Topic: Cпомените на една жена от с. Селча

[mechta]

"Модерно е да се сменят половете напоследък." Дали съм мъж ,или жена това е без значение. Само не ме упреквай, че бъркам родовете.

[Hashashin]

"Модерно е да се сменят половете напоследък." Дали съм мъж ,или жена това е без значение. Само не ме упреквай, че бъркам родовете.

Ако си си сменил пола реално е друг въпрос, но според мене си го сменил само виртуално

[Беглик]

Благодаря, Мечта.

[Rahmie]

Dnes po edno vreme razdelih temata ot Nevrokiopskata kaza...no may ne poglejdame mnogo kade pishem...
 
Razdelyam otnovo...dano diskusiyata tozi pat prodalji v tochnata tema.

[mechta]

Думата "саксан"означава сврака, а не "сексен",което е осемдест. А това , че обърках темата мисля, че не е във вреда на форума да разберат и от тук за село Селча. Да напомня, че спомените не са мои, а на човек от селото до които успях да се добера. до колко са автентични може да се провери на място има ли такъв човек от там.  И не се срамувам, че родителите на моите родители са преселници от с. Селча, за това гарантирам за достоверността на написаното от тази жена. Нека и някой друг да потърси извори от там.

[Hashashin]

Къде са побликувани тези спомени и кой може наистина да удоствери, че това са реални спомени на жена от Селча а не поредната измислица и провокация?

[Сидхарта]

Аз предпочитам да вярвам на хора помаци от там-Боян,Цецо и пр.Мечта не е доколкото разбрах от помаците.

[Hadj]

  Внимавай Мечта,какви са тези писания  ти не знаеш ли че си има официална теза за произхода  на помаците.Пък какви са тези турци не си ли слушала че те нямат нищо, АМА НИЩО ОБЩО с помаците.Внимавай също с какви хора се познаваш защото този Дорсунски има нахалството да не признава насилственото потурчване.
    Предлагам Мечта да бъде анатемосана за ерест.

[EvroPOMAK]

Аз предпочитам да вярвам на хора помаци от там-Боян,Цецо и пр.Мечта не е доколкото разбрах от помаците.

Всеки има право да си вярва в каквото си иска, дори и в хора НеПомаци, нали и те са людье! 

[mechta]

