Author Topic: Cпомените на една жена от с. Селча  (Read 42808 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline mechta

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 198
Тава са спомените на една жена от с. Селча. тя е Фатма Ахмед Оджак, родена 1924 година. Те са автентичен разказ за селото. Тъй като няма такава тема, то да ме извинят администраторите, че я публикувам тук,

Offline mechta

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 198
Re: Cпомените на една жена от с. Селча
« Reply #1 on: April 20, 2010, 14:35 »
  •     ГЕРМИНИН СЮЮТЛЕРИ
    (ЧЕТИРИТЕ ВЪРБИ НА ГЕРМИТЕ)
                           /Разказът е афтентичен и  на отделни места записан с езика на с. Селча/
                                                                                Фатма Ахмет Оджак, род. 1924г.
    SAVAŞ   KURBANI” -  (жертва от войната)
    (Тази песен е за един убит войник край село Селче в  турско време - на Чал тепе, където имало къшла(казарма). Там наблизо е  Юздюрменовата вода, в ливадите на Оджакви, за която става дума в песента.  Текстовете са на турски език, защото Селча беше турско село, но забраниха езика  1912 година при смяна на имената и песните се забраниха, а младите не знаят  това. Може да са чували от възрастните, но никъде не е написано, за да се помни.  Аз всичко от възрастните както съм чула така искам да разкажа. Който помни,  помни, който забрави това е за него си, но младите трябва да го чуят отнякъде,  така както аз помня и съм слушала от старите хора.
    След войната почнахме да говорим помашки, защото  някои семейства бяха помаци и беше по-близко до българския език. А в тази песен  случката е станала край село и старите хора я пееха, и аз я пея.)
    Çal tepesinde* boru çaldılar,
    merkez erinde haber  saldılar,
    herkez aldı  teskeresini ürüdü,
    benim kardeşimSelçe kenarında çürüdü

    Çatallanmış kara  çalı tikeni,
    yol verin ey  yömürlerimtükenir,
    ne müşkül dür  gurbet erde kalana,
    ne müşkül dür  gurbet erde yölene.

    Kara dağdan kara  duman pürüdü,
    gözlerimden kannı  da yaşlar ürüdü,
    nam yoktur babam  yoktur aylesin,
    kimsem yоktur gam ükümü baylesin.

    Akşam oldu ben  nereden geçeim,
    geçeim de Üzdrümen* suyundan içeim,
    Üzdrümen suyu  souktur içilmez,
    üsek tepeler de buz  dur geçilmez.

    Sabah oldu cümle de  kuşlar yötüyor ,
    yötme  de bülbül benim derdim etiyor,
    cümle asker bölük, bölük  yürüdü,
    benim kardeşim şait  oldu çürüdü.
    (превод на песента)

    На Чал тепе тръбата свирна
    И на центъра пуснаха хабер,
    Всеки получи своето тескере и тръгна,
    А моето братче край Селча изгни.

    Преплетоха клони черните тръни,
    Пуснете ме, свършиха се дните ми.
    Колко е трудно на чуждо място да паднеш,
    Колко е трудно на чуждо място да умреш.

    Oт  планината спусна се черна мъгла,
    Потекоха кървави сълзи от очите ми.
    Нямам си баща да поплаче за мене
    Нямам си никой, който да скърби.

    Настава вечер, аз от къде ли да мина,
    Да мина и от Юздюрменовата вода да пия,
    Юздюрменовата вода е студена и не мога да пия
    А върховете са поледени и не ще мога да мина.

    Изгрява утро и хиляди птици запяват
    Не пей и ти славею, скръбта ми е безкрайна
    Войниците се разпуснаха и поеха към дома
    А моето братче курбан стана и изгни.

