872 – 1876 yıllarındaki soy kökenleri bilgilerini içermektedir. Bu eserde Avrupa Türkiye’sinin Müslümanları arasında “Pomak tabir edilen 140 000 Bulgar” bulunduğu belirtilmiştir. (Sayfa 67)
Феликс Каниц (1875) - ''Дунавска България и Балканският полуостров. Исторически, географски и етнографски пътни проучвания от годините 1860-1875'' : ''Всяка религиозна омраза е чужда на преминалите към мохамеданството българи, нясякъде тези мюсюлмани помаци живеят в пълна хармония със своите християнски кръвни братя. Никъде не чух в местата, където живеят заедно, поне едно оплакване от някаква враждебност едни спрямо други. (Стр 70 )
Felix Kanitz (1875) – “Tuna civarı Bulgaristan ve Balkanlar yarımadası. 1860 – 1875 seneleri Tarihi, Coğrafi ve Töregrafik yol araştırmaları”: “İslamiyet’e geçen bu Bulgarlar dini düşmanlıktan uzaktırlar, yaşadıkları her yerde bu Pomak Müslümanlar kendi kan kardeşleri olan Hıristiyanlarla uyum içinde yaşamaktadırlar. Beraber yaşadıkları hiçbir yerde aralarında her hangi bir düşmanlık bulunduğunu duymadım. (Sayfa 70)
Константин Иречек – 1876г. ''История на българите'', проследява драматичните за съдбата на българските народи събития след османското нашествие, когато много от болярите и местната аристокрация приемали исляма, за да запазят своите привилегии, а населението в равнините бягало в планинските области, където основавало нови селища, за да се скрие от завоевателите и да съхрани своята християнска вяра. Допълва, че много ''българи, особено богомилите приели исляма и особено около Ловеч околностите все още са населени с така наречените помаци, т.е. българи мохамедани.'' (Стр 72)
Konstantin İreçek – 1876 senesi. “Bulgarların tarihi” adlı çalışmasında Osmanlı istilasından sonra Bulgar halklarının kaderi için dramatik olayları takip ediyor, o aralar bir çok üst düzey ve zengin tabaka kendi ayrıcalıklarını koruyabilmek için İslamiyet’i kabul etmiş, ovalardaki halk ise kendi Hıristiyanlık dinini koruyabilmek için dağlara kaçıp saklanıyormuş ve oralarda yeni köyler kuruyormuş. “Çok Bulgar, hele üst tabaka, İslamiyet’i kabul etmiş ve Lovça civarında hala Pomak veya Bulgar Muhammedileri diye adlandırılan halk yaşamaktadır” diye ilave ediyor. (Sayfa 72)
1878г. – Липранди, специално издадена в Москва статия за поддръжката, която може да се очаква от населението на България, заявява , че в Европейска Турция от всичките 3 800 000 изповядващи мохамеданството, само 1 100 000 са били османлии, а останалите 2 700 000 – славяни, приели мохамеданството. Същите мисли развиват в своя двутомен труд ''История на славянската литература'' авторите Пипин и Спасович, които споменават, че в Европейска Турция има освен православните българи и българите католици още 250 хил. Потурчени българи мохамедани, така наречените помаци, запазили своя език. (Стр 75)
1878 senesi – Liprandi, Moskova’da yayımlanan Bulgaristan halkından beklenebilecek destek için yazdığı makalesinde Avrupa Türkiye’sinde bulunan 3 800 000 Müslüman’dan sadece 1 100 000’i Osmanlı kökenli bulunduğunu, diğer 2 700 000’i İslamiyet’i kabul etmiş Slavlar olduğunu yazmış. Pipin ve Spasoviç isimli yazarlar da “Slav edebiyat tarihi” isimli iki ciltlik çalışmalarında aynı düşünceleri paylaşıyorlar ve Avrupa Türkiye’sinde Ortodoks Slav Bulgarlarından başka 250 000 Katolik Bulgar’ın da bulunduğunu belirtiyorlar. Türkleştirilmiş Bulgar Muhammedileri veya Pomak diye adlandırılan halk kendi anadillerini muhafaza etmişler. (Sayfa 75)
1878 - Убичини в студията му за Източна Румелия, отпечатана след Берлинския конгрес в парижкото Списание за география : ''Както има българи християни, така има и българи мохамедани. Помохамеданчени не както са постъпили босненските бейове след завладяването на страната им в стремежа за господарство и от привързаност към феодалните им привилегии, а след повече от цял век, към 1495г., за да се избавят от гнета на ортдоксалния клир. Тях ги определят, а и самите те се определят с името помаци. Помакът, станал мюсюлманин, се различава напълно от османлията. Той изобщо не е забравил българския си произход и гордо парадира с него.Съхранил е по-голямата част от обичаите и ритуалите и суеверията на своите християнски предци; призовава както останалите българи св. Георги, св. Димитър и св. Никола, почита същите аязма, вярва в същите талисмани. Езикът, на който говори той, е един от най-чистите български диалекти и именно той е предоставил на издателя на ''Родопски песни'' – Веркович, най-добрата част от своята народна поезия. (Стр 77)
1878 – Ubiçini, Doğu Rumeli için yazdığı ve Berlin Kongresinden sonra Paris Coğrafya dergisinde yayımlanan makalesinde: “Bulgar Hıristiyan’ı olduğu gibi Bulgar Muhammedileri de var. Onlar Bosnalı beylerin yaptığı gibi feodal ayrıcalıklarına bağlılıktan ve hükümdarlığa ulaşmak amacı ile ülkelerini işgalden sonra değil, neredeyse bir asır sonra 1495 senesine doğru Ortodoks yönetiminin hışmından kurtulmak için. Onları, kendilerinin de benimsediği Pomak adıyla tanımlıyorlar. Müslüman olmuş olan Pomak Osmanlıdan çok farklıdır. bulgarlar ile aynı yazıtları saymakta ve aynı tılsımlara inanmaktadır. Konuştuğu dil en temiz Bulgar şivesidir ve onlar (Pomaklar) “Rodop şarkıları”-nın sahibi Verkoviç’e halk şarkılarının en iyi bölümünü sunmuştur. (Sayfa 77)