•     ЗА САКАДЖИЯ
  Тяхната фамилия и на другия брат Сакаллълар –  най-богатите на селото. Сакаджията имал двама сина и една дъщеря.
  Селото бая се намножило и живеели задружно.
  ДА ДОЙДЕМ НА РОДА МУГЛЕНЧЕЛЕР
  В с. Мугла имало семейство Имамлар. Имам Хариф имал  две жени. Всяка година ходел на хаджилък в Мека. Той бил най-богатия и бил Хафуз  в селото.
  Eдна  година отишъл пак на хаджилък. Какво било било, тръгнал да се връща и гледа  една жена с бебе на ръце седи и плаче. Той я попитал, защо плаче и тя му  обяснила, че мъжът и се удавил в морето, и тя останала на пътя, и няма си  никого. Имам Хариф я прибрал и довел на село. Станали му три жени, а бебето се  казвало Ибрахим. Пораснало детето, може би към 12 години и майка му починала.  Може би една година още живял там, но другите жени и синовете на Хариф много го  измъчвали. Принудил се Ибрахим да  се  махне от там. Дошъл в Селче да търси подслон. Сакаджи го прибрал като ратай.  Бая години работил и бил добър и примерен, че Сакаджи оженил дъщеря си за  Ибрахим. Заживяли добре...
  Единият син(на Сакаджи) му починал като ерген. Той  завещал половината имот на сина и половината на Ибрахим. Ибрахим много  забогятял.
  Всяка година ходел на хаджилък. Имал и втора жена.  Първата му родила трима сина и една дъщеря. Синовете: Ахмед – моят дядо - на  майка ми баща; вторият Ферат , Якуб и Айше. От втората жена имал една дъщеря –  Зекие.
  Много добре живеели. Построил голяма къща. Имал и  одая за някои закъсняли пътници, за да ги прибира за хаир. Тези стаи се казвали  „ачик одая”*(отворена стая).
  Дядо Ибрахим починал. Втората му жена се омъжила за  мюфтията на селото.
  Да вземем Ахмед Мугленни- този прякор и фамилия  получил Ибрахим, който дошъл от с. Мугла и не знаел каква фамилия има). Дядо  Ахмед се оженил за момиче от Парапуллулар и имал две дъщери – Кебрие и Фатма и  двама сина Али и Реджеб. И те били много богати.(Кебрие е моята майка)
  ДА ВЗЕМЕМ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
  Говорило се за мурабе. На Ахмет жената имала сестра  в Мухале кьой*(турско село до войната - сега Михалково). Веднъж вика на Ахмед:  „Да отидем да видим сестра ми, че ако се обърка света, кой знай кой ще остане  жив.”
  Сутринта отиват в Мухале кьой и що да видят, жива  душа не се мярка. Всички врати на къщите зеят, селото пусто. Влезнали в една  къща, откъдето се чувало плач и намерили едно бебе. В друга влезнали намерили  близо две годишно дете да вика: „Буба!”*(тате)
  Вземали децата и се върнали на село. Не минало и  седмица започнала Балканската война. Вдигнало се цяло село да бягат. Дядо ми  Ахмед вземал двете деца, баба ми, големият си син Али, майка ми Кебрие - тя  била на десет години и вземала малкото си братче Реджеб на гръб и бягали, а  отзад ги гонели гяурите. И от други села бягали. Стигнали Кавала. Кои минали  минали, които останали ги пленили и върнали назад обратно. Мъжете събрали  „исир”* (в плен). Жените като дошли що да видят, селото на пепел, само две къщи  останали. Всички се прибрали в двете къщи. Никъде не намерили поне едно зрънце  жито, или фасул, и по градините нито една ропка картофи(големи ями в земята,  където се съхраняват зимата картофите). Всичко изровено и плячкосано от гяурите.  Войната почнала есента, когато всичко е прибрано. Как е преживял този народ?  Мъжете се  върнали, когато се успокоило  всичко. На пролетта в Селче пристига помощ в селото от Турция – храна,  работници.