    ПРЕДИ БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
    Много години напред, как е заселено селото Селчук.  Юруците се настанявали като почиващи през лятото със стадата си и основали село  Селчук (сегашното село Селче), но не им харесало, защото нямало наблизо гора с  пасища и те се приместили в местността „Тилкили”, „Саксан” и „Айшенин мезаръ”*(сегашни  – Лисичево, Саксан и Айшов гроб). На Саксан им била джамията и гробището.  Наричали ги юруци, защото пътували само по черен път с всичката си стока(юрюмишлер  карадан). На юруците не им харесало, защото наблизо имало и къшла – казарма с  войници(става въпрос за къшлата на Чал тепе, от тук минава стар римски път - към  с. Фотиново (през средата на селото, където още стои римският мост и калдъръма).  Старите хора някога, а и сега в селата казват Хотан, а помаците – Фотен* (1320  г. Татарската царица Бильон Хатун, в същото време византийска принцеса, на път  за Константиние от Крим минава през римските пътища, където има специално  устроени за нея места за почивка.)
    Войниците имали носачи на вода, дето ги казвали Сакаджии.  Те карали вода за къшлата като ходели да носят от реките. Между селата Фотиново  и Селча има множество малки, но буйни реки, а къшлата е била в местността Чал  тепе (след Руско-Турската война се оформя гранична застава в м. Шипковица,  отстояща на 1км. от старата къшла)
    Един от Сакаджиите харесал местността около Селчук и  изоставените къщи на юруците и се настанил да живее там със семейството си,  като завладял много земи. Направил си чифлик. След време дошъл и брат му. Него  го наричали Сакаллъ Махмут, защото имал много дълга брада. Техните деца през  род носели името Махмут. (По традиция турците, които принадлежат към  къпчакската група - татари, кумани, печенеги, уйгури и др. - наименуват децата  си или  на брат и сестра, или на себе си,  а тези от огузката група - тюркмени, киргизи, казаки, азери и др. - на дядо си).  Така и до ден днешен тези родове са Сакаджълар и Сакаллълар. Те са първите  преселници от Анадола.
    После малко по малко почнало да расте селото. В  къшлата(казармата) имало много войници от Емен (Йемен) и Арабските страни, от  Татарите и други.
    По-късно в селото дошли хора и от Селяник (Солун),  от Будин (Будапеща*- става дума за преселниците през 1686, когато Обединените  сили нападат и завладяват крепостта Будин, мюсюлманското население е подложено  на сеч и християнизиране, много от тях избягват във вътрешността на Империята -,  както и други села. Всички харесали тази местност и почнали да се заселват.
    От Арнаутлука един единствен бил Мюмюн Арнаут, дошъл  много по-късно със семейството си и имал две дъщери и един син на име Тефик. В  къшлата имало много войници от различни градове и села. Имало и забити-чауши.  От тях също се приселил един Али Чауш, който имал син Кадир.  Имало и един Якуб Юздрюмен. Да кажем повечето  били от турските войници от Азия – онбаши, юзбаши, бинбаши.
    На местността  Чал тепе имало къшла – казарма (по-горе писах). Може би до скоро съществуваха и  стените от камъни, както и арабски надписи.
    На Чал тепе имаме ние ниви и ливада. Самата ливада  се дели на две. Дели я пътя за Чал дюзю и Калята насред пътя имаше чешма с  дървено корито вдълбано в ливадата. Казваха му хем Юздюрмен сую, хем Оджаква  суват.
    Защо е Юздюрмен сую?   Якуб Юздюрмен, там бил убит(за него е песента горе) и на това място  войската направила чешма. Кога бяхме деца ходихме на Калята да ровим. Намирахме  куршуми, фишеци, най-различни железа...
    Постепенно селото растяло. После дошъл един Шяип  Юсмен. А от Чанакчи   (с. Розово, обл. Пазарджик) две семейства Ислямлар и Имамлар - турци.
    Порязлар дошли, от където духал силният вятър (така  казвали на всички и така ги наричали – никой не разбрал точно от къде, защото  те все казвали „от там където духа северният вятър – пойряз” т.е. от  североизток).
    До тук всичко разкаваше дидеку Ахмет Мугленчов, на  майка ми баща и била съм може би на 6-7 годинки, но ми беше много интересно.  Вечер се събираха старите на мохабет и само случки разправяха, а ние децата  слушахме.
    Селото още се увеличило след войната (Руско-Турската  1878), защото дошли и от Фотан(Фотиново) – турско село, от Кючук кьой  - турско село(изселено и вече не съществува –  около с. Фотиново, семействата Чалълар, Топаллар, Кузгунлар, Мюхтюлер, Кара  токмаклар, Саръ бъйъклар, Кър Алилер, Пара пуллулар, Моллалар, Кара Алилер и  много други семейства, от Форцово пак до Фотан и в него няма хора, но е било  помашко село, от Чукур кьой (Забърдо) и от Тайлак (сега Ждребичко) и това били  родовете.
    Една сутрин се събуждат хората и виждат в местността  Авлиите(авлъ – тур. заградено място за ниви, градини) насам до Долна вода  всичко заградено от някой си Рюстем -гермиш чадърларъ (разпънал чадърите) и  посадил четири дръвчета върби. Тези върби били символ за палатки, за летен  лагер на войската.
    По наше време на тези върби правехме люлки на Байрям  и местността се казваше Гермите. Сега е построено новото училище. Върбите може  би отдавна ги няма.
    Да видим. Рустем имал четири дъщери и един син на  име Юсмен. Юсмен не харесал това място, защото било азмак (блатисто) и чадърите  преместили на Давут бурун, сегашно Давидуву. А той си направил къща и станал  като падишах на селото. Най- напред си опънал един чадър във селото на това  място и сега му викат (Чадър купасъ)Чадарво купище - старото училище е  построено там. Малко по-надясно е на Юсмен първата къща. Баща му се върнал с  дъщерите си в Азия. Юсмен имал дете на име Мехмет и всички носят неговата  фамилия – Юсменви – всичко това  го знам  от дидеку Ахмет Мугленчов, баща на майка ми.
    Този Рюстем имал и първа жена, но тя не пожелала да  тръгне с него. И тя имала малък неженен син и Юсмен я прибрал като майка на  брат му.

