Мили приятели, за да говоря толкова убедително за тези села не ви ли дойде на ум, че може да съм и от там. Да наполовина-помак и наполовина-турчин - такава раса няма ще кажете, но аз пък твърдя, че ние точно в този регион сме смесени и не се делим като вас на чисти или мръсни - ние сме мюсюлмани и това е най-вжно, защото в селата ни не погребватс попове, а и имами. пример: в Селча има булки от - Фотиново, Нова махала, Стоманово и други турски села, в Настан, Лясково, Девин,Змеица, Барутин, Влахово, Сърница, Доспат и други също има булки от турските села (в тези села имам братовчедки , както и обратно) В Стоманово, Нова махала, Фотиново, Борино Грохотно, Гьоврен, Кричим, Устина, Пещера, Куклен и др има булки помакини женени за турци. Вие си ни делете както щете - ние сме мюсюлмани и хич не ни пука вашето деление, защото ние се знаем, а вие не ни знаете.
Тук съм абсолютно съгласен!
Имаме си смесени бракове - имало ги е и в миналото, има ги и сега.
Важното е, че си се разбираме и си живеем спокойно.
Видях по-нагоре, че някой поставяше под съмнение дали Мечта е от Селча и дали разказите й не са измислени.
За тези, които се съмняваха - не познавам лично Мечта, но фамилиите за които пише са си селчански, а и тя самата посочи, че е от Оджаковия род. Историите свързани с рода й са си истински, само дето названията на фамилиите и местностите тя си ги нарича по турски.
Единствено не съм съгласен с изводите, които прави въз основа на разказите си.
Това, че тя е от смесен турски-помашки род и посочва, че в нейното семейство са говорили турски, не означава че всички останали в селото са използвали турски като майчин език.
Абба (прадядо ми) рахметлията разбираше и говореше турски, защото бе роден още преди Освобождението.
Всички хора от неговото поколение разбираха и говореха турски, но то и българите християни в Родопите от това поколение са разбирали и говорили на турски.
Нормално е, като си в среда, в която доминира определен език да се опиташ да го научиш.
Ние сме били владени от Турция до 1912 година, езика на администрацията е бил турски, търговията е била основно насочена натам, съвсем естествено е да разбират турски.
Въпросът е, че помаците вкъщи и помежду си са си говорили на родопски български диалект, дори и преди Освобождението.
При нас, както спомена и Мечта, има много смесени бракове, преобладаващата част са помаците и затова турците са научили да говорят български, за да могат да се разбират с околните, а не заради това, че някой възродител е дошъл насила да ги учи на български.
По същия начин няколкото помашки рода в съседното турско село Стоманово са възприели с годините турски за майчин език, тъй като средата в която живеят го изисква от тях. Те са били малцинство в турско село, смесените бракове са били също с турци и е нормално да възприемат турски за майчин език.
По същия механизъм, турците от смесените бракове при нас са възприели българския.
Абсурдно е да се твърди, че сме научили български след 1912 година под натиска на възродителите.
Най-малкото в нашия диалект има редица старобългарски остатъчни лексикални и граматически форми, които ги няма в съвременния български книжовен език и които няма как да се наложат насила отвън.
Това са архаични славянобългарски форми развивани от местното население в продължение на векове.