  Заседнал един Кара Иван за кмет на селото. Много  измъчвал хората, тирял момите (задирял) и младите невести. Чудели се къде да се  крият горките. Народа таман се успокоил ето и друга мъка. Дошли стражари заедно  с поп събират всичко живо в един сайвант и застава попа на вратата с един бакър  вода и ножица в ръка, а в другата ръка кръст. Прочита едно слово, почва на жените  да реже от косите, топи във водата и после пръска жената в лицето и слага  косата в бакъра. Пита: „Как се казваш?” Да кажем пример: „Райме.” „Хайдее  Райна!” И дава да целува кръста три пъти. По този начин всичко е прекръстено.  Забранили турския език, но някои знаели и по някоя българска дума дето са  живяли сред българите. Тогава казал народа:”Езика си даваме, но вярата, никогаш!”
  ДА ДОЙДЕМ НА КАРА ИВАН
  Бая време стоял кмет на селото. Приселили се и  семейства българи в селото, за да научат народа на български, но не свикнали и  си отишли. Само две семейства останали – Харизанови и Згурови. Димитър Згуров  отворил дюкян. И стражаря живял бая време в селото.
  Това всичко съм слушала от старите  хора – моят дядо Ахмет Мугленчов, останал с  тази фамилия от дядо Ибрахим, от дядо Осман, Хасан Чауш, Кадир Чауш, Мюфтю Али,  Ахмед Палаз, Кър Али, Семиз Ахмед. Тези са и служели край село в къшлата  (военната казарма).
  На Кара Иван му викали и Черното... била съм на 8  годинки, кога  почина дядо Ахмед. На  майка ми бащата почина в гр. Пещера през деня Арифе, на знам коя година.
  Дядо ми много случаи ни казваше, но кой да ги помни.  Колкото помня мъча се да пиша. И една песен даже ме е научил - за Кара Иван. Случката  е с двама млади – мъж и жена. Работели те на нивата, а от нивата надолу имало  кладенец. Жената слязла да вземе вода и усетила шум. Поогледала се насам натам  и съзряла, че някой я дебне и от страх заплакала. Тръгнала към нивата и той  тръгнал по следите и. Дошъл до нивата, нападнал младежа и го ранил много тежко.  Отвлякъл жената, а ето и песента на дядо за тази случка.
  „Emennerden  bir kız indi punara
  Aktı gözümün yaşı  döndü çimene.
  Kara İvan kondu  peşine,
  Tarlanın orta erinde  serdi leşimi.
  Nereye gidersin  sevdim delibaş gibi
  Yaktın bugün  yüreyimi kızgın saç gibi.
  Ayleme sevdiğim  ayleme gene benimsin
  Dön beri sevdim dön  beri sevdim
  Yüzünü bileyim  ruyamda göreyim.
  Песента е много ценна. Който пише да я преведе на  български.
  (превод  на песента)
  От Еменнер слезе едно момиче на извора,
  Изтекоха сълзите ми на поляната.
  Кара Иван тръгна по дирите ми
  В средата на нивата ме просна мъртъв.
  Къде се втурна любима като полудял?
  Не плачи любима, не плачи, ти си моя.
  Изгоря сърцето ми като нажежено желязо.
  Не ме разплаквай любими, пак ще съм твоя
  Обърни се, обърни се любими
  Да видя лицето ти и да го сънувам.
  