Offline Hashashin

  • Defendor of the Truth
  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2013
  • Gender: Male
  • Has odabaşi
Re: Cпомените на една жена от с. Селча
« Reply #2 on: April 20, 2010, 14:50 »
Поредната измислица и провокация от страна на Мечта, която или който и да е тя. А по стила на постинга и по тезите защитени в него ми е много ясно кой е. Мечта за историята на Селча има документи, няма нужда от твоите измислици.

Offline Dobrev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 500
  • Gender: Male
Re: Cпомените на една жена от с. Селча
« Reply #3 on: April 20, 2010, 15:36 »

 Текстовете са на турски език, защото Селча беше турско село, но забраниха езика  1912 година при смяна на имената и песните се забраниха, а младите не знаят  това. Може да са чували от възрастните, но никъде не е написано, за да се помни. 


Мечта,
Мерси за алтернативната история. Ще поразгледам тия дни "другата история", и ще ти поместя малко материали и документи  ;)
Абба (прадядо ми) рахметлията беше роден още по турско, но не владееше турски много.
Разбираше, но не го говореше добре.

Може ли да ми кажеш Джибировите от къде сме дошли?
Знам, че и в Борино има такава фамилия, но нашите не са споменавали да сме роднина по накякъв начин с тях.

Offline isa71

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1022
  • Gender: Male
Re: Cпомените на една жена от с. Селча
« Reply #4 on: April 20, 2010, 15:41 »
Поредната измислица и провокация от страна на Мечта, която или който и да е тя. А по стила на постинга и по тезите защитени в него ми е много ясно кой е. Мечта за историята на Селча има документи, няма нужда от твоите измислици.
;D ;D лъжливо племе са помаците,балканжи.ти да не вземеш да им повярваш,само знаят да лъжат,измислят и съчиняват ;D ;D и песента е измислена и разказа също.ама ти нимои са коси ;) историйката пак ша я напишем,зам да знаят,оти ша си забурят произхода ахмаците ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D

Offline dim56

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 558
Re: Cпомените на една жена от с. Селча
« Reply #5 on: April 20, 2010, 15:53 »
Тава са спомените на една жена от с. Селча. тя е Фатма Ахмед Оджак, родена 1924 година. Те са автентичен разказ за селото. Тъй като няма такава тема, то да ме извинят администраторите, че я публикувам тук,

mechta, такава тема си има - за помаците от Девинско и Смолянско. Доколкото става дума за Селча - няма изобщо връзка с Неврокопската кааза  ;)
Нека някой модератор да премести постовете след №20 в съответната тема.

Offline Hashashin

  • Defendor of the Truth
  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2013
  • Gender: Male
  • Has odabaşi
Re: Cпомените на една жена от с. Селча
« Reply #6 on: April 20, 2010, 15:53 »
Isa, Mечта не е помакиня, а туркиня от турски род. Село Селча никога не е било турско село. Има документи за това. Това че има два рода турци, не прави селото турско, запомни го. Ставаш вече смешен с непознаването на елементарни исторически факти, също като смешната и глупва книга на онзи албанец Неджат .