  ДА СЕ ВЪРНЕМ В СЕГАШНОТО СЕЛЧЕ
  Един младеж, не знам с какво образувание е написал  книга за селото. Много хубаво е писана, но кой му е дуктувал това? Там съм  родена, но народа беше едно време простичък. Сега интелегенцията много е  напред, особено младежите. Още може да се намерят някои възрастни хора като  нас, тъй че който чете моето писано да не намира махана. Много се извинявам, че  пиша така просто.
  Мили младежи, от Балканската война до ден днешен три  пъти е прекръстен народа в Селче. Първията път – 1912-13 година, вторият път  1939 година, третият път по Живково време. Хайде, езика си дали, но защо не се  научиха на чист български език от първият учител дошъл в селото. Вторият беше  Никола Палев. Аз четири години учих при Палев и две години им служих, две деца  им гледах – Личо на две годинки и Борьо на пет месеца. Там научих българския.  До сега не е оставало селото без учители. Старо,  младо, защо езика им е съвсем друг – помашки  смесен с много турски думи?
  Срещнеш някой учен и го питаш как се казва – Румен Мюфтиев,  или Маджиров. На много фамилии сложиха сричката –ов, -ев. Например: Имамлар –  Имамови, Топаллар – Топалови, Солаклар – Солакови и т.н.
  ЕЗИКА, КОЙТО ГОВОРЯТ СЛЕД КАТО ЗАБРАНИХА ТУРСКИЯ
  -Каде оди ба?
  - Фаф Балканя, да калвем дарва.
  -Атти мари фрут утидаа, па ни са ощи бавим
  - Ясаа слива жаа откълвя, кума прави сенкя на  пенжура.
  -Аше, каде си одялу, бая си са нарамяло, како тако  си зяло.
  - кума докараа суган , та щяя жинтекята да са  истрепят, та и я закачив дьорт беш килу.
  -Амед, Али, саатя стана икиндия, стягати са, жим да  кусим на Чяла.
  Този наш писател щом ни пише за българи, защо до  сега не са научили чисто българския. Доста има с висше обрзувание, но срещнеш  ли някой и заговориш веднага ще познаеш, че е от Селче по говора.
  По Балканската война, езика са си дали по принуда,  но до ден днешен вярата си изпълняват, макар турци, макар помаци. С едно име не  се счита за българин. Сърцето щом не приема друга религия, ако щеш десет имена  ми сложи пак си е това, както било.
  ЗА ТОЗ БУРУН
  Едно време защо са нарекли Тоз бурун - Черкова?
  Кара Иван направил една колиба и на покрива сложил  един кръст от дърво и окачил един чан за камбана. Никой не ходел там. По някое  си време излязъл един ураган и отнесъл колибата на Кара Иван. Но името на Тоз  бурурн останало Черква, а местността Баалък, дето пасяхме овцете, сегашна Лозята  - там ни бяха нивите.
  С баща ми много старовремски случки си приказваха,  много интересни работи слушахме, но кой да помни всичко, десет годишна съм била  тогава. А Осман дидеку все си живееше там с овцете. Много ми беше драго, кога  пускаше агнетата да играят в оградата. Кога имахме пресилена работа спяхме в тяхната  колиба по жътва и харман. Майка ми и баща ми си ходеха на село, а ние с кака ми  Зекие (Порязова) там оставахме. Далече беше нивата, час и половина път да бием  и все нагоре до селото.
  Дядо ми, на майка ми баща, казваше, че по някое  време се появила някоя болест, наречена чума. По пет по шест души умирали за  ден. Не могли да смогнат да ги погребат. *(в средата на 15 век). Гробището било  далече, та ги погребвали до джамията. За пет месеца се напълнила ливадата до  джамията. Много починали и войници от къшлата. *(Колко  е старо село Селча, кога е заселено, след  като в средата на 15 век загубва повечето от жителите си в това число войници от  къшлата.)
  СЛУЧКА ПРЕЗ ТУРСКО ВРЕМЕ
  През турско време един военен забит отивал към Чал  тепе на Калята. Точно стигнал до ливадата , през среде минавал пътя за Калята и  в нея имало чешма, наречена суват, и на военния коня навел глава да пие вода.  Изведнъж се изплашил и хвърлил човека на земята и той на място починал. Какъв е  бил? От някоя държава е бил? Казвал се е Юздюрмен Сами, за това чешмата се казва Юздюрмен  сую, сегашно име - Оджаковия суват, защото е в нашата ливада. Този човек го  намерил някой от селото, а до него коня копаел с крак и цвилил жално.
  Калята е била гранична кула едно време, а по-късно  направили и на Шипковица удут (граница). Като деца ние ходехме да играем там и  намирахме фишеци, куршуми, парчета ръждиви железа, може и сега да има някоя следа  от стените.
  МОЯТ БАЩА - АХМЕД ОДЖАК
  Беше много  общителен. Не правеше разлика между хората.С  всякакви хора общуваше. И майка ми беше същата.
  От с. Върбово имаше дядо Димитър и жена му баба Ружа.  Те имаха дюкян, единствен в селото. Всичко продаваха. Цяло село купуваха от  тях. Много добри хора бяха. Често идваха у нас на гости. Много случки  разправяха. Казваха и за Балканската война. Димитър имаше брат Маврудия.  Двамата били офицери. Маврудия живеел във Фотен (с. Фотиново, Пазарджик). Имал  двама сина и една дъщеря, а дядо Митьо имаше само двама сина – Васил и Георги.  Те живееха във Върбово. Дядо Димитър разказваше: „През войната, когато гоняхме  турците, аз в една посока, брат ми в друга посока. Гледам жени, деца, възрастни  не могат да бягат, давам команда: „От тук ще минем да ги преварим!” Вземаме  дълга посока, за да могат хората да вземат мегдан(преднина). По деретата хората  скрили чували с храна и покрили с шума, аз отклонявам войниците да не видят. А  моят брат какво вършеше. Когото стигнеше сече, коли, дроби наляво надясно. На  бременните жени вадял децата от корема и ги забивал на кол за знаме. Много хора  погуби и се хвалеше с това. Но като му са родиха двама сина, дано Бог не дава  на никого такава гледка, до кръста хора от кръста надолу никой не знай какво е  - само майката. Това казваше дядо Митьо и плачеше. (И тези деца живяха до 1970-та  година и ги гледаше сестра им Сийка Маврудиева във Фотен.)
  Не съм била родена, когато всичко применували с  български имена (1912г.) А като бях 10-12 годишна(1934), преименуваха всичко наново  и хората, и местностите. Давут Бурун стана Давидова, Баалъка стана Лозята,  Чадър купасъ стана Чадърво купище и т.н.
  Имало военни служители от селото като Хасан Чауш,  Осман Чауш, Ахмед Палаз и Али Чауш. Даже като дете и аз ги помня. Али Чауш и  него го помня, имал жена и дъщеря на име Хавва, но и викаха Авиш.
  Али Чауш като се разхождал по границата, гледа край  Фотен на една нива майка и дъщеря работят. Момата била много красива и той без да  мисли я отвлича, докарва я в селото и се оженва за нея. Тя му ражда двама сина  – Кадир и Исмаил. Пораснали децата фамилията останала Чаушеви. Кадир се оженил  и му се родили две деца Али и Фейме, а жена му починала. Вземал втора жена и тя  му родила три дъщери.
  Да дойдем на Али Чауш, той починал, жена му се  върнала във Фотен. Там се омъжила втори път. Мъжът й имал двама сина – Хасан и  Хюсеин, мъжът й се казвал Мехмед Оджак. Първата му жена била починала и останали  децата му сираци. Втората му жена родила още един син – Ахмед – моят баща.
  Хасан се оженил, а баща му починал. Ахмед останал  сирак, когато бил на три годинки. Брат му Хасан тръгнал за Турция и земал  Ахмед. Майка му пак се върнала в Селче при синовете. Ахмед като пораснал  учил арабски, латински, първо в Измир – седем  години, а после в Истанбул. Като станал на 19 години се върнал от Турция,  защото му обадили, че майка му е болна и няма кой да я гледа. Вземали го войник  и служил една година, понеже е бил сирак. По Балканската война бягал и се крил  с майка си, но нищо не казваше. Като утихнала войната се оженил. Минали два  месеца майка му починала. И повече баща ми никога не успял да види братята си в  Турция. Едва аз, 85 годишна ходих благодарение на зет ми Мехмет Алев –  Коджамустафа и видях внука на чичо ми Хасан. Много приличаше на баща ми.  Прегърнахме се и много плакахме. Той живее в гр. Караджабей и има син и дъщеря.
  Имало в село един човек от Гирит (о. Крит) на име  Терит. Вземал дъщеря си и тримата сина Мехмед, Ахмед и Халил и пристигнал в  село. От там им завикали Теритви
  Да се върнем малко назад. Дядо Мехмед Юсмен.  Разправяше, че баща му бил голям авджия, казвал се Юсмен. Неговото име носи  фамилията на Юсменови. На дядо Мехмед жената всички и викаха бука(баба) Юсменка.  Тя беше известна лечителка, от доктор по-нагоре. Лекуваше хора, деца, добитък.  (В гроба камъните и пръстта да и са светлина, а ватаня да и е дженнет. Аллах да  ме чуе. Дувата да ми прави кабул за всички души.)
  Баба Юсменка разправяше, че нейната свекърва била от  юруцуте на Юсмен жената. Баба имаше две деца – Халил и Ибрям и три дъщери –  Айше, Сюбие и Атидже. (по-горе също стана дума за тях) Атидже беше жена на  вуйчо ми Али Мугленчов, все я наричахме Юсменка инге. Халил и Ибрахим бяха  майстори авджии, като баща им.
  Топаллар, стария Топал – не го помня. Но жена му помня,  беше от Фотеня. Често  идваше у нас и не  можеше да говори Селчански език, на всяка дума казваше „андан чене”, за това и  казваха Ченет. Тя имаше четири сина, Ахмед – викаха му Палаза, Неби, Исмаил и  Мехмед. Неби беше като лекар по счупените части на хората и добитъка. Третият –  Исмаил и Мехмед. Имаше и две  дъщери –  Айше и Кебрие.