Offline isa71

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1022
  • Gender: Male
Re: Cпомените на една жена от с. Селча
« Reply #7 on: April 20, 2010, 16:07 »
Isa, Mечта не е помакиня, а туркиня от турски род. Село Селча никога не е било турско село. Има документи за това. Това че има два рода турци, не прави селото турско, запомни го. Ставаш вече смешен с непознаването на елементарни исторически факти, също като смешната и глупва книга на онзи албанец Неджат .
това което ти го знаеш е наследството от комунягите,смешния си ти

Offline Hashashin

  • Defendor of the Truth
  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2013
  • Gender: Male
  • Has odabaşi
Re: Cпомените на една жена от с. Селча
« Reply #8 on: April 20, 2010, 16:11 »
това което ти го знаеш е наследството от комунягите,смешния си ти
Говориш на аба, без да знаеш нищо за моите познания. Боян скоро ще побликува документи и ше обори лъжите!

Offline isa71

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1022
  • Gender: Male
Re: Cпомените на една жена от с. Селча
« Reply #9 on: April 20, 2010, 17:06 »
Говориш на аба, без да знаеш нищо за моите познания. Боян скоро ще побликува документи и ше обори лъжите!
от девет кладенеца вода ще донесете само и само да е на вашето

Offline mechta

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 198
Re: Cпомените на една жена от с. Селча
« Reply #10 on: April 20, 2010, 19:44 »
Аз не публикувам мои мисли, а спомените на една възрастна жена от Селча. Чела съм и монографията за селото написана от Ясен Шуров, но и там не разбрах какви са селчанци в крайна сметка - траки, кумани, славяни, българи, или помаци,.За това искам да чуя повече мнения като на тази, все пак селчанка, на която успях да открия спомените. Нали за това е форум всеки да поднесе нещо по-различно и по- близко до истината. А за това, че в Селча доста от родовете са били турски, но сега са български са благодарение на възродителните процеси започнали още 1912 година в Родопите.

Offline mechta

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 198
Re: Cпомените на една жена от с. Селча
« Reply #11 on: April 20, 2010, 19:57 »
Бояне, има малко информация, но за твоя род - не. Все пак може да се разпита стария ходжа Исмет ага, ако все още е жив и здрав.предлагам ти още една част от материала. Аз го ценя, защото е автентичен и в него има поне селска памет.
  •     РОДОВЕТЕ В СЕЛЧЕ
    Аз както ги знам от старите хора така ги казвам, но  не всичките знам, който знае да ги допълни, като вземе молива и сам разпита  по-старите хора.
    Имамови – с. Фотиново - турци
    Мугленчов – от с. Мугла, дядо Ибрям е арабин,  доведено дете на Имамви от Мека.
    Оджакви – от с. Фотиново – турци.
    Зонви – от Балабан – с. Ягодина – помаци.
    Юсменви – от с. Фотиново – турци.
    Теритви – от Гирит* – турци(Гирит - остров Крит,  след 1860 година започва гонение на мюсюлманите там, мнозина избягват към  по-сигурните места в империята).
    Меркови –
    Кьосеви –
    Порязви – дошли от север
    Алиботви – от с. Фотиново – турци
    Караалилови –
    Топалови – от с. Фотиново турци
    Ислямви – от с. Фотиново – турци
    Чалъосманнар(Фотенчови, Фотенлиеви) – от Фотиново –  турци
    Каратокмаклар (Маджирлер) – от с. Михалково – турци(  преди войната е било изцяло турско село)
    Саръпъйъклар – от с. Фотиново – турци
    Мюфтюлер –
    Садъклар – от с. Осиково – помаци
    Кадирчаушлар – от Турция (Кадир е бил офицер от  Анадол) – турци
    Карабугалар –
    Джебирлер –
    Фазлълар – от с. Грохотно – турци
    Сакаджълар – от Анадол – носачи на вода в армията  - турци
    Арнаутлар – от Албания – торбеши, или горани(помаци)
    Шурелер –
    Асаначушлар –
    Кертиксалилер –
    Семизлер –
    Балабанлълар – от с. Ягодина – помаци
    Еминефендилер от Чанакчъ (с. Розово- Пазарджишко) –  турци
    Белигашкалар –
    Стамболулар – от Истанбул Турция - турци
    ЕДИН МАСАЛ ОТ ДЕДЕКУ ОСМАН ЧЯЛИЯТА
    Имало едно време един цар. Дошли му гости и той  казал на готвача да сготви най-сладкото ядене. И той сготвил език. Царят се  разсърдил и казал за следващия ден да сготви най-лошото ядене. Готвача пак  сготвил език. Царят наредил да го обесят. Гостите го спряли: „Готвача няма  никаква вина. Той правилно е преценил, че от езика по-сладко и по-лошо няма.  Езика в огъня те хвърля и от огън те избавя.”
    Тази приказка я разпрявяше дядо Осман Чялията, кога  бяхме деца. Той все идваше у нас. Много песни пееше. Имаше двама сина Осман и  Нури. Но им викаха Чалълар и Фотенчуви, защото беше от Фотен. Имаше и любима  песен:
    Ben giderim yolca/2  Buru Fatme
    Demir yolunca
    Bu dünyayı neyleyim  Buru Fatme
    Soktuna beni borca.

    Lale misin, şeker  misin Buru Fatme
    Sen beni sever  misin.
    Bu dünyada yaktın  beni Buru Fatme
    Ahirette çeker  misin.

Offline Dobrev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 500
  • Gender: Male
Re: Cпомените на една жена от с. Селча
« Reply #12 on: April 20, 2010, 21:48 »
Аз не публикувам мои мисли, а спомените на една възрастна жена от Селча. Чела съм и монографията за селото написана от Ясен Шуров, но и там не разбрах какви са селчанци в крайна сметка - траки, кумани, славяни, българи, или помаци,.За това искам да чуя повече мнения като на тази, все пак селчанка, на която успях да открия спомените. Нали за това е форум всеки да поднесе нещо по-различно и по- близко до истината. А за това, че в Селча доста от родовете са били турски, но сега са български са благодарение на възродителните процеси започнали още 1912 година в Родопите.


Мечта,
Да речем, че си имам своите основателни резерви, относно достоверността на твоето изложение, именно заради сътрудничеството ти с Дорсунски. Знаем за неговите невероятни истории.

Фантастичните разкази за татарската царица, дето минала през Фотиново и през Селча на път за Константинопол нещо не ми се връзва с реалността, а граничи със света на приказките.

За какво й е на тази царица да ходи из камънаците при положение, че си има царски път през Тракия - Одрин - Константинопол?
Пътят, който минава през Фотиново - Калята - Селча, съвсем не е първостепенен римски път, а е част от вторична пътна система.
Главният римски път от Пловдив през Родопите до Беломорието е минавал по билото на Модър и Персенк. Знаеш, че сме доста далеч от там и дори и през там да е минала тази царица, няма по никакъв начин как Фотиново да й вземе името, защото се намира на 2 дни път от Персенк.

Другата теза, че сме били турци, ама сме си забравили езика също е толкова абсурдна.
Знаеш, че и двете ни съседни села са турски - Фотиново и Стоманово. И в двете села си говорят турски, при тях защо не са забравили турския, пък видиш ли ние сме го забравили, та сме се научили да говорим български. Това са отново абсурди, с които не мога да се съглася. Всички автори от края на 19 век посочват, че в Селча живеят помаци - и Христо Попконстантинов и Ст. Захариев и Ст. Шишков и В. Дечов - всички посочват, че в Селча живеят помаци.

Турските окончания на фамилиите също за първи път ги чувам.
Това отново не отговаря на истината. Най-елементарното е, че местностите, които носят имената на фамилиите като Теритвата ливада, Джибирвата патика и т.н. и т.н. носят именно българските окончания. Нали няма да ми кажеш, че и тях възродителите са ги променили?

Теритови няма как да дойде от Герит, което пък дошло от Крит!
Старото име на Крит е Кандия.

Михалково е било помашко село до преди войната, не е било турско!
Прочети биографията на Осман Нури Ефенди.
http://promacedonia.com/tb/index.html



Offline rado

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 190
Re: Cпомените на една жена от с. Селча
« Reply #13 on: April 20, 2010, 23:42 »
А, бе Бояне, абе аджамийко, а бре холан, ти нищо не разбираш. Ами на забрави ли сте си езика и не само тва ами сте научили и най- красивия и старинен диалект на българския. Не те е срам да забравиш че турци сте били, че араби сте били, че и татари станахте.

Offline KaraIbrahim

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1282
  • Gender: Male
Re: Cпомените на една жена от с. Селча
« Reply #14 on: April 21, 2010, 00:10 »
  Това темата за Неврокопската кааза ли беше?