[muti6]

Аз предпочитам да вярвам на хора помаци от там-Боян,Цецо и пр.Мечта не е доколкото разбрах от помаците.

    Това, че  днес виждаме НЕВЕЖЕСТВОТО на някои, в отричането на очевидни за нас истини,  трябва да ни е ДОКАЗАТЕЛСТВО, за възможността, един ден нашето НЕВЕЖЕСТВО да  бъде видяно от тези след нас  Липсата на  доказателство не е причина да отхвърлим едно твърдение.Питаме се  защо така разсъждават помаците спрямо българите,спрямо турците или спрямо други  европейски или американски народи.Ами,сигурно е и заради това, че нашите  братовчеди “българохристияните” не могат да намерят правилният път и отношение  към помаците,ами постоянно до втръсване и предизвикване на ненавист натякват на  Помаците, че трябва да се върнат към корените си, към християнството,към разни  други глупости.Оставете ги тези хора да се чувствата такива каквито те желаят  и искат.Те са Помаци и мюсюлмани и всяко друго определение от другите ентоси ги  отдалечява още повече от тях.

[Hashashin]

Къде са побликувани тези спомени и кой може наистина да удоствери, че това са реални спомени на жена от Селча а не поредната измислица и провокация?

Отново питам същото. Докато не се посочи източник, публикация и така нататък, това ще си бъдат свободните съчинения на лицето Мечта, за което не знаем даже дали съществува реално или е поредния стар форумник с нов ник!

[Сидхарта]

    Това, че  днес виждаме НЕВЕЖЕСТВОТО на някои, в отричането на очевидни за нас истини,  трябва да ни е ДОКАЗАТЕЛСТВО, за възможността, един ден нашето НЕВЕЖЕСТВО да  бъде видяно от тези след нас  Липсата на  доказателство не е причина да отхвърлим едно твърдение.Питаме се  защо така разсъждават помаците спрямо българите,спрямо турците или спрямо други  европейски или американски народи.Ами,сигурно е и заради това, че нашите  братовчеди “българохристияните” не могат да намерят правилният път и отношение  към помаците,ами постоянно до втръсване и предизвикване на ненавист натякват на  Помаците, че трябва да се върнат към корените си, към християнството,към разни  други глупости.Оставете ги тези хора да се чувствата такива каквито те желаят  и искат.Те са Помаци и мюсюлмани и всяко друго определение от другите ентоси ги  отдалечява още повече от тях.

Твърдението, че помаците са говорели друг език и после след 1912г.са го забравили е не само НЕВЕЖЕСТВО ,независимо за кое помашко селище се отнася-за мен това е не само свободно съчинение ,ами и дебелашки опит за изкривено представяне на факти -който нямат нужда от доказване-според мен естествено-всеки си има право на теории дори и фантастични.
Всеки съфорумник може лесно да открие доказателства безброй, за да обори тази теза.
Това че някои съфорумник потдържа дадена теза, мисля не дава право от гледна точка на елементарният морал и духа във форума ,да бъде квалифициран като Невеж.
За езика има отделни теми а и не виждам смисъл да доказваме нещо за което има  безброй факти.

[isa71]

Мечта, ти уби всичко детско в балканджията,добрев ,а може би и на някои друг.
Разби им мечтите,идеалите...........съня.
Имаи малко милост,публикувай неща които са им удобни,хубави- а ти кво направи?

[Hashashin]

Скоро смятам да публикувам спомените на Хаджи Арап от Селча, които по достоверен и неоспорим начин доказват, че село Селча е било негърско село. Неговите жители са дошли от сърцето на Черна Африка и са се заселили в китните родопски барчинки. Там подробно се описва преселението от Африка- родовете от Бенин, Того, Руанда и Конго. Много добре е обяснено как поради хладния климат кожите им са станали бели- справка Майкъл Джексън. Показва се там как Османската империя и България със всички сили са се стремили да прикрият негърското минало на Селча и да изкарат населението турско или българско. По Османско време негрите, са били принудени да говорят на турски и са забравили родния си език, а след това забравят турски и проговарят на български. Именно това ги отличава от съседнито Фотиново, което и по време на Османската империя и по време на България си е говорило и винаги ще си говори на турски и няма как да забрави родния си език. Но в Селча наблюдаваме този необясним феномен. Интерсно четиво е и е достоверно точно толкова това на Мечта.